Става въпрос за сестра ми, налага ѝ се да остане при гаджето си за известно време. Лошото е, че семейството ми е пощуряло как можело тя да направи нещо толкова неморално, как не я било срам - досега сме говорили по телефона и се дивя, че в очите са ѝ казали, че е ку*ва. Аз не виждам нищо странно в съвместното жителство, момчето е добро, от доста време са заедно, учат, не е да отиде да живее там и да си направят коптор. И наем ще му плаща, не е да му виси на врата. Чудя се как може да има такава ситуация?
единият живее сам, та кого ще кани да живее с него, сам преценява.
другият живее с нас, няма начин у дома да дойде негова приятелка, със или без наем.Ако искат да живеят заедно, да се изнасят и двамата.
АКО имах дъщеря:ако нямат планове да живеят заедно "завинаги" (в кавички е, защото го смятам не за абсолютно задължително, но държа да го има като намерение, т.е., приравнено на брак), а само заради удобството, и аз не бих била съгласна.Няма да обидя детето си по подобен начин, но ще ми е неприятна идеята тя да живее 5 месеца сега с този, после 10 месеца със следващия, пак щото така било удобно....По-скоро бих й плащала квартира, вместо да сменя мъжки бърлоги.
Съжалявам, просто житейския ми опит така говори.
Аз на 20 хич не се сещах да им събирам наем... Умно момче. 
Сега е на самостоятелно място, пак са си наблизо доколкото видях мястото. Наемът /който излезе символичен/ го изхарчили за храна. Момчето живее само иначе едва ли би се съгласила да му приеме поканата. Но съм съгласна, че за постоянно жителство трябва да се подхожда сериозно, на мен ми трябваше време за нагаждане на навиците ни с ММ, сестра ми пък е разбрала, че още им е прекалено рано за тази стъпка. 
