?Въпроси всякакви за СО?

Под "ние" нямам предвид аз и партньорът ми, а ние - хората, повечето или по-малкото, които сме имали моменти на "затъмнение" и сме били в режим, в който просто да ти се иска отсрещния да го сдъвчеш и да го изплюеш.

Подразбирам от примера с предишния ти партньор, че и ти си била в подобна ситуация.  Точно като теб и аз имах един такъв уникален Ромео с когото такива люти кавги сме имали, че ако сега ме накараш да изрека думите, които сме отправяли един към друг ще се изчервя и ще зародиш едно желание да си бия два шамара първо защото съм ги търпяла, второ защото съм им отвръщала.
Е, как да легнеш "под един юрган" после с този дивеч. Аз в подобни моменти съм се чудила с коя лопата да го заровя и струва ли си изобщо, дали няма да е по-добре гордо да го развея безжизнен на простира.

И пак като теб със сегашния процедурата е абсолютно различна. Има диалог и конструктивна критика, както и желанието единия да разбере другия за да може заедно да се достигне консенсус. Да се намери консенсус, подчертавам. При предишното "нас" скандалите бяха жалка и инфантилна борба за надмощие, а не по-емоционално търсене на решение.
Тогава не секс - и шаман не мой да ва спаси.
Други по-горе също споделиха, че се намират в подобни токсични връзки и питат "Има ли смисъл?". Не, няма. Връзката с любим трябва да ти носи позитиви, чувство за принадлежност, за завършеност, да ти е пристан, да те успокоява, да те подкрепя и да те изгражда - той теб, ти него и вие двамата  заедно да градите "нас". Вас любов не ви държи, не се заблуждавайте. Вика му се мазохизъм и стокхолмски синдром. Не на последно място - неуважение към самите вас.

Разбира се. Това ми напомни на една мисъл на Мерилин Монро:" С мъжът трябва да ми е добре, да живея лошо мога и сама".

И аз съм като теб Бърди, а и при положение, че сексът не ни е важен и можем и без него как може да е фактор?
И ние имахме един такъв голям скандал, много ми беше тежко, даже в тайните бях писала, изобщо не знаех дали ще продължим. Една седмица спахме в различни стаи и не си говорехме, той не беше готов да ми прости след извинението, аз стресната, ние в една стая не можехме да седим, как да го доближа да го прегърна, че и секс за сдобряване да има.

Оох, ама четете, бе, хора....
Пак да кажа, нямам предвид големи скандали/сериозни проблеми.Писах, имали сме около 5-6 пъти за целия ни живот досега такива ....да речем, несъгласия един с друг.И не, не сме ги оправили със секс.А с време за размисли (всеки имаше нужда от време да осмисли и да възприеме гледната точка на другия), с разговори, обсъждане на възможни варианти на действие.
Сексът за /след сдобряване е обикновено след цупене за глупотевини.От моя страна.    

И се сещам за идеалния пример, който ти даде, как би се развил при нас.
Мъжът ми не иска да ми помогне с куфарите, а моли майка си.Не 100 % , 1000 % е сигурно, че ще му се разсърдя.И още по-сигурно е, че ще се почувства адски кофти, ще се извини милион пъти и ще последва секс, за да скрепим "сделката" по сдобряването.   

Аз малко или много следвам принципа за под завивките. Просто не обичам да заспивам сърдита, нито да излизам и да тръшкам врати( въпреки че и двамата сме го правили). Винаги се стараем да изгладим нещата преди лягане или излизане. Може да ви звучи глупаво, но ако нещо се случи и последното, което сме си казали, е лоша дума в момент на яд, никога не бих могла да си простя, че сме се разделили така... Затова и не ми е чужд този "принцип". И разбира се, че не става въпрос жената да си замълчи, премълчи, преглътне и пр.

И това същия този мъж милиони пъти по-хубав от всички мъже... ужас направо. В едната тема хвърчите в облаците...  в друга сте били пред раздяла. Страшни сте 

Аз пак съм си на същото мнение При положение, че вината за случилото се е била моя не мисля, че влияе на това, че продължавам да го намирам за чуден.

Заяц,абсолютна подкрепа от мен!Бях писала,че това,че виждаме нашите мъже като най-най не означава,че нямаме семейни проблеми и не сме постоянно в облаците,ама...кой да чете...

И да сме се сдобрили след скандал либидото ми след негативни емоции е толкова ниско, че секс е почти невероятен развой.

а какво да говорим като самия проблем е под юргана   
и по-лошото е че заради този проблем се караме и за всичко останало 

С каране не става, само проблемът се задълбочава!
Става с мило държание и уговаряне като при малко дете- с безгранично търпение и разбиране, да се потърси адекватна помощ.....

Много лошо. Обикновено това е началото на края.

Секс за сдобряване е много хубаво нещо.

Просто се самозалъгвате.
Ако мъжете са ви перфектните, то няма как да имате кризи.

Мен пък доста би ме съмнявало колко е перфектен ако не се закачим изобщо. Всеки човек си има моменти, в които му прикипява, не е на 100% хрисим и добър. Дори баба ми, която е същински ангел и никога не е повишила тон за 20+ години от както съм се родила, е имала такъв момент.
Ако всичко вървеше без спречквания бих започнала да се съмнявам дали не се преструва. Имам чувството, че думата перфектен те подразни, но за мен това си е истината.