?Въпроси всякакви за СО?

Много добре обмисли идеята за кучето - живо същество е все пак, не е предмет, който ще захвърли, ако не му хареса новото хоби. Може да вземете назаем куче от приятели, все едно са ви го оставили за няколко дни, докато са някъде и да видиш как ще се държи с него.

Ся ме уплашихте. Моят мъж е Телец. Демек, да знам какво ме чака...

Айде сега глупости, HighSpeed . Баща ми е телец. Също се пенсионира много преди майка ми, но никога не бил до полата й. Само това, че обича вкусната храна и по няколко ястия - първо, второ, трето е вярно. Започна да готви, но бързо загуби интерес към готварството и се зае с хобито си - автомобили. Отвори си малка работилница и като начало оправяше автомобили на приятели, за без пари, после се появиха и клиенти с времето...
За лов и риболов мислила ли си? Това е нещото, което го накара да приеме реалността - че вече не е началник! Нарамваше пушката, само ей така без да убива животни, там се събират ловната дружинка и няма нищо по- релаксиращо от това да си сред природата, според него. Също много типично за телеца.

Купи кучето за себе си. Даже помисли по въпроса да осиновиш някое бездомно. Дожаляло ти е много за него, не си могла да устоиш... После, малко по малко, му прехвърли грижите за животинката. За привързаността и обичта самото куче ще се погрижи.  
И все пак провери вероятността за депресия. Много често мъжете изпадат в такава при пенсиониране, особено когато обичат работата си. А при твоя мъж има двойна причина – хем пенсията чука на вратата, хем е останал без работа. Напълно уважителни причини човек да се сдуха и да изгуби интерес към живота. Особено втората.

Кучето като че ли да не е едра порода, защото не във всеки хотел ги пускат. С малките няма проблем да пътувате и отсядате.

Май трябва бавачка да му наемеш. Мен само като чета ме хванаха нервите 

То така звучи наистина, но нали целта е да се облекчи положението на жената и да не се занимава тя с него.

Ние имахме куче. Той се занимаваше с него. По обучението и възпитанието никакъв го няма , но за грижи е незаменим.
 Само му намери хоби  предварително  

Много ме засмиваш 
Действително , все едно за малко дете поемам грижи отново , но е с очила и мустаци .
И му липсват изригващите сълзи от анимациите .

Като опра до там ще ти пиша за съвети

жено, ти за дете ли търсиш разнообразие? голям мъж е сепак
щом е толкова досадно вкопчен в теб и нищо не му изнася, му казваш съвсем направо: или си намираш занимание, или ще си търсиш нова жена
това си е психически тормоз

Здравейте, нещата са следните: От известно време ММ много се промени. Това се отключи след като започна активно да развива бизнеса си. Преди това си го имаше този бизнес също, но работеше и като наето лица. От началото на годината бизнесът започна много да се разраства, той напусна наетата работа и сега се занимава само с това. Има и съдружник.
Разбирам, че има много работа, подкрепях го в това, като го освободих от всякакви задължения у дома. Подчертавам, че аз също работя много - ходя на нормална работа, отделно работя на хонорар от дома и в допълнение му помагам за бизнеса и то доста - пиша стратегии за клиенти, на него наскоро съвсем сама му написах цяло мащабн проектно предложение за външно финансиране. Отделно съм поела изцяло грижите за детето, майка ми помага за домакинството.
Въпросът е, че според мен той а) не си управлява ефективно времето (размотава се много през деня - непотребно дълги обяди, кафета с този и онзи, лафче) б) не управлява ефективно екипа си, наема хора, които не са достатъчно квалифицирани за дадена работа, държи ги по милост и накрая той върши и тяхната работа.
Та, на фона на това, той постоянно мрънка, че няма време за нищо, че е много зает, има много работа и т.н. По-скоро, в началото това беше мрънкане, после стана оплакване, дуднене, сега го използва като оправдание, за да се държи лошо с мен. Не поема инициатива нищо да направим заедно, всичко, което се случва на нас като семейство - почивки, развлечения, активности за детето и нас - всичко е по моя инициатива. Когато е с нас постоянно е на телефона. Аз разбирам това - както казах и аз съм заета, познавам много заети хора на много високи позиции, ясно ми е, че се срастват с телефона си. Но при него не е толкова наложително, колкото изглежда. Например, наскоро бяхме излезли семейно с приятели и техните деца. Беше неделя, обедно време, когато негов служител му се обади. Последва много дълъг телефонен разговор на масата (защото той дори не смята, че е нужно да не обсебва цялото пространство със своите дела), от който стана ясно, че онзи му се обажда да му иска повишение на заплатата! В неделя, по обяд! Хора, аз съм мениджър от близо 12 години, не ми се е случвало такова нещо. И за капак, моичкият го извика на кафенце, седнаха на една съседна маса и си говориха много време. А аз, приятелите и децата - на другата маса.
Когато се опитам да споделя опит с него и да му обърна внимание на някои неща в работата, той не ми обръща внимание.
По-лошото е, че започна да се държи много зле с мен. Нападателен е, не търпи да изразя свое мнение, ако то е различно от неговото, търси под вола теле - в смисъл, хваща се за нещо съвсем невинно/неутрално, което съм казала и започва да ме обвинява, че го нападам. Вече даже нямам желание да разговарям с него, защото каквото и да кажа, все ще се използва срещу мен.
Ето сега се случи следното, което ми преля чашата и ме накара да пусна темата: Обажда ми се по телефона да ми се скара, че за нищо нямал време, провокирано от това, че се наложило да отиде да вземе детето отнякъде. Да подчертая, че майка ми е щяла да вземе детето от там, но снощи той изрично е настоял пред нея той да отиде да го вземе. И днес ми звъни и ме напада за това - че нямал време за нищо. После ми казва - утре ще ходя на работа, ако искаш като се прибера към 15:00 да отидем до София. На което аз отговарям: "Ами съгласна съм, но нека да видим, защото може и мен да ме викнат на работа." (този уикенд има възможност да ме извикат на работа в събота или неделя за едно събитие и той това го знаеот сряда насам). На което той супер троснато отговаря: "Добре, тогава аз няма да ходя на работа и ще гледам детето!" А гледането на детето изобщо не стои като казус - майка ми гледа детето, когато ние не можем тя е пенсионер, там е през цялото време, живее в нашия блок, изобщо никой нищо не е споменавал за нужда от човек за гледане на детето. На въпроса ми защо изобщо повдига подобна тема без нужда, той започва да сипе какви ли не обиди. В общи линии, той се бил обадил да потърси подкрепа, пък аз съм му казала, че може би трябва да ходя на работа уикенда. Изобщо - яко шизофренично. Щом не го подкрепям, щял да напусне работа и да ходим голи и боси. Това няма как да стане, защото живеем в провинцията, а аз взимам заплата, която дори по софийските стандарти е доста прилична, отделно имаме доход от наем от наше жилище в София, отделно аз съм родом от друг град, където имам 3 имота, от които също получаваме наеми - абе, изобщо - несъстоятелна заплаха. Казах му, че ако иска може да напусне, ако смята, че така е по-добре за него. Той пак избухна насреща ми. Каза ми, че отсега нататък аз трябва да водя детето сутрин на детска градина. Това е единственото, подчертавам единственото, което той към момента полага като грижа за детето, и то защото имаме една кола, която на него му трябва повече, а аз малко се притеснявам да шофирам. Отговорих, че няма проблем, И това ще поема. Той избухна още. Накрая и аз се ядосах и се опитах да му обясня, че не е единственият мъж, който работи и върти бизнес. (Нещо, което премълчах, за да не го обидя е, че например неговият партньор е супер отдаден на семейството си, изобщо нищо общо с ММ и неговото поведение). И той ми каза, че щял да ходи в съда да подава документи за развод, макар и да не знаел как точно ставало. Казах му, че след той като един бизнесмен може да си позволи да се допита до адвокат, щом има желание за подобни действия. След като видя, че не съм се потресла особено от заплахата за развод, той поомекна, но аз вече бях набрала достатъчно и тъй като днес трябваше да ходим на театър вечерта, му казах, че имам потребност известно време да не общуваме и предпочитам да не идва на театъра. Той пак се обиди и ми затвори. И сега не знам - може би е в съда да подава молба за развод.

Въпросът ми е - какво от тук насетне? Някой преживял ли е подобно нещо? Как да реагирам, как да се държа? Има ли надежда да се оправят нещата или да не се хабя? Имаме дете, съзнавам колко е важно семейството, но също така съзнавам и колко е важно да не расте с изкривени семейни модели.
Обичам го, но повече обичам себе си. Не желая да се държат грубо и агресивно с мен, както и да ме шантажират като в случая с молбата за развод. Ще кажете - говори с него. Много пъти съм се опитвала. Понякога казва, че разбира и ще си вземе бележка, а промяната трае от ден до пладне. Друг път пък обръща разговора в скандал, аз се разплаквам и той започва да ме обвинява, че се опитвам да го манипулирам със сълзи.

Ще кажете също - такъв си си го избрала. Не съм. Беше точно обратното на това, което е сега. Нежен, романтичен, влюбен, грижеше се за мен и за детето, беше отговорен и посветен на семейството.

Отдалечи се, без да бързаш да се развеждаш.
Не прави общи планове с него, отсвири го през уикенда, грижи се за детето и толкова. Явно когато ти отстъпваш - той настъпва, пресечи тази практика. Започни да шофираш, свиква се, за да не зависиш за превоз от него.
Може да си записваш по дати всичко, което ти е обещал, а не е изпълнил или те е нападнал, за да можеш да му цитираш конкретно. Хладнокръвно и дистанцирано, без сълзи и по същество.

Търсел подкрепа ли? Да, но на собствените си планове, а когато и ти имаш такива - става лошо. Една сопа неокастрена търси

Ужасна ситуация.
Бих добавила и че трябва да спреш да му помагаш за неговата работа и да си вършиш само твоята.
Страшно неблагодарно същество. Просто си е показал истинското лице. Такъв си е бил, но не си видяла.

Поддържам с две ръце за шофирането и лека дистанция. Сълзи - не. Стискай зъби и ако трябва плачи насаме. Мъжете се стряскат като видят една хладнокръвна, уверена в себе си жена. Може да го поотрезви малко.