?Въпроси всякакви за СО?

Май не съм виждала казуси,по които да сте така единодушни!
Не мислех да продължавам да пиша,но така ми олеква, пък и не желая да занимавам никого с моите си главоболия.
Аз ли преувеличавам .... не знам! Очаквам когато сетра ми идва при мен да е суговорка , а не само ,,на гости,,! Очаквам да се разберем за взаимно удобен час и аз примерно да се изкъпя,да шетам нещо, или каквато там задача имам за деня, докато те през това време,което е не повечеот час ,гледа детето. Уж това е причината ,заради която твърди, че идва, а пък ми звъни по тел. Изненадващо И вика,, отвори ми пред врата съм,, и то барабар с приятеля си...
Еми аз по къси гащи, неепилирана,несресана.....поне да ми беше дала пет минути да се преоблека, излагам се
Аз не съм я викала, но като твърди ,че много обича д етето и иска да го гледа, нека е в удобно и за мен време и начин
Гледала е детето, не го отричам, но защо така трябва да става и все някой да е обиден?
Реших да не задавам въпроси, ,,за да не се меся,, и сега пак аз съм виновна, щото нямало причина да се сърдя!?
Искамда се оправят нещата, да се разберем, но е като омагьосан кръг.....говорим,изясняваме, извинения.....и до седмица,две пак същото.
Нито като сме скарани и си кажа какво ми е ,нито като си мълча и игнирирам се чувствам добре!
Все премислям, анализирам и .....ох, не мога изтощих се вече
Толкова ли са големи и нереални очакванията ми? Искам задружно семейство, в което всеки помага на всеки, без да поставя ултиматуми, да го натяква и припимня! Не харесвам американския стандарт, при които детето на 21 напуска гнездото и всеки сам да се спасява като вълк единак?

Anonimensss,  за съжаление трябва да ти е ясно, колкото и да е гадно, че взаимност на чувства между теб и майка ти и сестра ти няма. Ако ще и на челна стойка да застанеш и света да обърнеш, честно не ви виждам като задружно семейство, колкото и да ти се иска. Аз лично повече не бих се старала-насила може да вземеш, но не и да дадеш-така че престани да се вкопчваш в тях и си гледай собственото семейство. Игнор му е майката 

Не само преувеличаваш, но искаш да е твоето на всяка цена и само както ти е удобно на теб.
Чети и се засрами!
Значи, да идва само с уговорка да ти гледа детето, а на гости- няма нужда!?
Искаш да те чувства близка, ама да я запишеш за посещение в тевтерчето си за идния месец, освен ако наистина не е за гледане на детето?

И о, да, признаваш, че ти била гледала детето, ама що ли пък си позволява да ти изгрее с приятеля си, че да не може веднага да си влезе в ролята на гледачка?
И " все някой да е обиден", си явно ти- на нея и на майка ти им е писнало от вечните ти претенции и оплаквания.

Хората не четат мисли. И нещата се казват директно. Така се избягват бъдещи недоразумения.
Като ти цъфне без покана я каниш, но я помолваш да не ти идва без предупреждение.  Ако това ти е трудно, ще търпиш още доста дълго време.
Но е принципно уговорки при близки роднини от този род няма. Това не е просто някаква приятелка или позната, която да ти се обади и да се уговорите. Сестра ти е.
Миналата седмица докато се епилирах дойде брат ми без покана. Ми поспрях, облякох се,поговорихме и като си тръгна - продължих със щавенето.

Май си зависи от близостта на роднините. Някои има направо с ключове, влизат си, не питат, така са свикнали. Други си звънят предварително.
Няма да се разсърдя ако ми се появят така, ама няма  да ми е приятно. Поне едно 30мин предварително да звънне човек. Лесно е да наметнеш една дрешка, ама ако си се разхвърлил из къщи, не ти е приятно някой да ти види "кочинката"
Или примерно си обядвате, и някой цъфне и "Ааа, аз ся ядох, яжте си, не ми пречите... "

чета и разбирам, че ти всъщност искаш да дойде да гледа детето ти докато ти правиш нещо-си, а не да прекарате време заедно?
и какво като си била несресана и неепилирана? това е сестра ти все пак
нейния момък го изпращаш в другата стая за 5 минути, сресваш се и обуваш си дългия панталон щом космите са ти проблем, а тя през това време прави кафето в кухнята - драма на практика няма
това са най-нормални сестрински отношения, а също и такива между най-близки приятелки /за приятелките е по желание вече/, не разбирам недоволството ти

Не мога да ги разбера аз тия вопли за близки отношения с майка и сестра, ама само когато имаш нужда и по твоя начин.
Не ми е минало през ум, че сестра ми може да ми пречи, ако дойде без да се обади, че ще се изложа пред мъжа ѝ ако не съм епилирана и по къси гащи.
То, дори е смешно- пред всички други ходи с космърлаците, единствено пред него не може.

Пиша от позицията на вечно пренебрегваното дете (вече пораснало де ) . Откакто се помня майка ми е поставяла нуждите и проблемите на сестра ми преди моите , аз бях нещо като невидимото дете в семейството , никой не ми обръщаше внимание , вечно сама се оправях с всичко , никога не получавах похвали за успехите си и все не правех нещата като хората . Когато съм се опитвала да говоря с майка ми по този въпрос , тя изпадаше в истерия заявявайки ми , че тя не можела да си дели децата , но го прави и до ден днешен , дори странични хора го виждат и го казват . В началото ми беше много тежко , но с течение на времето започнах да го приемам . Така че ПРЕОДОЛЕЙ ГО , нещата най - вероятно няма да се променят , майка ти дори не осъзнава , че те пренебрегва . Тя със сигурност те обича , но някак чувства , че сестра ти има по-голяма нужда от нея . Когато съм питала майка ми защо се грижи повече за сестра ми (когато бях малка ) тя ми отговаряше , че тя е проблемна и има нужда от повече внимание , докъто аз съм по-самостоятелна . Вече дори не си правя труда да я питам такива неща , знам отговора на въпроса , това не ме прави по-щастлива , но вече не виждам смисъл да дълбая в темата , писна ми да слушам оправдания . Аз се научих да не разчитам на никой за нищо и не очаквам нищо , колкото повече очакваш от хората , толкова по-разочарована ще бъдеш  

По принцип сте прави, но аз никога не бих отишла, включително при близък, без да се обадя и да питам удобно ли е. Родителите ми са изключително тактични хора и това съм научила от тях като нещо задъжително.
Човек може да иска да си полегне, да има други гости, да си прави нещо лично. Какъв е проблемът да се видят във време, съгласувано с двете страни?

Anonimensss, като й звънне кажи, че не е удобно и готово.

Скоро имаше обратната ситуация - едната сестра искала да ходи при другата да вижда родния им апартамент в него живееше сестра й и разбира се й се искаше самостоятелност. Това си беше чисто заяждане. Първо останах с впечатление, че ходи да вижда родителите им, но се оказа, че са починали, просто искаше да й покаже, че този имот е и неин и може да влизат там, когато си поиска. Оправданието беше - да си видя родния дом...

Да не би и при вас да е нещо такова или жилището си е твое?  

НСЧ, не е роден дом, жилище на мм е
Абсурд  , измисляш си
Съншайн 90 знам че ти ме разбираш, без дз са нужни подробности
Относно ,,услугите,, аз съм правила не знам колко, не ги броя и вече полосината съм ги забравила, към сестра ми. Като порасне детето пак ще съм вкондиция да помагам на майка ми и на сестра ми, но сега съм в период, в койго знам, че не са ми длъжни, но ще се зарадвам и ще ми е от полза, ако ги получа!
И пак се повтарям пиша тук, за да ми олеква и да чета различни гледни точки, полезно ми е

Ти го пишеш, пък аз съм го била измисляла!?
Добре, щом казваш, но не аз пиша, изживявайки се като вечната жертва, пренебрегвана и овиквана.

Господи, колко познато!  Моята майка ме питаше ако си отрежа някой от пръстите дали различно ще боли, изпадайки в истерия, която описваш. Само мога да кажа, че любов не ми е липсвала, тя ми беше дадена в в много по- големи и размери и дози от баба и дядо. На които майка ми и нейната друга дъщеря не са способни. С времето го преодолях. Не, не съм простила и няма да простя.  Но има един куриоз, майка ме кълнеше да родя три! неблагодарни и непослушни и т. н. дъщери... ( да ми тровят живота) ми не! имам трима сина, с които се гордея. Намериха си пътя и са Човеци. А сестра ми има дъщери, от които е вдигнала ръце, разбира се,  като за на мои племенници се опитвам да помогна, но не би. Всичко се възпитава в семейството, а и на човек насила не може да му се даде! Сега вече след години се чудя как съм се терзала, колко съм плакала, бях сигурна, че съм осиновена.. Вече  - пълен игнор - обаждат се при нужда , знаейки, че мога да помогна.  Ми к'вото мога - помагам. Спрях да обръщам внимание, даже ММ забеляза, че само обещавам, понякога.  И  оставете нещата на оня от горе...
ПП И ако някой ви каже, че обича или има  еднакво отношение към деца и, или внуци - не му вярвайте. поне аз не вярвам отдавна. Може би да обича, но за отношението - не съм сигурна. даже и майката  дава повече внимание на болното, или неоправаното дете. ( лични наблюдения) Внуци нямам ( все още), но слушам как се разказва за едното и съответно за другото...

А ти нямаш ли еднакво отношение към трите си деца? Още повече щом си страдала и знаеш какво значи да си пренебрегнат?

Еднакво отношение имам и към тримата , но си имам такова, което ми е слабост. Това си моя тайна. И не съм го показала с нищо. Никой не знае. Дори не подозира.

И майка ми не е показала, че предпочита някоя от нас (три деца сме). Честно да ти кажа, не бих имала против, ако някоя от сестрите ми ѝ е тайна слабост  .