?Въпроси всякакви за СО?

Човече, това пък защо?

Аз също избягвам да говоря по телефона, когато любимият е в стаята, както и леко се дразня, ако той тръгне да се улиса в продължителни телефонни беседи в мое присъствие. Даже сега, като се замисля, наистина в много редки случаи говоря пред него. Та, и тук нищо странно не виждам в поведението на младежа.

Ако имаме някакъв ангажимент да, но да звънне телефона докато си зяпа нещо по телевизията и да не отговори, защото аз съм в стаята за мен е недопустимо. Държа да се чувстваме свободни и да правим елементарните неща, които съпътстват живота ни без да се стискаме, че сме един до друг. Работили сме заедно сума ти години и сме били нон стоп заедно. Какво? Няма да проведе никакъв разговор ли? Смешно е.

Анонимен, по принцип при нас се получи така, че имаме бивши сред познатите си, например бивша на мъжа ми се омъжи за един от най-добрите си приятели, сигурно затова намирам за нормално, когато бившият е от обща компания да не се зарежат всички познати. Зависи от човека, намирала съм чат на мъжа ми с бивша във фейса, която е някъде по държавите, имат общи приятели и се намерили, разменили си бяха снимки на децата, как си, що си, нищо особено. Намирам го за нормално. Сега, ако пише някакви вулгарни неща, иска срещи и човекът до теб приглася е съвсем друг въпрос. Но иначе не виждам нищо лошо да се чуе човек със стар приятел.

Анонимен, сега се терзай,  но мълчейки си. Ако искаш да запазиш този мъж. Вдигането на скандал или показването по някакъв начин, че си чела съобщения и пр. ще го отблъсне повече. Няма нищо по - отблъскващо от това да ти ровят в личните неща. И ако искаш да задържиш някой до себе си, а ти да си спокойна - не го прави. Относно смс- те с бившата му, аз не виждам нищо тревожно. Ами имали са общ живот, има за какво да си говорят. Свикни с мисълта, че е имал живот и преди теб. Живота, познанствата, приятелствата не свършват, когато срещнеш жената/ мъжа на живота си.

Здравейте,

преди време бях писала по един проблем .... днес искам да споделя една друга "болежка", дори не бих я нарекла така, по-скоро нещо, което ме дразни и искам да се оплача.

Има ли някоя от вас с много нерешителен мъж? Моят хубосник често ме дразни с уникалната си нерешителност и колебливост, чак ми иде да му се скарам понякога. "Какво ти се прави тази вечер / днес / утре" - "не знам, ти ми кажи".... ежедневно по 15 пъти. Ако трябва да купим нещо за дома - ще се обсъди 100 пъти, и пак може и да не се вземе решение, независимо колко се опитвам да му обясня реалното положение и дали имаме нужда от въпросния уред / мебел .... Работата му го натоварва и носи повече вреди, отколкото ползи, но да помисли за смяна или поне да поразгледа какво се предлага на пазара на труда - пак не се решава, страх го е .... Изобщо за всяко едно нещо не може да вземе решение, писнало ми е все да чувам "ще видим", "не съм сигурен", "ще помислим".... Аз, разбира се, не чакам само на него да вземе решение за общите неща .... но колкото и да се опитам да натисна в дадена посока, когато видя, че той сам не може - все не става, не може да вземе решения нашия и това си е....

Ревнивата анонимна - остави нещата дотук и не рови повече в телефона. Като те чета - много, ама много си ревнива и на мястото на приятеля ти също не бих провеждала разговорите си пред теб. Хора, какъв е проблемът да се чувате с бившите си, със всички ли сте се разделили лошо? Аз не поддържам контакт само с един бивш, с другите съм в добри отношения и от време на време се чуваме. Разговорите са от сорта - как си, какво стана с еди-кое-си, къде ще почивате лятото, обади се за кафе, ако минавате... Честно да ви кажа, колкото и да са невинни разговорите, не ми е приятно да ги провеждам пред ММ, и аз затварям или излизам от стаята. Не се случва всеки ден, той знае кой ми звъни, не казвам, че му е приятно, закача ме, но рядко стигаме до караници по въпроса. Той също се чува с бивши, на мен също не ми е приятно, но... той не ми е забранил да общувам с когото и да било, аз също няма да го направя. Правим компромис и двамата. Тези разговори се случват 2-3 пъти в годината, да не решите, че всеки ден си гукаме с бившите

Щом никакви разговори не провежда пред теб и на мен ми се струва, че си много ревнива или любопитна и му е писнало все да стават драми и затова не иска да говори пред теб. Другият вариант, е да сте още в първите няколко месеца на връзката и да не се чувства комфортно все още да си води разговорите пред теб, но май не сте в началото.

JustKeepItAnonymous, според мен разбери от къде идва тази нерешителност първо. Вероятностите са безкрайни, никой не е просто нерешителен. Като разбереш, подходи малко по манипулативно и ласкателно, препиши му някои заслуги, да се почувства по- добре. И лека по лека сам ще се вземе в ръце, не е непоправим проблем за мен. Но Не говори неща от типа на "Ти нищо не правиш, никаква самоинициатива" и т.н. Има си някакъв проблем човека, нещо го мъчи и го спира, просто подходи умно.

За да не кажеш  на партньора ти , че бивш ти е звънял , може да има два варианта- да не го е счел за важно /незначително е/ , или пък за да не се дразни човекът. Може изобщо да няма нищо нередно в такова позвъняване.

Твоята цел е да разбереш дали поддържат някакъв контакт, или те интересува конкретно защо го е търсила ? Защото ако е първото, спокойно можеш да подметнеш някой разговор на тема бивши и да разбереш. Ако той отрече- тогава се притеснявай. Сега няма смисъл.
Аз също съм безумно ревнива, но в крайна сметка бих се притеснявала повече от някоя нова, отлкото бивша. Ревността и съмнението са отрова, която ще те погуби и с времето става по-зле, не си ли намериш антидот.

Той така процедира още от началото на връзката ни преди да разбере колко съм ревнива  Не сме в началото вече... от година и половина сме заедно.А, не е да не провежда никакви разговори пред мен, някой път вдига, друг път не и май не е специално отношение към хората, защото един и същ човек като му звъни пак някой път му вдига докато е с мен, а друг път не му.
Аз попринцип съм затворен човек и ми е трудно да разбера тези телефонирания. Нито някой ми звъни, който не ми е приятел, нито аз звъня на просто познати, с които не се чуваме и нямаме нищо общо в момента. И аз знам така - като знаеш, че нещо не е приятно на половинката не го правиш... а не да се криеш. Аз все пак не знам дали изобщо са провеждали разговора или той я е отрязал и дотам. 

Всъщност истината е една - всеки човек има своите особености, ако някоя за теб е недопустима, а за него -
 недопустимо обратното, трудно ще се получат нещата.
Дори насила сега тя да преглъща като го гледа как затваря на всеки, дори за елементарен разговори и се крие по ъглите, или той да започне да говори пред нея, което явно му е неприятно, все един от двамата няма да се чувства комфортно и това ще се натрупа и избие в някоя неприятна посока.

Това си ти, но щом си приела другия, различен от теб, е редно да не се опитваш да го правиш като теб и да се съобразиш с характера му.
Вие сте два отделни индивида, които трябва да се допълват, а не да се уеднаквяват, че и единият да се обезличи заради мерака на другия за контрол.

Едно ще ти кажа- най- грешното нещо в едни отношения са забраните- те докарват единствено до криене от страна на този, когото се опитват да променят и ограничат.

По същия начин бих постъпила и аз. Не виждам никаква причина да споделям подобни неща, нито държа да ми ги споделят.

Работата е там, че ние май имаме доста различия за някои неща. Примерно за него приятелите са много важни, преди да се съберем са излизали много често заедно. Откакто сме заедно аз съм на първо място за него, виждаме се често, прекарва по-голямата част от времето с мен, обаче поне веднъж седмично излиза с тях, за което нямам против, но се виждат вечер към 8-10ч и седят навън до към 3-4ч... което ми е неприятно вече. Не ходят по дискотеки, седят на пейките в парка, пият бира и си говорят.  И примерно бяхме на рожден ден веднъж и сме отишли в 20ч, на мен към 1:30 ми доскучава/ доспива и искам да си ходим. При което той казва, че не иска да се прибира, ще ме изпрати до вкъщи и ще се върне... което не ми стана особено приятно от този факт, според мен като си някъде с приятелката си трябва да си тръгнете заедно.. както и направиха две други двойки, които също бяха на рождения ден. Постави ми ултиматум - или оставам с него докато му е забавно или ме прибира вкъщи и се връща сам. В крайна сметка се изпокарахме, но стана на неговото - изпрати ме до вкъщи и се върна... и се прибра в 5:30, като не е нужно да казвам, че не можах да спя дотогава и  бях много разстроена...  Не се е прибрал пиян, просто... стана ми неприятно, че ме остави сама вкъщи разстроена и отиде да си се забавлява. И ми казва - е, какво толкова, че съм останал без теб 3 часа повече, светът се свърши. Еми, не се е свършил света ама въпросът е принципен. Аз нямаше да издържа да седя навън до 5:30 сутринта... сега като сме отишли в 20ч и ако бяхме седяли до 1:30 - 2ч  5-6 часа са си напълно достатъчни да уважиш човека за рождения ден. Не е като да сме седяли половин час и да съм мърморила да си тръгнем. Оставих го да си говори с когото си поиска, не съм му пречила изобщо. Искаше ми се да направим някакъв компромис, примерно да постоим още до към 3ч  двамата и после да се приберем заедно, а за него компромиса бил, че откакто е с мен се вижда по-рядко с тях и когато се виждали да не съм го била обезпокоявала... Само искам да кажа, че не заради моя претенция не се вижда с тях, не съм му забранявала, просто много работи и като се вижда с мен не му остава време повече от веднъж седмично да се вижда с тях.

Ти си ужасно контролираща личност и браво на приятеля ти, че не се поддава. Като не ти харесва начина му на живот, си свободна да си тръгнеш. Той е направил достатъчно голям компромис, че е намалил излизанията си до веднъж седмично,  остава и да му казваш кога да си ходи и да мрънкаш. Това е неговата представа за прекарване на свободното време. Честно казано смятам, че ще направи грешка, ако ти предложи да заживеете заедно.