?Въпроси всякакви за СО?

Има ли някоя от вас с много нерешителен мъж?

Постави ми ултиматум - или оставам с него докато му е забавно или ме прибира вкъщи и се връща сам. В крайна сметка се изпокарахме, но стана на неговото - изпрати ме до вкъщи и се върна... и се прибра в 5:30, като не е нужно да казвам, че не можах да спя дотогава и  бях много разстроена...

Работата е там, че ние май имаме доста различия за някои неща. Примерно за него приятелите са много важни, преди да се съберем са излизали много често заедно. Откакто сме заедно аз съм на първо място за него, виждаме се често, прекарва по-голямата част от времето с мен, обаче поне веднъж седмично излиза с тях, за което нямам против, но се виждат вечер към 8-10ч и седят навън до към 3-4ч... което ми е неприятно вече. Не ходят по дискотеки, седят на пейките в парка, пият бира и си говорят.  И примерно бяхме на рожден ден веднъж и сме отишли в 20ч, на мен към 1:30 ми доскучава/ доспива и искам да си ходим. При което той казва, че не иска да се прибира, ще ме изпрати до вкъщи и ще се върне... което не ми стана особено приятно от този факт, според мен като си някъде с приятелката си трябва да си тръгнете заедно.. както и направиха две други двойки, които също бяха на рождения ден. Постави ми ултиматум - или оставам с него докато му е забавно или ме прибира вкъщи и се връща сам. В крайна сметка се изпокарахме, но стана на неговото - изпрати ме до вкъщи и се върна... и се прибра в 5:30, като не е нужно да казвам, че не можах да спя дотогава и  бях много разстроена...  Не се е прибрал пиян, просто... стана ми неприятно, че ме остави сама вкъщи разстроена и отиде да си се забавлява. И ми казва - е, какво толкова, че съм останал без теб 3 часа повече, светът се свърши. Еми, не се е свършил света ама въпросът е принципен. Аз нямаше да издържа да седя навън до 5:30 сутринта... сега като сме отишли в 20ч и ако бяхме седяли до 1:30 - 2ч  5-6 часа са си напълно достатъчни да уважиш човека за рождения ден. Не е като да сме седяли половин час и да съм мърморила да си тръгнем. Оставих го да си говори с когото си поиска, не съм му пречила изобщо. Искаше ми се да направим някакъв компромис, примерно да постоим още до към 3ч  двамата и после да се приберем заедно, а за него компромиса бил, че откакто е с мен се вижда по-рядко с тях и когато се виждали да не съм го била обезпокоявала... Само искам да кажа, че не заради моя претенция не се вижда с тях, не съм му забранявала, просто много работи и като се вижда с мен не му остава време повече от веднъж седмично да се вижда с тях.

И по-напред ти го написах - при вас, за да оцелее връзката един от двамата трябва да живее живота на другия. Няма друг начин. Или ти, или той стиска зъби. Дано имате достатъчно сили и любов, която да ви помогне, но за мен е жива мъка да се опитвате да променяте другия...

Предполагам затова искам да се чувствам значима и важна за някого, като за мен доказателството явно е да пренебрегва други неща заради мен и аз винаги да съм на първо място...