?Въпроси всякакви за СО?

Първата грешка е, че още всички са млади и явно са на фаза купони по цяла нощ. Но това поведение си е до време. Съвсем нормално е, когато се ходи като двойка, мъжът да прояви някакво кавалерство. Ако не- няма да ходят като двойка.

По принцип такива излизания и семеен живот не са съвместими- аз не бих приела да имам такъв постоянен партньор. Но за тия неща се гледа предварително.

Иначе с годините е нормално един мъж малко по малко да се разделя с аверчетата, защото тия компании и глутници са си малко младежки и инфантилни. По-скоро хобита, интереси, делови партньори, ама на пейките с бира- това е за 22-годишни, даже и за тях вече е смешно. А гледам едни, близо на 30 и още го правят. Ами хич не стои добре.

Доста са им инфантилни сбирките,  те всичките му приятели са без гаджета, тях ги разбирам, че си висят и си правят каквото си искат ама си мисля, че ако имаха приятелки и те нямаше да са много окей с това. Иначе той  е на 25. Много е работлив и амбициозен, по цял ден само работи. Поема си отговорностите, живее сам, грижи се за мен, добър е с мен... затова ми е трудно да сложа край за такива различия.  Просто наситина се чувствам объркана, измъчвам се. Говорили сме си за това, че искаме да живеем заедно, даже той ми беше предложил, но аз смятам, че е рано. Аз обичам да съм си сама в къщи, не искам нон стоп да сме заедно, правя си някакви мои си неща и ми е приятно. Оставям го да си работи, защото е важно за него да пробие в сферата, към която се е насочил, аз също работя, като имаме лекции обичам да ходя, колегите ми са много приятни хора и за мен е удоволствие да ходя, чат пат и ние пием по нещо, но за час или два... Като сме се събирали на рожден ден в парка сме се виждали в 8  и до 12ч всички са се разотишли. Какво е това висене от 8 до 5:30 ми е много интересно, което да е толкова жизнено важно, че изобщо да не го интересува моето мнение по въпроса. 100 пъти съм му казвала, че ако иска да се изживява като ерген просто да ме зареже и да си се целува с тях. Но той ме обичал и нямал проблем с мен, аз съм била имала проблем с него. Даже зимата и есента висят по пейките.

Ами обясни му, че човек е продукт на петимата най-близки около него. И че средата е част от успеха на мъжа.

Как ще стане успял, ако виси с неудачници? Това са си инфантилни сбирки, наистина. Ще трябва да ги израсте. Но без ти да го натискаш.

Ми тъпо е- нито спортуват, нито хоби, нито ще му помогнат в кариерата...губи си времето. Поне да бяха риболовци. Висене по пейките...тъпа работа...

От няколко различни страни ще дам мнение по казуса на анонимната с купонджията и бившата.

Първо. Разбирам притеснението за бившите. Като човек, на когото са му се проваляли 3 връзки заради бившите на гаджетата ми, в началото на сегашната си връзка много се ядосах, когато приятелят ми скри някои детайли (важни) за отношенията с бившата си. Още тогава му казах - не крий, не ме лъжи, защото все разбирам някак си, дори и по случайност (както и бях разбрала и в случая). След случаката си поговорихме доста с него и вече нямах притеснения, въпреки че се налагаше на няколко пъти да се вижда с нея. Знаех по какъв повод, не съм му искала пълен отчет, но и той не е крил нищо повече. Съответно не съм казвала нищо по повод срещите им.

Второ. Единият ми бивш се сеща от година на година за мен. Пишем си малко, общо взето да видим кой накъде е. Случвало се е да кажа на приятеля ми, специално за един разговор, защото приключи неприятно и видимо бях ядосана. Иначе не съм го занимавала с това, че еди-кой-си ми е писал днес. Но и да види (често си използваме лаптопите и телефоните на принципа "Най-близкото устройство"), няма от какво да се притесни. В случая също няма от какво да се притесняваш. Потърсила го е - отрязал я е. Толкова.

Трето. Лятото приятели на приятеля ми често са в града или региона. Съответно те обичат да седят до сутринта, а аз след 2 сутринта умирам за сън. Ядосвам му се само за това, че ми се прибира пиян. Хич не обичам да се разправям с пияни хора, а спя леко и се събуждам като се прибере. И веднъж му се ядосах, че се прибра в 7 сутринта (въпреки, че се оказа навън с мои познати). Разбирам, че аз и той нямаме точно еднаква представа за парти. Разбирам, че и ти се дразниш по горе-долу същата причина. Но се постави на негово място. Ако той от днес ти каже "Няма да се забавляваш по еди-си-какъв начин с приятелките си, защото не ме кефи и не го разбирам!", ти ОК ли ще си с това? Та вие даже не живеете заедно! Ако неговите действия нарушаваха по някакъв начин ритъмът ви на живот, ок - тема за сериозен разговор е. Но в момента просто се опитваш да се наложиш за нещо, което не те касае.  Освен, ако нямаш съмнения, че кръшка, което е друга тема.

Много съм съгласна с Човечето, просто сте различни като темперамент - ти си домошар, той е все още по-скоро купонджия по ергенски. Много ще ти е трудно, ако заживеете заедно, трябва ти някой със сходен темпарамент и то не просто за излизанията, а за да можете да живеете щастливо по принцип, иначе ще е голяма мъка. Ние с мъжа ми също, когато ходим някъде не можем да издържим някъде до повече от 1-2 ч. сутринта максимум, но и двамата сме така и не сме си тръгвали поразделно. Е сега ако на някой много му се стои може да поостанем около час-два още, обаче никой от нас няма да може физически повече Другото е, че вие още сте малко или много във възрастта за купони, което е нормално докъм 25 или докато горе-долу всички не станат по двойки  , после с кариера, семейство, деца става по-сложно купонясването, но пак е различно, защото при един тези неща се случват по-рано, при друг по-късно, а при трети не се случват изобщо. Ти явно не си вече много на купонджийската вълна, а той още не е минал на следващия етап, така че явно просто се разминавате.

Ако съм на мястото на приятеля ти, съвсем скоро ще те зарежа, честно. Задушавам се само като те чета. Аз и от връзката на НСЧ се задушавам, но на тях им е добре и на двамата, така че проблем няма. При теб обаче момчето си иска въздуха, а ти се цупиш и фръцкаш. И защо да не стои до 5.30 щом му е забавно? Не е всяка вечер, не се прибира пиян, грижи се за теб... Някои хора имат енергията и желанието да се веселят до сутринта, на 25 пък още повече. Аз съм на 35 и осъмвам понякога, а на 25 си беше редовно. Той не те кара да стоиш с него, дори те прибира лично и ти пак си недоволна. Нее, ако не се коригираш, няма да изкарате дълго. И да знаеш, наистина държи на теб, щом прави толкова компромиси дотук. Просто се отлепи от него и не се изживявай като онеправдана жертва.

Ами така се забавляват хората, аз не разбирам какво толкова ти трови нервите това. Не е като да те пренебрегва, да те игнорира, да не те взима с тях или да не ти обръща внимание. Проблемът е, че ти искаш на рожден ден за 4 часа, а той за 8? Честно ли? Кое било жизнено важното? Ами това, че човекът се забавлява и явно има нужда от това...Разбирам да те е натирил грубо и да те е пратил сама да си ходиш, но той ти е предложил варианти и се е погрижил да се прибереш безопасно. Все едно моят мъж да ме пита кое е жизнено важното в това да изкарам цял ден с моите момичета в хапване, пийване, клюки и маникюри. Вместо да съм си в къщи с него, без да имаме някакви конкретни планове...Или аз да не разбирам кое е жизнено важното да изкара цял ден на турнир по футбол, вместо да си седи у дома с мен и да ме гледа как чета книга примерно...
Пак казвам, аз съм страхотен ленивец, през зимата заспивам в 9. Винаги съм била такава. И какво сега, той да си ляга с мен или да не излиза, ако му се излиза, защото на мен ми се спи? И аз да си дърпам плитките от яд, че ми се е приспало, а на него не?

В случая обаче той е направил вече големия компромис, така че повечето вечери да са лежерни, ако той продължаваше да си излиза всяка вечер,  тогава наистина биха били само двете крайности. На анонимната ѝ остава единствено една вечер седмично да реши да си остане вкъщи или да се прибере по-рано. Не бих казала, че това означава да живее неговия живот. Разбира се, може да си потърси човек, който да не излиза и тази една вечер, но няма гаранция, че друго няма да му куца. За променянет съм съгласна, абсолютно безсмислено е, анонимната трябва да опита да приеме тази една вечер и да измисли начин, така че да се чувства добре, ако не може, решението е ясно.

Сирен, това описано ли е някъде, че ми стана интересно да прочета повече.

Аз се втрисам от претенции някой да бъде на първо място за мен.
Откъде накъде- аз къде оставам, децата къде остават?
Не съм си правила кумири като дете и тийн, какво остава да прекарам 40 -50 години с някого, когото винаги ще поставям над мен!?
И какво ще ме грее, дори и да намеря някой с моята нагласа?
То е същото, като онази втрисаща декларация:
" Посветих ти живота си".

Инфантилни са, разбира се, но от 25-годишен какво да очакваш? На тази възраст повечето момчета още са бебета-льольовци.

Разсъждаваш като клюкарките пред блока, минали 60 години!
Момчето е на 25 и има право да разпусне, говорейки си глупости с приятелите от детинство, на пейката.
Така както анонимната има право да не иска да живеят заедно, защото обича да се мотае сама вкъщи и да си прави " разни неща".
Само че, нейното е нормално и извисяващо, а неговото- смъкващо надолу?
И кой ти каза, че приятелите му са неудачници?

И аз същото се чудя.
Начинът, по който се забавляват, не е нищо странно на тази възраст. В компанията на приятеля ми, забавляващи се по подобен начин, всички момчета са далеч от неудачници. Дори най-големият купонджия, преди да се премести извън града, беше управител на популярен ресторант.  Има програмисти, мениджъри, търговци (големи сделки, не в магазин), а приятелят ми започна малък бизнес, който развиваме добре.
Така си разпускат просто от напрегнатото ежедневие. Не бих квалифицирала някого като неудачник, защото една вечер в седмицата стои с приятелите си до малките часове на нощта.

Ако вместо по парковете висят по кръчмите и баровете , по-малко неудачници ли ще са ?

В днешния свят на див либерализъм, когато се проповядва темерутлъка и капсоловането, да имаш приятели от детството, с които да можеш да разпуснеш, е привилегия, която не бива да се унищожава заради егоистичните напъни на когото и да било.