?Въпроси всякакви за СО?

Е, нека чуем за какво става дума преди да пишем свободни съчинения, може да се окаже нещо съвсем друго.

Не знам, очаквате подробен разбор на целите им отношения + особено критичните моменти, които може да са станали част от съвкупността от фактори, която го мотивира да я оставя да се справи сама? :д
Евентуално може да каже какво повече е казал по темата освен "можеш и сама", дали евентуално го е сравнила с бившия си и какво е мнението му и за това.

Това е много странно – никога не съм възприемала, че любимият ми трябва да ме защитава, защото съм "женствена", "слаба" и "крехка", абе, представям си някакво плахо кошутоподобно същество. Напротив, винаги е на моя страна, защото сме едно цяло, играем от един и същи отбор, борим се като добре функционираща комбина срещу житейските трудности. Съответно, той също се ползва с безпрекословната ми подкрепа спрямо трети лица, пък в моите очи е много далеч от беззащитен или безгласен. Точно обратното – даже е твърде серт на моменти.

Тоест ти познаваш анонимната и приятелят и. И знаеш как мисли той и каква е тя и твърдиш, че тя мачкала мъжете?  
 Правиш излишни и не на място заключения, съдейки по себе си.
Независимо от конкретната ситуация и липсата на подробности, мъж, който обиждат приятелката му пред него и защитава обиждащия е пълен нещастник и заслужава да бъде разкаран.

Да не става дума за спор в случая? Че някои хора възприемат и спора много лично, а несъгласието броят за обида.

Примерно как бихте постъпили, ако в компанията ви възникне приятелски спор и мъжът ви поддържа мнение, с което вие лично не сте съгласни? Ще го подкрепите, ще замълчите, или ще спорите срещу него, подкрепяйки другата страна?

Много зависи от какъв характер е спорът. Наистина ми е трудно да се обоснова без поне малко конкретика.

Тоест не. Не четеш.



А ти съдиш за уместността на моите заключения. Тая игра може до утре да я играем, няма смисъл.
Не съдя по себе си. Изказвам предположение по ситуация, базирано на моя опит с реакции на различен тип отношение от моя страна. Забелязала съм, че този тип реакция - ненамесване, вдигане на ръце, "можеш и сама" е било провокирано от определен тип мое поведение. Посочвам го, за да се има предвид. Нищо повече. И нищо по-различно от това, което се прави във всяка друга тема.
Приемам забележката обаче, изразих се по-твърдо от обичайното и прозвуча суперсигурно. Имах предвид чисто и просто възможност.


Ок, аз пък вярвам, че човешките същества са интересни и многопластови и ме интересува мотивацията зад действието Х.
Че не са ок като двойка, съм склонна да се съглася - но не заради действието само по себе си. Виждала съм доста свити мъже да се намесват в разни ситуации, ако един несвит не се е намесил, има защо. Това ме интересува по принцип. В конкретната ситуация - за Анонимната няма значение защо той не се е намесил, важното е, че имат разногласия по важна за нея тема. Това ме води до идеята, че на нея ще й е по-добре с друг мъж, а не първосигналното "той направи еди-какво-си - край!" Много лесно биете шутове в този форум, но всички знаем, че в реалността зад подобно решение стои именно стабилно премисляне на предисторията.

Много е лесно да си играем на провокиран и провокиращ, трудното е да се замислим за цялата върволица от събития, довела до едно действие.

Ами примерно от най-лекото - смотан филм ли са новите Междузвездни войни до политически (За и против ЕС, бежанците, други наболели теми) или пък тежка категория на тема религия/вяра/философия. Фактологичните спорове от типа на колко км е пътя Пловдив-Смолян, които лесно се проверяват с два-три клика, не ги броя в случая.

Факт. Има и много тънкообидни хора.
А ако случаят не е такъв и системно се излиза с хора, които обиждат - еми, майната им. На кого би му било приятно? Нормално е на момичето да й е криво, ако се случва често, а тоя седи и си мълчи. Голямо разминаване е.

О, аз споря Не виждам нищо лошо, спорът е изкуство. Няма да тръгна да нападам на лична основа, тоест не виждам причина да си замълча, че сакън да не се засегне горкият от добре поднесени аргументи. :Д Случвало се е да се съглася с негов приятел и двамата да спорим срещу моя. Случвало се е обратното. Няма засегнати.
Продължаваме си спора вкъщи, докато не признае, че съм права
(бъзикам се, ама let's agree to disagree рядко ме кефи като опция в спор с близки хора хаха)

Направо ми е смешно да седнем да се подкрепяме в спор. Пък и тя го е написала - става въпрос за груба реплика, не просто за различно мнение.

И при  трите дадени примера за спор - отстоявам мнението  си, както  и съпруга  ми неговото вече  20+ години. Ние  сме едно и сме отбор .., но сме личности! Аз уважавам  и ценя мненията му, но независимо  дали  насаме или  в компания, имаме  доблеста  да спорим културно и аргументирано, когато не сме на една позиция. Смятам, че  така  е редно.
По  поставения от анонимна  проблем  - и аз съм на мнение, че  при вербална,  а  и  не  само,  заплаха човека  до  теб трябва да те защитава.

Добре Ще дам няколко приемра. Както вече казах, не става дума за разправии и не, не за роднини.
И не, не за спорове, разбира се!И там е бил на друго мнение, но нямам проблем с това. Когато става дума за нападки към човека говоря.

Примерно стоим няколко човека някъде и ми се подмята нещо, което ме охрактеризирва като еди каква си. Не става дума за дебелана, тъпанарка и такива, ами да кажем неща като неширокоскроена (пример), които се разгръщат във времето и познанството и аз отговарям разбира се, но друго е човек, който е наясно с теб и те познава да добави "недей, така, вадиш си прибързани заключения", а той много добре знае, че мразя да ме изкарват някаква без да ме познават достатъчно.

В градски транспорт или магазин някой невъзпитан/а ме сбута по- силничко и никога не е казал за мен нещо. Когато него го сбутат, определено реагира с някаква остра реплика с раздразнен тон. Ако аз спомена нещо, когато са ме бутнали, ми се отговаря "абе не се занимавай, не си хаби нервите". Или като съм посочвала директно "Защо не му каза на тоя дето мина през мен нищичко"- "Не съм видял"

И другия факт, който забелязвам е, че ако ми се каже нещо хубаво от някой мъж, тогава идва и веднага се намесва примерно "какво толкова си говорите".

Когато коментираме темата, ми вмъква равнопоставеност едва ли не, оправност, будеща уважението на другия и все в тяа посока. Може би нямаше да ми е такъв проблем, ако по принцип спрямо другите не се изживяваше като застъпник.

qrye, ами, ние наистина по по-важните теми сме на едно и също мнение в 95% от случаите, та досега не се сещам да се е развихрял някакъв по-особен спор.

По отношение на маловажни дрязги относно статистически данни или фактология – да, винаги бих го поправила, ако греши (например, ако с убеденост твърди, че столицата на Австралия е Сидни, ). Но смятам, че това е за негово добро, защото така няма да се излага продължително време пред останалите, спорейки за нещо, което просто не е вярно и лесно може да бъде оборено.

Мхм. Според мен точно затова ти вади очите този му навик. Щото за себе си си "хаби нервите", пък за теб - не.
Ако беше някой отвеян и по принцип да не забелязва - ок, ама ако не е... много избирателно. И не в правилната посока.

Не bambinnah, ти не четеш. Естествено, че умозаключенията ти не са на място. Съдиш по пет изречения на анонимен автор и изказваш предположения каква била авторката, защото ти си била такава някога, което няма логика.


Не ти е читав човека. Съжалявам. Дали се е държал така с другите си приятелки преди теб. Явно му е по-важно да е пич в очите на другите и да се мазни, но за приятелката си пет пари не дава. Не те уважава. Дори и да не те харесва достатъчно, пак поведението му е неоправдано.
Има хора са зверове с чуждите хора и защитават близките си всякак. А такива като приятелят ти са хора, които предпочитат хорското мнение и не защитават близките си.
Иначе е нормално е да те пази от други мъже,  но това не значи обич и любов. Просто си пази територията.

Аз пък в дадените примери не бих очаквала ММ да се намесва... Аз уста нямам ли, дете ли съм, че да чакам на него за такива глупости?