?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 128
  • 20 915
# 7 395
Мога да кажа, че повече неща за живота научих между 25 и 35, отколкото между 15 и 25. Много повече.

Ами да, животът е дълъг, децата трябва да виждат, че го живееш добре до старост. Така им даваш модел, да не се сдухат и да пропаднат в някоя от по-трудните отсечки. Даваш им надежда. А като живееш прасешки живот, им крадеш от надеждата. Гледат те и си викат- ами това ли е, това ли е животът...той ми е родител, щом той е разбрал, че няма надежда и може да живее прасешки, значи това животът е прасешка работа и няма много смисъл...

Мда, много е важен родителят, до доста голяма възраст задава модела за смислен живот. Работата не завършва на 18.
Виж целия пост
# 7 396
Сирен, има много верни неща в това, което пишеш, но нямат връзка с въпроса. Да, добрият родител няма да си харчи парите по.проститутки и ще дава добър пример на децата си и след 35, обаче лошият такъв не може да бъде заставен да го прави ит бившата си жена. За различни неща говорим.
Виж целия пост
# 7 397
Именно, затова и жената се е развела, и добре е направила. И по-добре да стоят далече от него и това е.
Виж целия пост
# 7 398
Всъщност бащата може и да дава урок на 25-годишното, какъв да не бъде като порасне.
Но и не мисля, че всички родители продължават да финансират порасналите си деца, в момент на трудност да, но иначе...

Да не говорим, че може и да преувеличава жена му.
Виж целия пост
# 7 399
Мога да кажа, че повече неща за живота научих между 25 и 35, отколкото между 15 и 25. Много повече.

Ами да, животът е дълъг, децата трябва да виждат, че го живееш добре до старост. Така им даваш модел, да не се сдухат и да пропаднат в някоя от по-трудните отсечки. Даваш им надежда. А като живееш прасешки живот, им крадеш от надеждата. Гледат те и си викат- ами това ли е, това ли е животът...той ми е родител, щом той е разбрал, че няма надежда и може да живее прасешки, значи това животът е прасешка работа и няма много смисъл...

Мда, много е важен родителят, до доста голяма възраст задава модела за смислен живот. Работата не завършва на 18.
А това за личния пример, който даваме на децата съм съгласна, но също мисля че много си зависи и от самото дете ( пораснало или малко). Сетих се за една притча за бащата пияница. Няма да ви я разказвам цялата, но на кратко той имал двама сина. Единия станал пияница питали го защо, а той отговорил заради баща си. Втория станал лекар, а чудесно семейство, уважаван човек, който не помирисвал алкохол. Питали го как така  е решил да организира живот а си така, а той казал -заради баща ми.
Всичко си е строго индивидуално.
Виж целия пост
# 7 400
Та някои деца живеят малко или много в стерилна среда до 24-25 години, ако не работят. От у-ще - в уни-то, сред себеподобни, не се занимават с битовизми. Имам си нагледен пример вкъщи.
Скрит текст:
Аз започнах работа на 18, имах няколко културни шока, и то още по соцвреме.
Видях как с вирнати крака не се работи грам, а се получава прилична заплата, видях мъже, които се пробват на почти всяка жена, видях как на работа се започва пиене на водка в 10 сутринта, доста неща видях...
След това се прехвърлих редовно и се смеехме на едни колежки, които вярваха в принца на бял кон.
Виж целия пост
# 7 401
И според теб живота в стерилна среда носи някакви позитиви?
И аз съм се нагледала на много неща, но за съжаление живота е суров и е добре да си подготвен прилично за него.
Виж целия пост
# 7 402
По този въпрос ще кажа, че разводът не сваля отговорността от родителите да подкрепят децата си. Дори обществото би осъдило родители, макар и с пораснали деца, които вместо да направят нещо за децата, си харчат парите безразсъдно. Не казвам родителят да стане мъченик и да кара на хляб и вода, но мен например никой няма да ме освободи 100% от отговорност, ако ходя на круизи, докато детето ми не е добре финансово, дори да е на 25, че и на 30. Има си едно очакване, че децата остават приоритет и след навършване на 18. Ако щеш- дори като житейски пример. Щом си станал родител, пазиш поведение цял живот. Иначе за детето ще е изключително неприятно да вижда как баща му се превръща в грозна картинка, или майка му. Така че е нормално жената да се дразни.

Децата са ти деца цял живот, остава си моралната отговорност да си пример и стожер. С един развод не се освобождаваш 100% от бремето на това да си станал родител. Защото детето гледа, дори да е пораснало- гледа и прави изводи.

Това е бисер, излизащ от рамките на форум като този. "Детето не било добре финансово" На 25 !!! Бонапарт на 25 и половина става генерал след няколко победи в Италия.
Дундуркайте ги до 40, после дъщерите ви ще се оплакват от мамини синчета, а синовете - от принцеси, търсещи милионер-готвач, собственик на гладачница  Laughing
А вие ще се чудите защо така се извъртяха нещата в последно време.
Виж целия пост
# 7 403
Аз със сигурност бих отишла на круиз вместо да поддържам домакинството на 25-годишното си отроче независимо от финансовото му положение. Направо няма сила, която да ме застави да дундуркам когото и да било до пенсия щото нали пример да давам и да бъда стожер.

А да не споменавам какво мисля за родителите, чиито деца са нестабилни и неориентирани до 25, че и до 30 години и имат нужда от подпомагане.
Виж целия пост
# 7 404
И според теб живота в стерилна среда носи някакви позитиви?
И аз съм се нагледала на много неща, но за съжаление живота е суров и е добре да си подготвен прилично за него.
Не, въобще не носи позитиви, просто отбелязвам.
Бонапарт на 25 и половина става генерал след няколко победи в Италия.
Дундуркайте ги до 40, после дъщерите ви ще се оплакват от мамини синчета, а синовете - от принцеси, търсещи милионер-готвач, собственик на гладачница  Laughing
А вие ще се чудите защо така се извъртяха нещата в последно време.
Наполеон може да е бил изключителна личност, и същевременно комплексар и мегаломан, но повечето не сме такива.
И въпреки че това се смята за ценност днес - мерси от такива изключителни, които ще минат през теб като бързия влак и няма и да се обърнат
Виж целия пост
# 7 405
Ами ако детето на 25 попадне на токсичен микс от работодатели, които искат да плащат малко плюс имотен балон...тогава какво правим? Моите родители ми дават пример как си били купили апартаменти...и като ми кажат цената, направо се смея. Дори съизмерена със заплатите, пак е била доста ниска. В момента един човек на 25 много трудно ще стъпи на "имотната стълбица" без малко помощ.

Та така, едно дете на 25 може да е много стабилно и ориентирано и пак драпането да е огромно. И ако има възможност- защо да не се окаже някаква подкрепа. В смисъл- понякога наистина е по-добре да не се хвърляш на каква да е работа, а да се огледаш и да избереш нещо добро. Родителят може да помогне на детето да е една крачка напред и да му е малко по-спокойно.
Виж целия пост
# 7 406
Между 25 и 40 или пък пенсия има доста време. На 25-годишното бих му бутнала солидно рамо и много се надявам да имам тази възможност. Без значение дали става въпрос за скъпа специализация или жилище. Добър старт в живота в повечето случаи ще донесе повече позитиви от започването от кота нула. Около мен има само един пример на безсмислено дондуркан до 40. Всички останали са съумяли да се възползват в макимално кратък срок от родителската подкрепа, така че няколко години по-късно да са "напред с материала".
Виж целия пост
# 7 407
Сирен, едно е да има моментна нужда от помощ, и съвсем друго майката да очаква той да му дава просто така пари.
Виж целия пост
# 7 408
Никъде не съм казала за "просто да му дава пари", и аз не одобрявам очакването за дотации всеки месец. Говоря принципно, ако потрябва по-голяма сума за учене, специализация, бизнес, жилище- дали родителят ще може да откликне или ще го е ударил на живот.
Виж целия пост
# 7 409
Да.
Но от описаното точно това очаква жената - бившият й мъж да дава както издръжка на малкото, така да дава и на голямото.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия