?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 128
  • 20 915
# 7 560
За децата донякъде го разбирам, че може все още да не се усеща готов, но недоумявам защо се дърпа от сключването на брак с дългогодишната си партньорка, която твърди, че обича. newsm78 По този начин поне би заявил сериозността си спрямо връзката ви, а така, без нищо... И на мен ми е съмнително, sorry. Naughty
Виж целия пост
# 7 561
Здравейте,
Моят случай е следния - Имам връзка от почти 10 години и от толкова живеем заедно. Минали сме през много неща, сериозни скарвания между нас не е имало. По-сериозните проблеми са идвали от майка му, но не е успявала да повлияе на отношенията, тоест той не се подвежда. Тя ме ненавижда, а аз вече не искам и да правя опити да стоплям отношения с нея. Другото е, че преди с него сме говорили за брак, деца и т.н., но сега вече, като повдигна темата се оказва, че той не е готов за това. А аз съм на такава възраст, че сега ми е времето за първо дете, поне така усещам нещата. Иначе връзката ни е стабилна, спокойна имаме си доверие и се обичаме. Казва ми, че ще е с мен, вижда живота си с мен, ако пак заговоря за деца и брак, излиза като притискане, а аз не искам нищо насила. Обичам го, но си мисля "ами след 5 години, ако той още не е готов?". Финансово от моя гледна точка сме добре, не сме богати, но не се и лишаваме от нищо.
Без да чета отговорите...
10 години наникъде са много време....
Нищо чудно той да си мисли:
"Дали все пак тя е "моята" жена?Майка ми не я харесва никак, така и за тези 10 години не можа да види нищо хубаво в нея...дали пък не е поне малко права?   newsm78   Аз ли съм прекалено заслепен?
Дали няма да направя грешка?Няма ли да е по-добре отношенията между бъдещата ми съпруга и майка ми да са една идея по-мили?И дали с друга няма да се получи?".

Не казвам, че съм права, просто така усетих нещата от поста ти.

Не мисля да поставям крайни срокове, в любовта не трябва да има такива неща. Искам нещата да се случват, защото са желани, а не защото някой ти е казал или дете или край.
Скрит текст:
Дете сама не искам да гледам, искам да имам стабилно семейство, щастливо, за да науча децата си на обич и топлина. Той ми казва, че брака и децата не са гаранция, което е така, живота е шарен. Но ме дразни това, че след толкова години нищо не се случва.
ПО принцип е така, но вие сте изтървали момента с естествения ход на нещата отдавна....
Когато един мъж обича и иска да задържи жената до себе си само" за себе си", не чака 10 години ....
Не мисля, че имаш особен избор предвид нивото, което сте стигнали.
Виж целия пост
# 7 562
Не мисля да поставям крайни срокове, в любовта не трябва да има такива неща. Искам нещата да се случват, защото са желани, а не защото някой ти е казал или дете или край. Дете сама не искам да гледам, искам да имам стабилно семейство, щастливо, за да науча децата си на обич и топлина. Той ми казва, че брака и децата не са гаранция, което е така, живота е шарен. Но ме дразни това, че след толкова години нищо не се случва.

Така като си кротуваш, може да почакаш още 10 години и всъщност тогава няма да можеш да родиш.
Не сте 2 години заедно, а цели 10. То хубаво съобразяване и малко изчакване трябва да има, но докога?
Според мен си му просто удобна. Не иска деца.
Cuckoo добре го е казала. Обясни му, че имаш срок на годност и той може и на 50 да направи дете, но ти на 50 не може да родиш.
Може да се разделите временно за да дадеш време на господина на спокойствие да си помисли иска или не семейство.
Може и 10 години да сте заедно, но мисля, че ви е много сериозна работата. Има си жена за секс и почистване. Какво повече може да иска един мъж. Явно не вижда в теб майка на децата си.
А това, че децата не са гаранция са глупости на търкалета. Ако двама възрастни са сериозни и вървят в една посока, държат един на друг си е достатъчна гаранция.

Amour, може и това също да е причина да я мотае.
Виж целия пост
# 7 563
Тоя муньо пък за 10 години не порасна ли, та да осъзнае, че мнението на майка му не е закон и че само няколко години след университета, а и доста по-рано "какво ще каже мама" не е критерий в живота, освен ако мама случайно не е много добър борсов съветник, но и тогава има право само на ограничено мнение. За 10 години не можа ли да завъди една собствена мисъл, та да си отговори на въпроса- за мен ли е тая жена или не...
Виж целия пост
# 7 564
Пробването "дали сме един за друг" вече явно достига епични пропорции, измервани в десетилетия... Обидно някак.

Иначе ми се струва, че авторката нищо няма да предприеме, дойде само да се оплаче... Аз честно казано не вярвам, че след 10 години може някой да е толкова парализиращо обичащ, все едно е в етап влюбени. По-скоро става дума за Sunk Cost Fallacy, при която си вложил толкова много, че ти е трудно да спреш да влагаш още повече... Или страх от отговора при притискане. Пак загуба на време...
Виж целия пост
# 7 565
Аз мисля, че той просто не те вижда като жената, с която ще има семейство и деца. Само че си му удобна и след 10 години в тази връзка е трудно да се реши на промяна, особено, ако в момента няма на хоризонта някоя девойка, която да го мотивира да приключи... Помисли си дали си склонна да продължаваш, 10 години загубено време не са малко, за да продължаваш и още да трупаш.
Виж целия пост
# 7 566
По въпроса с майка му, през годините съм се убедила, че не му влияе на мнението и отношението към мен, винаги е бил на моя страна. За любовта, любов си е. Хубаво ни е заедно, той се държи мило с мен, не ми липсва топлина, не се крият телефони или каквото и да било. Но и аз мисля, че един мъж, ако не предлага брак след 10 години, може би се чуди "това ли е единствената". Поне да беше предложил, да сме сгодени, не е казано утре да се женим. Въпроса е сложен за мен, защото аз не мога насила да накарам някой да предприеме тези стъпки, но идеята за раздяла ми се вижда трудна и тежка, но ако след 5 години сме на същото положение, може да съжалявам, че не съм си хванала пътя навреме.
Виж целия пост
# 7 567
Не прави грешката да чакаш още 5 г., не си на 20...
Щом искаш да сте заедно предложи му ти брак - съвсем директно. Очевидно друг начин няма.
Виж целия пост
# 7 568
"Мило, днес отскочих до съвета и запазих час за бракосъчетание за март. Ти нали нямаш нищо против да участваш при подписването, или да си търся друг?"
И докато младежът прави неуспешни опити да си събере очите в орбитите и да хлопне увисналата си мандибула, невинно и пърхайки палаво с очи, добавяш: "А, да, и акушер-гинеколог за есента си намерих, Мимето ми го препоръча – стра-хо-тен специалист и не взима много скъпо...".
Успех!  bouquet
Виж целия пост
# 7 569
По въпроса с майка му, през годините съм се убедила, че не му влияе на мнението и отношението към мен, винаги е бил на моя страна. За любовта, любов си е. Хубаво ни е заедно, той се държи мило с мен, не ми липсва топлина, не се крият телефони или каквото и да било. Но и аз мисля, че един мъж, ако не предлага брак след 10 години, може би се чуди "това ли е единствената". Поне да беше предложил, да сме сгодени, не е казано утре да се женим. Въпроса е сложен за мен, защото аз не мога насила да накарам някой да предприеме тези стъпки, но идеята за раздяла ми се вижда трудна и тежка, но ако след 5 години сме на същото положение, може да съжалявам, че не съм си хванала пътя навреме.

Ти написа, че не искаш да си самотна майка. Затова ако след пет години решиш, че не можеш да го чакаш, тепърв да търсиш някой отново ще трябва време. Затова сега трябва да действаш. Не казвам днес, но сериозен разговор трябва да направите.
Виж целия пост
# 7 570
Да, моята дружка всеки божи ден ми се жали от нейният "мъж", само дето тя е вече на 35, почти 36, майка му я харесва, и са заедно от 20 години. И той все не е готов, не обича да го притискат и "това не е най-важното за една връзка".
Издивявам, но тя си седи с него и точка
Не бъди като нея
Това не е любов
Sunk Cost Fallacy- да. Абсолютно.

Виж целия пост
# 7 571
На мен ми е интересно в кой интервал са тия 10 години и човекът още ли не е разбрал как работи животът...

А индикатор за любов не е да се държиш мило, това си е навик и е лесно. Индикатор е да се втурнете и да правите луди и опасни неща заедно. Като семейство, например. Иначе е явно, че няма пълно доверие, а може да има някакви личностни задръжки, знам ли...
Виж целия пост
# 7 572
А преди, когато сте си говорели за деца и за брак какво му е било мнението? Ти би ли жертвала едното за другото? Да си имате дете, но да е без брак или да се венчаете, но без да имате деца?
Виж целия пост
# 7 573
Поне да беше предложил, да сме сгодени, не е казано утре да се женим.

И с това внимавай, годежът с нищо не задължава... Познавам вечни годеници, пътят до брачното и родилното не се е скъсил и с 1 см заради годеж. Годеж без реални действия и записана дата в гражданското е един локум за разтягане.

Боже, какъв циник съм станала... :О
Виж целия пост
# 7 574
А бракът с колко го скъсява? Пак същото.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия