?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 128
  • 20 915
# 7 605
Това че в апартамента няма две спални не може да бъде оправдание. Я питай мамите колко деца са отгледани в двустайни апартаменти.
Обича те, разбира се, това са 10г, но не е мотивиран за следваща крачка. Очевидно въобще не му минава и през ум.  Един личен въпрос - до каква степен си зависима от него? Освен че жилището е негово, работиш ли, имаш ли професия в която да се развиваш и допринасяш ли адекватно за семейния ви бюджет ?
Виж целия пост
# 7 606
Работя, и двамата работим. Уча и имам амбиции и се развивам. За зависимост, мога да се справя и сама, а иначе той е този който изкарва повече пари. До момента не сме имали затруднения от финансова гледна точка.
Виж целия пост
# 7 607
За съжаление често срещана ситуация. Две от най-близките ми приятелки са в нея. Честно казано е доста подло от страна на мъжете да държат жените 10 г без развитие на отношения. Капанът е голям защото, много време е инвестирано и жените трудно се решават на "или/или". Надяват се до последно. Оправдават.
Скрит текст:
А мъжете са много добре наясно със срока на годност. Просто се правят на разсеяни.
Жената се е отдала на връзката и на мъжа вече не му е интересно. За тази ситуация препоръчвам на авторката книгата : "Защо мъжете се женят за кучки" ( Не ме линчувайте, булевардно четиво е , но полезно )
Аз на моите приятелки не мога и до днес да помогна. Насила не можеш да помогнеш.

Нещата са много прости - един мъж ако те иска, те иска - брак, деца всичко...няма оправдания

Не бих казала, че само мъжете са подли и виновни в такава ситуация....
Основната вина е на жената, съгласила се да живее в неизвестност, без брак, без сигурност какво ще се случва занапред.
Аз в доста теми съм писала, ама пак:
жена, която държи на брака, иска брак, иска подпис, иска пръстен, в никакъв случай да не се съгласява на "Айде да живеем заедно, след време ще се и оженим!".Дори и да е имал мъжът "сватбено" намерение, като нищо ще му се изпари желанието да се "оковава в брак", след като усети "лесната сладост" на съжителството.
Или, ако се съберат за съжителство, то да е с ясни и точни планове (по дати, с план-график кое кога ще се случи) за брака и т.н.
А не, като при авторката...."...ще се женим, деца ще имаме....", ама кога, и Господ не знае.
И си кютат така с години...после някоя въртиопашка им завърти "дъмпелите" и до година се озовават и женени, и с дете.

Виж целия пост
# 7 608
И аз не знам какво се учудвате, че може да си мисли, че тя не е жената, но да му е трудно да прекрати връзката от навик и удобство. Не са 1 и 2 случаите, при които мъже се разделят с дългогодишната си партньорка, срещат някоя друга и хоп след година - бебе. Не че изведнъж му е просветнало, че втората девойка е жената, но ако тя е по-настъпателна, плюс все още тръпката на новата връзка, плюс размисъла, че все пак може би е пропилял едни 10 години в стара връзка - и ето резултата - бебе. А дали ще остане и с втората девойка, също е спорно. Но примери такива бол.
Виж целия пост
# 7 609
Да, за съжаление много такива примери има. Никой не пише съветите от злоба и жестокост, а защото се опитваме по някакъв начин да предотвратим подобно развитие на нещата. Звучат крайно, но и ситуация е такава.
Виж целия пост
# 7 610
Едноственото е, че жилището ни е по-малко, тоест няма две спални, но никой не е казал още утре бебе.
И какво от това? И ние сме с една спалня, и поне половината от приятелките ми, братовчедка ми две деца изгледа "в една спалня". Броят на спалните да ви спира е повече от глупост.
Виж целия пост
# 7 611
Мъж домошар при налична вече бременност е малко вероятно "да се чупи". Предварителното искане не е гаранция за нищо. То много мъже уж много искат деца, пък се чупят, когато вече бебето е факт, други пък, като приятелката им забременее, дори да не са я смятали за любовта на живота си, остават с нея.
Днес никой така или иначе не може да е сигурен за "докато смъртта ни раздели", колкото и сериозна, хармонична и прекрасна да е една връзка, но когато човекът е относително сериозен, не се "чупи", защото приятелката му е бременна. По-скоро въпросът тук е, че авторката не е бременна.
Аз в този случай бих била абсолютно категорична. З0 години не са особено малко, бебетата не стават по поръчка и понякога минават години, преди от опит за забременяване да се стигне до раждане.
Виж целия пост
# 7 612
Мен не ме спира Simple Smile просто единственото за което мога да го оправдая е това, като негово съображение, за друго не. Четох някъде из форума, че е добре да си отговоря на въпроса, кого обичам повече "себе си или него". Но не искам да живея в очакване, да подхранвам надежди и утре да остана изненадана неприятно.
Виж целия пост
# 7 613
З0 години не са особено малко, бебетата не стават по поръчка и понякога минават години, преди от опит за забременяване да се стигне до раждане.
Точно.
Виж целия пост
# 7 614
Скрит текст:
Мен не ме спира Simple Smile просто единственото за което мога да го оправдая е това, като негово съображение, за друго не. Четох някъде из форума, че е добре да си отговоря на въпроса, кого обичам повече "себе си или него".
Но не искам да живея в очакване, да подхранвам надежди
Скрит текст:
и утре да остана изненадана неприятно.
Ами ти всъщност, точно това правиш.Поне в последните 5-6-7 години....чакаш, надяваш се, ослушваш се дали пък той няма да .....
Колкото и да ти се иска всичко да стане спонтанно, романтично, мило и красиво, мисля, че отдавна е отминал моментът на това изживяване.Настъпило е времето на ултиматумите.Те също могат да са мили и романтични....между впрочем.    Simple Smile
Просто, ако държиш да имаш дете/деца в този живот, нямаш кой знае колко време да пропиляваш само в надежди и очаквания някой друг да реши съдбата ти.    Peace
Виж целия пост
# 7 615
Десет години са достатъчно за да се поизпари романтиката до голяма степен. Не съвсем ама все пак сте навлезли яко в рутината. Слезли сте на земята дет се вика и оттук нататък няма да е водеща романтиката, макар и да не липсва съвсем, а разумът.
Виж целия пост
# 7 616
Последните 5-6-7 години авторката също може да не е била категорична в искането си на деца. Надали от 2-рата е в сериозно очакване на брак и бебета.
Виж целия пост
# 7 617
Мен не ме спира Simple Smile просто единственото за което мога да го оправдая е това, като негово съображение, за друго не. Четох някъде из форума, че е добре да си отговоря на въпроса, кого обичам повече "себе си или него". Но не искам да живея в очакване, да подхранвам надежди и утре да остана изненадана неприятно.

Е, реши ли какво ще правиш? Поне да говориш с него?
Виж целия пост
# 7 618
Последните 5-6-7 години авторката също може да не е била категорична в искането си на деца. Надали от 2-рата е в сериозно очакване на брак и бебета.

От 5-6-7 години да, но със сигурност от 1-2-3 си мисли по въпроса.
Виж целия пост
# 7 619
Тя си знае. 

Ако след 10години съвместен живот мъжът ми е все още на фаза "Някога" и "Не ме притискай" бих се замислила сериозно. Знам, че отстрани е лесно, но и авторката не ми прилича на хептен безхарактерна или лудо влюбена, че да изгуби още х10.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия