?Въпроси всякакви за СО?

И какъв му беше отговора?

След директен въпрос от нейна страна, отговорът явно е бил, че не е готов. Според мен това е прикрито "не". И контрата остава у нея. Това е.

АБСОЛЮТНО!!!

Изумява ме тежката заблуда, в която живееш авторке. Още повече, че ти знаеш много добре отговора, но си затваряш очите. Това ще има своите тежки последствия, когато вече ще е " късно, Либе за китка." Съфорумките вече ти го казаха, всяка със своите добре аргументирани доводи. Вместо да чакаш още 10 години, изясни си какво искаш. За мен този човек не изпитва истинска обич към теб. Просто си му удобна и те ползва както му се иска. Но до тук. Прогледни авторке! Отвори си очите най-накрая! Това че те гушка и ти казва, че те обича нищо не значи. Говоря ти от опит. Прави си изводите от това какво върши, а не какво говори. Аз бих възприела подобно поведение като подигравка с мен. Имам чувството, че ти стъпваш на пръсти около него, угаждаш му и не смееш дори да проведеш един сероизен разговор с него по един толкова важен въпрос. Може би те е страх от отговора му, който ти дълбоко в себе си знаеш. Не си губи времето повече с него. Преживяла съм тамън два пъти точно такова нещо като теб. Първия път този, който ме гушкаше и ми казваше, че съм жената на живота му, 2 месеца след като се разделихме се ОЖЕНИ за друга. Втория също както се кълнеше, че ме обича така и ме остави без дори да каже защо. Става дума за 5 годишни връзки. Радвам се, че и двамата не са част от живота ми вече.

Благодаря Ви за мненията, прави сте, че никой няма да живее живота ми, но споделих, за да видя различната гледна точка. Стигнах до момент на колебание, не съм глупава, но като влюбена жена на моменти се питам "не прекалявам ли?", "има време" и дрън дрън...
Не е нормално да ми казва "ама аз ще се оженя за теб!", "това не е гаранция", "не искам друга", а опита и примерите около нас говорят друго, "защо гледаш другите", "ние не сме другите". Казах му, че ме е страх, че и ние ще станем час от статистиката на дълга връзка-край-бебе с друг/друга. Ако сега не реша нещо и не действам, а просто повярвам на думите му, ще си остана в това висящо положение на обич и очакване, но с несигурна развръзка.

Според мен една раздяла е само в плюс за вас. Ще го мотивира най-накрая да вземе решение. Може да осъзнае, че няма за кога да чака вече и най-накрая да предприеме действия в посока брак и дете. Може да разбере, че не те обича вече и не вижда бъдещето си с теб и да се разделите. Но и в двата случая ти не стоиш в неведение. А, това дали ще си самотна майка или не няма гаранция за това. Това според мен е вече друг въпрос, на който всъщност никой няма да може да ти отговори, нито за твоя случай, нито за когото и да било   Просто направи нещо - време е. Няма за кога да чакаш вече. Чакала си го предостатъчно   Вече е време да помислиш за себе си. От опита ми до момента една раздяла е голяма мотивация човек да си преосмисли приоритеите.

Като ти каже- не съм готов, му отговори- а аз съм готова, какво ще правим сега? Той ли ще отстъпи или ти? Май ти...Това че става по- любвеобилен само ти замазва очите и явно той го вижда много добре.За мен този човек е егоист, щом не мисли за чувствата ти, не знам каква любов е това...

Трябва да я преодолееш тази зависимост от него и страх да не останеш сама. АЗ в подобна ситуация бих му казала, че се изнасям, ако иска дете и сватба да ме потърси, ако не да си търси късмета.
Това само ако си готова да го прежалиш де.
Понеже аз себе си обичам най-много, та не мога да ти вляза в обувките, но щом след 10 г. заедно не е готов за дете, не знам какво ще го направи готов. Гледането на бебе не е толкова скъпо, колкото са форумните легенди. Малкия син му бях изчислила месечен разход за адаптирано мляко и памперси - 200 лв. Ако кърмиш е по-евтино.  Сега е на 3 години и все още спи при мен на спалнята, тоест на този етап все още не ми трябва втора спалня. Аз по принцип имам площ, но не я използвам. Отделно сега кредитите са с 3% лихва, отпускат заем на всеки, така че винаги можете да смените жилището. Първата година си получаваш цялата заплата, а бебешки неща можеш да вземеш от приятелки, аз моите ги раздадох, някои се ползват по 1-2 месеца. Въобще разходите могат много да се намалят и когато човек има желание всичко е постижимо. Ако няма желание или има страхове и милионер да е му се струва трудно и няма готовност.

Една година минава в опити и при хора, които нямат проблеми. Ако нещата не се получават, минава поне година в опити и година в изследвания и след това не се знае още колко.

Абсолютно съгласна и с двете мнения!

Един мъж, ако толкова те обича и не иска да те изпусне, едва ли ще рискува с "...амиии, не знам, не съм готов още....!".Най-малкото, само от инициирането на темата от твоя страна би се стреснал малко, би задал въпроса "Защо?", или "Да, май дълго отлагаме, да определим ли дата за сватбата?".
Дори ако допуснем, че предвид дългото ви съжителство просто се е отпуснал и се оставил на инерцията, то при поставянето на темата на дневен ред, най-логичното е да каже точно горното "Ами, да се женим и да почваме дЯцата!".   

При така поставената ситуация, той спокойно индиректно ти поставя ултиматум "Или си продължаваме така, колкото и да не ти харесва, или ....свободна си да си вървиш!".Просто ти го казва завоалирано  "...още не съм готов...." -след 10 години "семеен" живот.
Ами, дадоха ти идея за сигурност и категорична развръзка...

Вариантите са два:
1.той те "връща", жените се и ..хепиенд.
2.той "забравя" за теб, така поне си наясно и продължаваш живота си.
Е, има и трети, този, който ти явно предпочиташ-да седиш и да го чакаш да се накани.

Аз обаче продължавам да вярвам, че след като 10 години не е изпитал желанието да те направи своя жена и не се е наканил, тепърва едва ли ще стане.

Има и 4-ти вариант:

Притиснат, той се съгласява на брак и на деца, но после нищо не е каквото си го е представяла, защото човекът не се е впуснал в тези неща по собствено желание, а насила. Нещастен брак, скандали, обвинения, страдащо дете и в края на краищата отново раздяла.

Та, внимавайте малко с тия ултиматуми и тропане с краченце, на чужд гръб и 100 тояги са малко.

Жената трябва да е наясно какво и е важно - дали на всяка цена да има дете или на всяка цена да е с този мъж. Не че едното противоречи на другото, но когато разбере какво иска най-много, разбирам, че това е да има дете от този мъж, но ако е невъзможно, да разбере от какво е готова да се откаже и да действа в тази посока.
Аз за себе си бих предпочела да имам дете, дори и да е от друг мъж. Дете сама не съм готова да гледам, тоест не ми е на всяка цена детето, но пък никой от нищо не е застрахован, така, че и тази опция е възможна.
Всичко в този живот е избор. И този избор трябва да ни направи щастливи.

Именно, избор. Не ултиматуми. Нейната работа не е да определя или направлява неговите избори чрез инатливо тропкане и закани. Това не е избор, това е принуда и манипулация, в следствие на пълно безсилие и неспособност да вземеш категорични решения сам за себе си. Ако искам дете въобще, то си тръгвам от тази връзка и търся партньор, с който да създам семейство и деца. Ако искам дете точно от този мъж, то седя и чакам. Тия извиванки на ръцете на единия партньор не водят до нищо добро.

Ами, тя си иска да е с  този мъж, но ако го чака още време да се накани и накрая вземе, та я зареже и тя какво? Късно ще е за нея за деца. Страшничко си е и е малко трудно да седиш и да чакаш без да поставяш ултиматуми. И защо да се е впуска насила? Ако не иска дете и брак с нея да се разделят, няма смисъл насила да го прави. Просто трябва малко да се събуди и да е изръчка от спокойното му състояние, че животът е кратък... да реши най-накрая нещо. 

Няма как да знаем кой кого и дали ще зареже, още утре нещата могат да се обърнат на 160градуса за всеки един от тях. Единствената сигурност, която можеш да си издействаш е стабилността и увереността в собствените си решения - да, оставам или не, тръгвам си. Имаш ли ги тези неща, значи си обмислил и вероятните последствия и минуси и си спестяваш поне елемента на изненада и шок.

Към авторката ,
ти вече си отворила темата. От тук нататък повече намеци са излишни. Щом мъжа не дава желаният отговор или избягва темата, трябва да се дистанцираш. Ограничи времето си с него, замини някъде с приятелки, или отиди на гости на родителите си. Намери си ново хоби. Бъди заета и не обяснявай защо. Бъди спокойна, мъжът ще схване намека. Вероятно до 2 седмици ще се стигне до нов разговор, защото той ще е забелязал промяната и ще попита "какъв е проблемът?" Когато той зададе въпроса, не бива да изглеждаш разстроена или разочарована. Ако той междувременно не те е уверил, че иска връзката да се развива, би могло да кажеш нещо от сорта: "Обичам те безкрайно, но очевидно искаме различни неща, а аз искам да бъдеш щастлив. Мисля, че е време да продължим напред поотделно"
Без драми, без сълзи и без обвинения. От тук нататък мълчанието е злато. Спокойно и уравновесено "Не искам да те принуждавам да поемеш ангажимент, за който не се чувстваш готов" и си тръгваш.
Ако мъжът те обича, ще стигне до верните заключения. В случай, че това не се случи, значи той е загубил 10г от живота ти и краят е бил неизбежен. Така, че не губиш нищо.
Затова, дай на мъжа до теб шанс да ти предложи брак. Така или иначе са минали 10г и той вече е много привързан. Сега не може да те замени и забрави така лесно. Жените се влюбват в присъствието на мъжа, а мъжете осъзнават, че са влюбени, когато жената отсъства от живота им. Понякога мъжът се нуждае само от малко време за да осъзнае силата на чувствата си.
Късмет мило момиче