?Въпроси всякакви за СО?

Писала съм си вече мнението и няма значение колко обяснения след това ще донапиша, защото то е такова и надали ще се смени. Особено когато вече е в миналото

Партньорството е да сме на едно ниво и преди да сме в някакви интимни и задълбочени отношения да не използвам мъжете като плащачи на сметките ми и като зависими инициатори. Когато сме вече във връзка и то сериозна като годеници примерно нещата са различни.

Не виждам никаква връзка с конкретния случай.
Тук не става дума за нещо съвместно, а за покана от страна на мъжа. Ти като каниш гости после даваш ли им сметките, за да осребрят тяхната част

Ако аз поканя мъж на бира, аз ли ще плащам? Казвайте да знам овреме...

И аз не виждам връзката с първи срещи и покани на приятели навън

Това не е виждане с приятели м/у другото, а покана от конкретен човек, който е намерил конкретен повод, за да ви покани

Не, той ще плаща пак:)

Ако поканя някого с цел или повод - да, ще платя
Ако мен ме поканят с цел/повод, очаквам канещият да плати.
Ако се виждам с някого без никаква причина, само да се видим, тогава всеки си плаща.

Честно казано, ако поканя даден мъж, тласкана от романтични подбуди, бих платила и неговата част от сметката, да. Само 'дето май не се сещам да ми се е случвало да каня мъж на първа среща.

О, аз съм плащала смтеката на мъж, в студентските години беше така - който има днес пари, той черпи, откъде беден студент ще вади всеки път пари да ми плаща кафетата всеки път, когато сме заедно. И на сина ми, който е ученик, му обяснявам, че докато не печели сам пари, няма как да води момиченцата на кафенца и ако някоя очаква от него това, то значи е кофти парче и по-добре да не се занимава с нея.

Едно време беше прието: плаща този, който кани. И към това сме се придържали, като правило. Не че е нямало и такива случаи - да си делят сметките, но като че ли бяха изключения, не норма.

Който кани - той плаща.
Хубаво е да се знае:
http://www.cluborfei.com/bg/product/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1% … D0%B5%D0%BA%D0%B8

Няма правило, че винаги мъжът плаща, що за глупост е това. Просто, ако мъжът е точен и те покани на среща и на питие, прави добро впечатление, ако предложи да плати сметката. Пък дали дамата ще приеме си е нейна работа. Не очаквам някой да ми плаща сметките, даже обратното, винаги съм гледала нещата да са равни. Но мъж, който не си направи дори устата да плати едно пиене на жена, която ухажва, значи просто не е в час. И да, говори много за първите му 7 години.

Аз лично смятам да науча моите синове, че могат да отделят по 2 лева от джобните си пари, за да почерпят някое готино момиче. Въпросът не е в очакванията на жената, а в желанието на мъжа.

Е, с 2 лв. няма как в днешно време  Едно излизане на кино с пуканки и хапване на нещо друго иии заминаха 2-та лв. още на старта 

Явно съм попадала на старомодни мъже, защото никога на 1ва среща (доколкото помня дори до трета) не съм плащала, а съм от настояващите с готовност винаги да си платя. На първа среща мъжът е канил и плащал. Добър жест е, но темата има много измерения и няма как да се даде еднозначен отговор дори  на запитващата потребителка, защото не е дала никакви други подробности за човека.

1. Възраст- Ако сте към 30-те, можеш да си направиш по- сериозен извод за човека, но на 20, примерно, е логично да няма нито единият кой знае какви възможности да плаща големи или чужди сметки. Тук идва и смешното за мен биене в гърдите при някои индивиди. Дали от страна на мъжа, който черпи, или от страна на широкоскроената женица, която е над тия неща и не се втелясва за сметката, не й отдава никакво значение. С парите на мама и тате черпава момичките или респективно- с парите на мама и тате мога да си позволя и сама да си платя, изказано с (не)нужното снизхождение.

2. Жестовете са водещи. Има разлика някоя да ти скокне и да ти обясни, че това е обидно за нея или еди- какво си, след като си настоял да платиш, от една страна, и с присветване в очите и облекчена въздишка да се съгласиш от раз момата да плати, от друга. Или да я предупредиш още преди да седнете "Всеки си поема, нали ", което май е малко по- добре от "поръчай си каквото искаш, само да е от промоционалната страница на менюто"

3. Поведението на жената е важно. На първа среща отиваш, за да се опознаеш с човека, докато хапвате/пийвате нещо, не за да се нахрантутиш с най- различни гурмета или да си поръчаш blue label. Aз лично винаги съм гледала да поръчам нещо по- скромно, допускайки, че човекът отсреща ще настоява да плати. Т.е. очакването от страна на жената, че каквото и да поръча, мъжът е длъжен да плати, също се чете и може евентуално да предизвика определена ответна реакция.

4. Намирам направените паралели за последваща връзка/брак за напълно логични. Когато си поръчал нещо нормално и човекът видимо проявява дадени качества, то това е характер, не е разграничение първа среща <> връзка/брак. В тази връзка намирам за жалки (еманци)патките, които са голямото добрутро и не биха позволили на никой мъж да им плати сметката, а после лягат на нечий гръб. То било партньорство и споделяне на живота с другия. По- адекватно ми се струва да ти се откъснат от сърцето 5лв за едно питие било то с човек, когото може да не видиш повече, отколкото да дундуркаш цял живот някое уж равноправно възрастно същество.

5. Поемането на своята част от сметката ми се струва глупаво. Винаги съм предлагала да я разделим. (Моята е била по- малка)

50 лева за първа среща на двама тийнове, хайде моля ви се.