?Въпроси всякакви за СО?

На интрига на колегите ми мирише на мен. 
Особено ако са по-възрастни. Те така обичат да сватосват свободните (според тях) електрони и да гледат сеир после. Е, женската част може и да си представя развитие към брак и деца, но мъжете със сигурност насъскват младежа, че си готова и лесна за сваляне.
По-скоро и той ми се струва жертва на интригата. Ако беше някой играч, досега да те е прекарал и забравил.

Абе, брой, брой, ама ако са такива
по-вероятно е съвсем да ми скапят самочуувствието...все ще си мисля:"Еб.ти, толкова ли съм грозна и смотана, че само такива ми налитат?!        ".

Не че държа да са първи красавци, ама поне да хващат окото, да са мой тип (както пише тя) и да не ти се иска да избягаш с двеста, като ги видиш.....   

Ей ти пък! Първия ако си свали "физиономията" май е симпатяга А и на Башар Рахал какво му е!?! Малко носа голям, ама в очите има интелигентност...
Пък и това с "Не е мой тип!"... Ми аз май "тип" нямам, поне не и като визия явно... Мисля, мисля и общи черти в бившите и в настоящия не намирам... освен чувство за хумор и "имаме какво да си кажем..." и усмивката...
Та по темата - май свалката е само в главата на девойката, ще й се да разбере естеството на интереса, ама за толкова време след "ненамирането в мрежата" все щеше да е намерил начин да осъществи контакт. Вижда ми се като лекичко подмятане и закачка, нищичко повече!

Искам да благодаря за мненията на всички ви и ще ги прочета отново. Задълбочено. Не, нямаше физическо насилие в моя брак освен еднократно преди години. Психическо имаше. Няма да въвличам децата дори аз да изляза лошата. Няма да им казвам за любовницата, това е минало и там ще си остане.
Няма да започна нова връзка веднага. Не съм напуснала мъжа си заради това. Да, поводът беше новия човек, но не и причината. Искам да остана насаме със себе си и да премисля първо. Може и да не започна нова връзка скоро. Но ще се насладя на свободата и на липсата на страх. И ще се погрижа за децата си, както преди това не успявах да го направя достатъчно добре, защото бях смачкана, слаба и страхлива, без мечти, без надежди.
Благодаря ви за мненията! Помагате ми много!  
P.S. Децата ми са дъщеря на 13 и син на 8. Мисля, че ще се нормализират нещата при нас. Има напредък, само че ще се обзаведа и с котка за по-лесно преодоляване на стреса у децата.

Надявам се да се справиш, Анабел. В кофти възраст са децата ти. Дано и те се справят.

Много добри пожелания за смелост и успех, Анабел! Не се плаши, има приказка - И това е до време. 

Пожелавам ти по-бързо и лесно преминаване през този период! А с децата, търпение и много разговори би трябвало да свърши работа. И трябва да ги накараш да се чувстват сигурни. Хем са във възраст да разбират, хем емоциите им взимат превес и може да не се окаже лесно. Успех!

Дъщерята е в най-лошата за развод на родителите възраст. С 8 годишния най-вероятно няма да има особени проблеми. Но то си е и до дете..

Анабел, по-скоро обясни на децата, че баща им е ядосан, че сте си тръгнали и затова говори грозни неща за теб. Но, когато приеме, че вече ще живеете отделно, ще се успокои. Опитай се да им обясниш, че понякога наранените хора правят глупости, за които после съжаляват. Кажи им, че няма друг мъж, някога може би ще има, но сега те са най-важните (той може и да ги плаши, че заради новия ще ги изоставиш) и могат да разчитат изцяло на теб. Кажи им и как си се чувствала в този брак, че те е наранявал и затова си си тръгнала, защото си била нещастна. Обясни им, че понякога родителите не се разбират, нараняват се взаимно и е по-добре да се разделят. Предполагам, че децата са ставали свидетели на психическото насилие. Дай им някоя случка за пример. Кажи, че не искаш да живеят в тази отровна обстановка и да получават лош пример. Както и, че ти също не заслужаваш да те унижават и обиждат. Ти си познаваш децата най-добре, ще намериш пътя към тях. И тях ги плаши неизвестното, а като ти пълнят главата с глупости, е още по-трудно. Успех!

Аз нямах намерение да задълбавам повече в темата, но съм провокирана да споделя за настоящата ми връзка.
Анонимната с колегата съм. Та значи с приятелят ми съм заедно от 6г., той е първият и засега единствен мъж, с който съм била интимна. Обстоятелствата налагат да сме на разстояние един от друг, аз работя в друг град и се виждаме в почивката само. Имахме планове да заживеем заедно и със сигурност щях да жертвам всичко, в името на това да се заедно. Но имам усещането, че компромисите са за моя сметка само- аз да напусна работа и да се пренеса при него, да въртя домакинството, да се "моля" за нова блуза или за пудра, защото при него нямам вариант да работя, там няма просто какво (на село). До прреди малко бях готова да загърбя всичко, което съм постигнала сама/не е много, но смятам, че съм успяла да стъпя на краката си./ и да се преместя при него, но отношението му към мен в последно време ме тласка към това да си наложа и просто да го забравя.
Той е човек с висок стандарт на живот, което явно отвреме на време поражда арогантното му, нагло поведение.
Мисли, че единствената роля,която трябва да изпълнявам е да мълча и отварям краката, когато пожелае. Не трябва да изказвам мнение и единствено ми задължение е да го слушам без да му противореча.  Обеден е, че това е правилния подход него....и гарация за щастлив семеен живот. Да пиша малко е за отношението му към мен.
 Онзиден ме матира, като ми каза, че работя "най-древната професия" сервитьорка съм и наистина това не е моето призвание, но определени се засегнах, парите си ги вадя по законен начин....и бачкайки по над 10 часа на крак.
Днес ми каза да не се гледам в огледалото, по красивя няма да стана и това не е всичко нарече ме мърша и въшла, защото не съм го слушала. Била съм досадна и не можел да ме понася, нищо не ни било свързвало, през сълзи на очи го попитах за 6 години прекарани заедно, за целия тормоз, който съм понесла на гърба си в името на връзката пи, за детето му, което макар и за кратко носих в мен... огорчена съм хора, искам да си дам шанс да го забравя, не заслужава предаността ми.Имам и съмнения, че изневерява, постоянно е сприхав, заядлив, вярвала съм му безрезервно, но и на това трябва да обърна внимание...с нищо не би ме изненадал. Какво да правя? Как да си наложа да го забравя? Вече се замислих, да дам шанс на момчето,може и нещо смислено да излезе знам ли?.
ПП простете за разпокъсания разказ, под влияние на сънотворно съм и мозакът ми вече спи, ще се радвам да прочета мнения утре! Благодаря!

Олеле Боже! Хващай колегата. Или някой приятел на колегата. Или който и да е друг мъж.

Тая твоя връзка. С висок стандарт на живот от село Бягай с 200 км/час.

Ужас ужас

Анонимната с колегата, махай се от високостандартния селянин. Не е лошо, че е селянин. Но отношението му към тебе не бих търпяла и не бих позволила за дъщеря ми. Не бих те съветвала да е хванеш веднага с колегата. Огледай се, виж какво може да учиш, да се усъвършенстваш. Да си сервитьорка не е професия за цял живот. Върви напред, мъже много и няма да свършат.

И защо да ти вярвам точно сега, не мога да се сетя?
Пускаш тема за едно, а като не получи карт бланш да действаш, обрисуваш картинка, в която никое уважаващо себе си момиче, не би седяло.
Че и сънотворни по никое време.

И аз не вярвам на историята, съжалявам. И искам да знам кое е това село с висок стандарт, за да се преместя там.

Абе има някои производители с много земя и пари. Принципно. Покрай ЕС се завъртяха едни пари.

За другото не коментирам, нямам опит с това да ме наричат въшла.