?Въпроси всякакви за СО?

Иска ми се да споделя накратко какво се случи.
 
Обадих му се..заради себе си. За да сложа точка поне на вътрешното ми усещане и напрежение от кошмарното очакване и неведение. Та аз две седмици не знаех на кой свят съм..най-вече заради тази неяснота, която не ми даваше мира.
Обадих му се в работно време, защото знаех, че тогава може да говори и ако реши да ме чуе поне ще вдигне или ще ми върне обаждането...ако иска разбира се. Вдигна телефона. Зададох му въпросите, които ме интересуваха. Отговори ми с един толкова спокоен и хладнокръвен тон..Все едно че изобщо не сме се познавали. Каза, че да..с мълчанието си решил да прекратим връзката ни. Нямал смелост да се обади. Не му било добре да го каже. Опита се да прехвърли вина на мен, че и аз не съм се обаждала. Опровергах го. Каза, че знаел, че било нечовешко и не било мъжко, но просто се чувствал гадно да го каже. А и не бил сигурен първите дни. Каза, че вече имало жена до него и като се случило това вече бил абсолютно сигурен, че иска да прекратим.
Относно чувствата му към мен..Имало в началото, но в последствие видял, че не вървят нещата. Пак не знаел защо още тогава не ми е казал и да поговорим.
Сериозните приказки, които ми говореше...за тях каза, че щом ги е говорил значи ги е мисли, но не знаел колко са били сериозни. Тръгна да ми говори, че не бил човекът за мен, при което веднага го спрях..
Отвратителна история. 
Е, с този разговор ми се свали поне част от товара на цялата ситуация, в която попаднах..


   

Не, не е това. Изнася ми и аз самата съм човек обичащ спокойствието.
Проблемът ми е, че и друг път съм му казвала, че ме приема за даденост, не е нужно да го казва в този вариант, но сега го заяви и ми стана неприятно.
Така го усещам на моменти- че не се съобразява достатъчно с мен, защото знае, че съм разбрана и търпелива.
Нито предположението за мъжкото внимание е вярно, просто не искам да смята, че може да си постъпва по- кофти, защото "няма такава опасност" някой да ме открадне.
Не беше в смисъл на пълно доверие, а в смисъл на 'моя си е, в кърпа ми е вързана'

Да де, и аз това имах предвид - не ти харесва да мисли, че си му вързана в кърпа, а да има тръпка, че може да те загуби, че не си даденост. Явно не го написах правилно.

Ох, като те чета и се напрягам, защото това вече съм го преживяла.
Ако му кажеш, че е муньо - ще се обиди сигурно, а всъщност си е точно такъв.
Имала съм такъв случай - не че той ме лъжел или премълчавал, а аз не съм задавала правилните въпроси.
Искал да е с мен, но все имаше някаква непреодолима причина ПРИ МЕН, която му пречеше. А когато обяснимо се изнервях - това беше перфектното оправдание.
Ох, все едно пишем за един и същ, пък може и да е, знам ли...

Ако чувстваш само яд, значи почваш да се оправяш.
Сега си дай сметка какво го чака и него, и нея- ами, същото което е причинил на теб.
Ти да не мислиш, че боклукът може да бъде роза и обратно?
Не може, затова благодари на Господ че не е позволил да останеш с него по- дълго, да забременееш, да родиш и тогава да го разбереш колко струва.

[/spoiler]
Много се радвам, че ти е олекнало. Сега поне вече знаеш да не очакваш обаждане и си сигурна, че сте приключили. Гордей се със себе си, че имаш повече топки от него да му се обадиш, за да се изясните. Пожелавам ти само прекрасни мигове от тук нататък, предстои ти едно ново начало  Ще намериш по-пододящ мъж, сигурна съм в това. 

Случи ми се да преровя телефона на МП. Не искам да звучи така, но както и да го погледнеш си е грубо навлизане в личното пространство. Този телефон обаче не го използва от близо година. Трябваше ми и го включих. И не знам какво ми стана, разгледах снимки, повиквания и тн. Да отбележа, че за три години откато сме заедно никога не съм си позволявала да му ровя в телефона, а съм имала много възможности. И така.. какво да видя: говорил си е с бившата си. Не често, но през някакво време. Това добре, чули са се, все пак са били заедно години. Но това, което ме притесни са смс-ите, които странно, но са по един смс пуснати късно вечер и без отговор. Примерно тя му е писала, а той е писал след няколко дни, седмици, месеци. И така по един смс от двете страни през голям период от време. Какво могат да си пишат така? Смс без отговор от другата страна. Гадно ми е. Най-вече, защото знам, че тя му е била най-голяма любов(така си мисля) и всеки път, когато е разказвал нещо за нея, съм долавяла една тъга в думите му. След като тръгнахме някак си усещах, че не я е забравил, но той отричаше. Не отричаше обаче че си говорят от време на време, като всеки път тя му звъни първа. Просто не знам какво да си мисля. Някак си нямам самочувствието, че съм му най и се комплексирам от бившите му. Звучи глупаво, но само се тормозя в какви ли ти не мисли.
Извинявам се, че стана толкова дълго.

Може наистина да му е била най-голямата любов, да има останки от тъга и да си общуват добре периодично. Дори ако е така, това достатъчно добра причина ли е за теб да си тръгнеш? Защото ако не, изхвърли всички тези мисли и разсъждения от главата си.
Това е "най-черният" сценарий, а може изобщо да не е така.

Иначе, според мен, ако искаха да са заедно, досега щяха да са се събрали отново. По една или друга причина той е избрал теб и е с теб. Ако между вас като двойка нещата са добре, това е всичко, което има значение. Вече ако има някакви други неща, които те притесняват, те може да са проблем, обаче пак контактът с бившата няма значение така, както има вашето ежедневие. Ако единият от двамата се чувства нарастващо неудовлетворен (имам предвид най-вече теб), е въпрос на време и среща да го оставиш за някой, който ти дава това, което искаш. Не го приемай като насърчение да го правиш, просто казвам какво би станало, ако ти си все по-недоволна от приятеля си.

И още нещо. Телефон, който не е пипвал година? Изобщо не бих придавала значение на нещо, което се съдържа в него, то не е индикатор за чувствата в настоящия момент.

А защо са се разделили и кой е инициатора за раздялата им?
Иначе, по поста ти:като че ли има нещо недокрай изживяно между тях.Прекалено много и честа активна комуникация.

Знам, че хората са различни, но аз например никак не ми хрумва какво точно бих си говорила постоянно с бивши, освен "Здрасти, как си?" когато/ако изобщо се засечем.
Пък да звъня нарочно да ги чувам, абсурд.

Той е пожелал да се разделят. В началото си говореха по телефона, после ми каза, че са спряли, но като видях тела разбрах, че не е така, а до миналата година са си говорили и писали, но през месеци. Не мога да разбера какво могат да си кажат така. Той ми каза, че тя му звъни и той вдигал от уважение, успокоявал я, казвал й е, че ще си намери друг и тн. Другото странно е, че наскоро я махнал от фб, защото тя си намерила друг. И като го питам каква е логиката, той не можа да обясни или аз не можах да разбера. Каза, че тя вече няма нужда от неговата утеха и успокоение, след като си има друг. Не го каза с тези думи, но аз така някак си го разбрах.

Не дълбай, няма смисъл.
Нека ти дам пример. С бившия ми приятел си пишем по някога. Нито той, нито аз имаме някакви мераци. На живо не сме се виждали от 10 г. Споко.

Да.
Много ти благодаря за хубавите пожелания! Продължавам напред! 

Така описано, изглежда като:
един свестен мъж просто е спрял да обича и е поискал рамдяла.Но понеже е лоялен, чувствителен и добър, се чувства зле от факта.Ако тя не е била особено съгласна на раздялата и я е понесла трудно, разбираемо защо донякъде се чувства едва ли не длъжен да е насреща, ако тя има нужда от помощ.
Ако сега е изцяло и само "с теб", не бих дълбала в тази посока.

Да, тя не е искала да се разделят. И казва, че веднага, ако й каже, ще се върне при него, но той не иска. Но аз усещам, че не всичко ми е казал и че я обича, но тогава защо не е с нея. Какво може толкова да се е случило, че да се разделят. Тя не му е изневерявала, била е само с него. Как решаваш да прекратиш една дълга връзка, ако всичко било толкова идеално..

Ами не е било идеално. А ти спри да ровиш и да се терзаеш. Той ясно е казал, че не я иска. С теб е, въпреки че тя му се предлага. Какво повече искаш?