Пък моят син от новороден ходи на консултации с ГТ, не е проблем, докато майката е вкъщи, ако семейството не излиза от София. Проблемите идват после - градини, болести, търчане от работа и прочие.
Ходенето на море с бебе без кола не ми се коментира. Нашето в колата се спукване да реве, представям си тези циркове да се разиграваха във влака. Да товариш колички и куфари и какво ли още не, в името на незнам какво и аз...
Виж целия пост
Ходенето на море с бебе без кола не ми се коментира. Нашето в колата се спукване да реве, представям си тези циркове да се разиграваха във влака. Да товариш колички и куфари и какво ли още не, в името на незнам какво и аз...
(докато третото навърши 2 години си ми беше супер - тя в слинга/раницата и каката и в ГТ, но после ... като натежа и не иска да я нося, а е бавна, бавна ...) Е, тогава, колкото и да си ми беше бързо и супер с ГТ, ми се наложи да сваля книжката "от трупчетата" (изкарана на 18 години като бях, а говоря за 37 годишната ми възраст като родих третата и 39 годишнат и възраст като подкарах кола) и да подкарам кола. И това при положение, че съпруга ми е със служебна кола, но през седмицата я една вечер е у дома, я не ... Т.е. кола за пътувания има, моята я взехме от абсолютна необходимост, за да обслужвам домакинството, когато го няма нощем, ако се наложи и за удобство на мен и малките през деня. Шофирам от нас до работа/училище/детска градина и до ЛЛ. Ако ми се наложи да ходя някъде другаде препочитам ГТ. Но не мога да не призная, че като беше на ремонт колата за 3 седмици и с двете деца в ГТ е ужасен ужасон. Та, необходимост си е, макар и да не ми е първа страст шофирането. 
Т.е. - ако се наложи - винаги има кола под ръка с шофьор. Не знам дали другаде из белия свят се срещат пеша жени с по поне 2 пълни торби в ръцете. 
