absurT, писах вече защо не се чувствам значима. Имах желание да се реализирам професионално, но по ред причини това не се случи.
В БГ наистина нагласата е такава, че и жената трябва да работи. Ако не работи, всички я ожалват, мислят я за мързелива и т.н. А го има и другия момент, колкото и да сме добре, не сме милионери, не дай боже се случи нещо с мъжа ми и не може да ни издържа, а аз се застоя вкъщи с години..после кой ще ме вземе на работа и каква?!? Осъзнавам, че без подробности няма как обективно да ви представя цялата ситуация, затова няма смисъл повече да се опитвам
Анонимна, без да се засягаш- това са само извинения- обективно, не искаш да промениш нагласата си, че ако гледаш дете, то си никоя, а ако кланяш гръб на някой комплексар и носиш жълти стотинки в края на месеца, си много стойностна.
Предпочиташ подчинената позиция- да те ръководят, вместо ти да ръководиш и учиш.
И всичката тази драма заради едни няма и 12 месеца.......
Ти не си добре!