?Въпроси всякакви за СО?

Здравейте, имам въпрос или даже въпрос ли е или просто искам да си излея душата. Живея с баба ми главно, като цяло се разбираме добре, обаче има нещо, което много ме вбесява в нея и това е, че постоянно ме гледа под лупа. Как ям, защо ям така, защо ям това... като тръгвам да си направя нещо за ядене - защо го правиш така, не се прави така. Все ме гледа в ръцете какво правя, в устата ме гледа, чувствам, че нямам и минута спокойствие около нея, просто постоянно ми прави забележки и ме поучава. Как ТРЯБВАЛО да се направи нещо си. Винаги около нея внимавам супер много и накрая пак си намира за какво да ми се заяде. На моменти имам чувството, че не издържам вече, избухвам и като цяло не реагирам добре. Става дума за системни забележки от нейна страна, всеки ден... с години. И особено след дълъг и изморителен ден ми идват в повече, признавам си без бой. Ето, преди малко отидох да си направя чай и се почна - ти никога не си го изпиваш докрай, защо изобщо си правиш, то като човек си прави чай си го пие веднага, така трябва, или го пиеш топъл или студен, а ти нищо не правиш оставяш си го.   Попитах я - добре, какво толкова, няма да обеднеем с малко недоизпит чай. И тя ми отвърна - Трябва да се научиш как трябва да се правят нещата! Винаги много внимавам около нея, ищо не смея да кажа, винаги каквото и да кажа се използва срещу мен, затова съм затворен човек като цяло и съм разбрала, че е по-добре да си мълча. Недай си боже да призная, че съм сгрешила и се чувствам зле, тя няма да пропусне да ме накара да се чувствам още по-зле или виновна. Като цяло цял живот ми се натяква как греша във всичко и вече до такава степен съм се сдухала, че особено пред непознати хора и гък не смея да кажам скатавам се като мишка, защото се страхувам, че и те ще ме упрекват. Някой път и още от вратата се започва.   Опитвала съм да не й обръщам внимание, опитвала съм да й  обясня, че не ми е приятно. Тя не е лош човек изобщо, много е добра и грижовна, много съм й благодарна и я обичам повече от всичко. Не искам да звуча сякаш я обвинявам, просто ясно имам нужда да споделя.
Сигурно ви звучат пълни глупости тия неща, но на мен някак си ми влияе, натрупало се е през годините и ми е много трън вв очите вече. Каквото и да ми каже избухвам като ядрена бомба, просто побеснявам.  
Тя така с всички се държи, не само с мен, обяснявам си го с това, че по този начин се чувства полезна, значима... знам ли. Не я упреквам, както вече казах, просто се натъжих, дали от умората или от нешо друго...
По-скоро въпросът ми е - да й отвръщам ли или да си мълча?

Съкратих малко, че направо си излях душата и стана прекалено дълго.

Бягай далече преди да те е потопила окончателно!

Тя няма за какво да говори, а страшно много й се говори, затова си намира повод в забележките. Не отговаряй, с отговор й даваш знак да продължи с още 10-20 минути тирада. Ако нямаш начин да се изнесеш от нея - което е правилното решение - то не й влизай в тона. Слушалки на ушите и все едно не е там...намери й нещо да чете, каквото й да е, киндъл, таблет, само и само да не те ползва за отдушник на скуката.

Момиче, все едно че аз съм го писала- така раснах и живях с майка ми.
Чак на 33 години успях да се откъсна от емоционалния ѝ терор.
Не знам на колко години си, но ако не порастеш и не се приемеш за човек, поне равен на нея като качества, и не се махнеш от нея, ще те унищожи.
Или ще си останеш стара мома, обгрийжвайки манията ѝ за контрол, или ще те натика в ръцете на някой като нея- да те командва като дебил как и в тоалетната да отидеш.

И не само, че не бива да ѝ мълчиш, но трябва да държиш на това, което си казала.
Няма да се учудя, ако срещайки отпор, който не очаква, започне да те заплашва с гонене от жилището, съпроводено от обвинения в неблагодарност.
Не се поддавай.

 

Благодаря за отговорите. Истината е, че аз толкова крайно отхвърлям поведението й, че каквато и наченка на нетолерантност да съм видяла в някого към мен, никога не съм го допускала до себе си. Гаджетата ми винаги са били широкоскроени хора, които са ме приемали такава каквато съм. Сегашният ми приятел също е такъв. Харесва ме и леко пухкава (напоследък качих 2-3 килограма) и всякаква, докато баба ми не спира да повтаря колко съм станала дебела, косата ми била оредяла, пак съм имала мнго пъпки по лицето и това било, защото много съм се мажела с кремове против акне  ... за жалост обаче аз съм станала като нея. И си давам сметка, че съм си мислила как това поведение е правилното и как наистина е за добро това да напътстваш някого и да го просветляваш за това как нещата трябва да се правят  Затова и първата ми връзка се провали с гръм и трясък, на човека просто му писна да бъде постоянно поучаван от мен, а аз се чудих и чудих защо пък е толкова лошо това? С ужас открих, че съм същата като нея и постоянно се опитвам да се боря със себе си и да престана да притискам човека до мен да прави това и онова, защото така трябвало. Но ми е много трудно, сякаш цял живот съм имала едно мислене и виждане за нещата и сега се оказва, че трябва всичко да се преобърне и че за мен ще е огромна грешка да продължавам по този начин.

Разбирам те, минала съм през това и първото ми дете го отнесе- нея така строявах и командвах, и все я поучавах.
Когато осъзнах, че вече не ми пука дали майка ми ме харесва и одобрява, защото тя с нищо не е повече от мен, и съвсем не съм толкова некадърна и грозна, и не ставаща за нищо, щом хората около мен ме ценят и уважават, разбрах че най- правилния начин на държание с другите е да не се държа с тях така, както с мен не искам да се държи никой.

И другото- научих се да казвам " не", което е огромна помощ в измъкването от опеката.

Ами просто се махни от баба си. Защо живееш с нея?

Абе как ли пък няма да ви се разсърди. Може да е просто проява на прекалена учтивост. Ако пък вземе, че наистина се разсърди заради такова нещо, значи яко я хапе щъркела.

Така, по отношение на критичните хора...ужасно е, знам. Но има една мъничка тайна- за жените е важно да не са "разпасани". Така че съветите на тая баба са донякъде точни- дори малки дефекти при жената може да накарат другите буквално да я мислят за луда.

То е като в Дяволът носи Прада- лошата шефка наглед имаше нерационални изисквания, но ако искаш да си в тоя свят, трябва да се спазват. Та няма нищо лошо жената да се старае да е фина, а защо не и да свали килограмите и да си оправи пъпките по лицето.

Вече зависи какъв точно стил на живот искаш- и дали може да издържиш да си старателна и премерена във всичко.

Във всеки случай, наличието на fuck-you-money помага...

Изобщо не бих живяла с баба си, ако съм над 20 години.

Точно това си помислих и аз, съжалявам.Дори наблюдавам нещо подобно между приятелски семейства - едната жена хлътва..Случва се често според мен..
П п. Роднини да са настойчиви- ок и аз имам такава леля:)
Анонимна: "Последният път ММ просто се просна на леглото и заспа, защото беше изтощен до краен предел, а тя продължи да си седи на дивана и да си говори още поне 2 часа. Някак не можах да измисля как да я мотивирам да стане и да излезе, въпреки че се прозявах, казвах колко съм уморена, а тя ми отговаряше "Е, хайде де, и без това толкова рядко се виждаме"."
Това същото ЕДНО КЪМ ЕДНО съм го правила аз, и да ти кажа не е безобидно както изглежда.
Дано не те подковаваме излишно, но такова навлизане в лич.пространство не харесвам по принцип.
А тя пише ли, обажда ли му се на него лично за някакви неща?

Ще скарате приятелките набързо с тези подозрения за мераци към съпружието... Но пък сигурно жената ще придобие сили за едно ясно "НЕ".

Недейте така, девойки!
Всички сте уж сериозни и се възмущавате от флиртаджийките, а първата ви мисъл е за нещо, което сериозна жена не би си помислила.

Приятелката е сама, няма дори и гадже, както разбирам, живее в малък град, че и не работи на всичкото отгоре.
Разбира се, че ще използва всяка минута от гостуването, а ако страда и от безсъние, съвсем.

Имам много близка приятелка- омъжена е, приятелски семейства сме и същото се получава, когато си гостуваме- мъжете окапват и лягат, аз клюмам, а тя бодра като репичка!
Имало е случаи, ставам и я изтиквам от стаята, за да не заспя седнала, но няма сръдни- достатъчно близки сме и си знаем  кътните зъби.

Виж сега Абсурд, приятелка не би трябвало да те натоварва, точно обратното!
Всеки има приятели, не е там въпроса.В конкретния случай, това настояване за преспиване е неудачно, не на място, затова изникват въпроси.Както и да е, има и невинни  приятелства и не толкова невинни това ми е мисълта.

Тъй де, тъй. Сещам се за една подобна приказливка, която докато беше сама си умираше да се сближава със семействата и респективно мъжете на приятелките си. Само че вместо тя да ги кани, им ходеше на тях на гости, че и по 1-2 месеца изкарваше, като не можеха да намерят учтив начин да й кажат, че е време да ги остави намира. С единия даже успя да заформи кратка афера. Тъй че, едно такова настояване със последващи заплахи, как щяла да се разсърди, ако разбира се не е казано във шеговита форма, би ме накарало да се отдръпна.