?Въпроси всякакви за СО?

Възможно е да са се оплакали, а е възможно просто да са споменали какво правят за съседката само информативно. Човек получава информация за нещата не само от оплаквания. Далеч по-добре би било Спринг да изясни това, отколкото ние да спекулираме с догадки.

И аз си мисля, че родителите ѝ са големи хора и могат сами да излязат от ситуация, която им е неприятна или пък просто да се разберат със съсед. И на мен постовете ми изглеждат все едно на нея е по-неприятно, отколкото на родителите ѝ

На село нещата са по- различни от в града.
Родителите ѝ сами са казали, че съседите им не стават за контактуване и единствено жената е годна за целта.

Реално погледнато, пенсионер на село няма какво да прави, освен да работи по градината, да стяга нещо по къщата или да отиде в кръчмата, ако го пусне жена му.

Бащата на оплакващата се, както мърмори, така и си уплътнява времето, оправяйки това и онова на съседката.
Все пак, не са много пенсионерите, които като мен седят по форумите и олайват месечината в свободното от земеделие и дребни ремонти, време.

Нормално е да се ядосва дъщеря му, но на село, особено в Балкана, това е нормално- дори роднини се плюят един- друг, говорят си зад гърбовете, но тичат да помогнат, когато някой има нужда, защото планината не прощава и там вълците- единаци не вървят.

Какъв Ви е въпросът по-точно? Това дали човек помага на някого или не си е негова работа. Аз не мога и не искам да помагам на всички. Но ако си решил да помогнеш - безкрайно грозно е да очакваш, че и да приемеш пари за това. Никога не съм приел и 1 лев на приятели, че и на познати, на които съм помогнал нещо. Да се "свърши работа" е едно, да се помогне е друго. Някакъв съсед клюкар-кибик в умряло село, който си вре носа в чужди работи и коментира не е говорител на човека, който е заминал в чужбина. Единствено той си знае колко е спокоен, какви са му отношенията с майката (защото, представете си, има и майки, които категорично отказват да бъдат взети в чужбина), дали има пари за да праща и дали изобщо знае, че някой съсед бил помагал.

Ако питате за мнение - не е редно да се плаща подобна помощ. Ако им тежи - да не помагат. Ако очакват заплащане - да не помагат. Ако биха приели заплащане - да не помагат. Ако помагат заради удоволствието да направиш нещо за някого (за мен поне е удоволствие в случаите, когато приемам да го направя, което са повечето случаи), не ги мислете. Просто се радвайте, че родители Ви са по-широко скроени от Вас.

Преди време някой ми даде следния съвет по повод това, че не исках, че и отказвах чужда помощ - Сидхарта (Гаутама Буда) се е преструвал на просяк, за да даде възможност на хората да му помогнат... Още помня този съвет и ако някой има доброто желание да помогне - приемам помощта и благодаря сърдечно и изобщо не си помислям да разваля благородния жест с предложение за заплащане.... 

Има много хора, които изобщо не са толерантни. Когато решиш да им помогнеш съвсем доброволно те решават и приемат, че това е твое задължение и не дай Боже в някой момент да им откажеш - ставаш най-черният на света, въпреки че с нищо не си им длъжен. Моя позната (също с дете в чужбина) навремето ми се разсърди, че и отказвам транспортна услуга. Беше решила, че в продължение на две седмици трябва всяка сутрин в 7 и 30 да я карам с кучето й на ветеринар, за да му бият някакви инжекции. Това ставаше в жестока зима, аз имах някаква скапана кола, която в повечето случаи не палеше на студено, и която тя оплюваше непрекъснато колко е зле. Не бих си и помислила да и искам пари за услугата, но и не ми е предложила, за да ми покрие бензина

Въпросът е когато услугата не тежи на този, който я върши, дори му е приятно, но някой отстрани е решил, че не е хубаво и тръгне да се меси.

Да, има такива хора, които ако не ги озаптяват близките им, ще си прекарват свободното време в услуга на съседи, познати и приятели, защото не могат да отказват. Иначе съм сигурна, че баща й въобще не очаква заплащане, но едва ли е щастлив да е безплатен майстор на повикване.

Да, погледнато от този аспект има логика, но обикновено такива услуги не са от най-приятните. Моята майка също правеше подобни услуги и винаги се оплакваше и държеше всички да й помагаме, независимо, че никой друг не е имал желание да услужва. Непрекъснато се опитваше да ме вкарва в разни филми, въпреки, че й обяснявах, че на никой не съм длъжна, освен на нея, но все едно говоря на стената. Така че, поне аз разбирам какво точно дразни авторката и това не е заплащането на услугите, а точно този натрапен ангажимент
Писали сме едновременно с Нина и тя много точно го е казала

Е това е проблема, не в конкретния случай, а по принцип на доста хора - когато не ти е приятно нещо/ не желаеш да правиш нещо да можеш да кажеш "не", а не да го направиш и да мрънкаш защо го правиш. Просто някои хора много по-лесно се "откопчват" в разни ситуации и не им е проблем "не"-то, а на други им е.

Точно това е. И Пони69 също правилно е разбрала за ангажимента.
Та, жената е възрастна и ако другия ден падне и вече не може да се обслужва сама, пак ли до нашите ще допре. Съжалявам, ако на някого не му харесва написаното, но безхаберието от страна на децата ù превръща родителите ми в хора, изпълняващи ролята и задълженията на децата ù. А в малкия град не е толкова лесно да затръшнеш вратата пред съседа.
Повдигнахте въпроса мен какво ме засяга като не съм пряко засегната. Така е, аз не се занимавам със съседката, но не ми допада това, че баща ми е човек на повикване. Да, знам, трябва да казва не, ама той е израснал във време, когато са възхвалявани добросъседските отношения и той не може да си позволи да откаже.

Е, това е- ако ще пет форума да ти кажат как да каже той " не", все тая.
Няма да стане и ти го знаеш.
Ако е до това, да се оплачеш- проблем няма, на правилното място си.

Ако се надяваш някой с магическа пръчица да промени нещата- няма да стане.

Здравейте. Не съм писала досега, но реших да ви питам какво мислите. Казуса ми е малко странен. Аз съм на 30+, но нямам деца. Мъжа, с когото съм също е на толкова. Проблема е, че аз осъзнах, че ние сме несъвместими характери..малко късно. Не можем да се разберем за нищо. Аз все таях надежди.
Той постави условие, че иска дете съвсем скоро и ако аз не родя ще отиде при друга. Аз съм свикнала с него, мисля също, че го обичам. Но ми е ужасно трудно да живея с него. Той е постоянно разочарован от мен. Не съм никога достатъчно добра за него. Той има добра кариера и израстването му там му е много важно. За себе си какво да кажа. Имам работа, но не бих я нарекла кариера. Там не се получиха много нещата при мен и той беше разочарован. Тоест се подразбира, че той няма да гледа детето, защото неговата работа е много по-важна и носи много повече пари. Ще съм сама. Но той иска и после да се върна на работа, не е съгласен да стоя да гледам детето в къщи след първата година. Не харесва жени, които не работят. Аз, ако зависи от мен, бих стояла поне до 3 години. То това няма какво да се мисли сега де, ние още дете нямаме. Но поне е ясно, че ако забременея ще е всичко на мен. Техните могат да помагат малко, но те пък са хора, които се бъркат във всичко...малко ме плашат.

Дилемата ми е, че връзката е нестабилна. Разделяли сме се вече няколко пъти, винаги по негова инициатива. После се събираме по моя. Страхувам се, че може да се разпадне във всеки един момент, например след раждането и тогава ще е страшно за мен, защото аз нямам на кого да разчитам, нито финансово, нито никак. Така че от една страна аз съм вече към средата на 30-те и е време, от друга ако имах още време нямаше да избера точно тази връзка и щях да я напусна, заради несходство в характерите. Защото колкото и да обичам този мъж, просто не мога да се разбера с него. Можем да се караме за всичко под слънцето. Но не можем за нищо да се разберем. Особено за пари. Живея в постоянно напрежение какво няма да е наред в следващия ден.

Мисля, че той също би отишъл при друга, за да има дете. Все пак дори го е предлагал. Той има още време, но си е определил една възрастова граница и може би тя го тревожи, за да търси друга. Моля да не ме съдите. Аз не съм пресметлива. Наистина правих много опити за подобряване на нещата, да вложа всичката си любов, енергия и т.н. Но не помага. И все не беше достатъчно и не го радваше. Сега твърди, че само дете би му дало смисъл. Остава или да се примиря и просто да извлека най-доброто от ситуацията или да се откажа. Усещам се изцедена от това да се чудя как да постъпя.

Какви са отношенията им само те си знаят.

Ако баща ти се оплаква, че тези грижи му тежат и се чуди какво да прави, тогава му дай съвет. Но оставам с впечатление, че няма такова нещо, просто на теб не ти харесва неговото решение...

Анонимната, tl;dr: в никакъв случай не раждай от този...как да го нарека...

Мисля, че казусът не е толкова странен според мен. Като цяло сте стабилна двойка от патриархален тип - той много амбициозен (дори до там се простира амбицията му, че да Ви "еманципира" насила), Вие по-пасивна, по-неуверена.

Ако решите да направите детето - стабилността ще дойде от там той да преглътне това Вие да сте домакиня и майка без ангажимент да работите. Не е невъзможно. Мъжкият характер омеква с възрастта, ако той примерно е към 40, към 45-50 вече ще се е кротнал доста повече.

Ако решите да не го правите и да потърсите любовта - животът е пред Вас! 35 години не са нищо. За деца поне до 40 си е напълно ОК, не бих казал, че е драматично по-висок рискът за първо дете. След това пак може, по-висок риск, но ако го искате, може да стане. А ако не искате деца - живейте така, както искате да живеете!

Ако решите междинен вариант - много искате дете и се притеснявате да чакате - направете го сега с него, погрижете се да е сигурно, че ще се ангажира с детето при една евентуална раздяла и после отстоявайте себе си. Човек е такъв, какъвто е и не може да направи кой знае какво по въпроса. Няма смисъл някой да се разочарова. Би трябвало зрял мъж да го е осъзнал това. Ако не го е - помогнете му да го осъзнае. Говорете с него, помогнете му да разбере и приеме каква сте, какво мечтаете, че не Ви се работи. Кажете му от какво се страхувате. Ако въпреки всичко иска дете от Вас, нека Ви приеме каквато сте. Ако не може да Ви приеме - да не иска дете. Да иде при друга и т.н. Това е нелепа заплаха....

Изкушавам се да Ви кажа, че този човек не е добър, не е подходящ, но това е очевидно нещото, което самата Вие мислите, защото откровено водите в такава посока нещата. Очевидно се притеснявате, че добър или лош, може и да не попаднете на по-добро. Затова изброих горните варианти. Аз лично бих търсил любовта, но ще кажете - аз съм мъж, за мен "срокът на годност" е по-дълъг. Дори така да е - страхът, че можеш да си останеш сам, го има и при мъж, изпитвал съм го, преодолял съм го, изплатил се е милиони пъти рискът. Не мога да гарантирам, че при Вас ще се изплати, но винаги бих подкрепил търсенето на истинската любов пред пресметливостта на компромиса.

Дори да не се получи - поне ще сте опитали.

Каквото и да решите - желая Ви успех и много късмет!