?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 126
  • 20 915
# 10 305
Първо да ви благодаря за отрезвителните мнения, наистина ме карат да се замисля.
Много съм объркана, много....
Той е страшно противоречива личност. Запознал ме е с родителите си и ме е представил като жена, с която има сериозни отношения. Получил е одобрението на родителите си и твърди, че желае да ме задъри, защото няма да успее да намери жена като мен.
Всичките му приятели ме познават и харесват. Иска да го запознавам с моите родители...
Виж целия пост
# 10 306
...цяла гора от червени флагове. Тия неща не са някакви специални поличби, те са санитарен минимум за сериозна връзка. Не че има значение де, дали те одобряват. Важното е ти как ги усещаш нещата. Сега си на 20 и дори е сладко любовта да боли, но я си представи, че си на средна възраст и с дете/деца...хич няма да ти е романтично да те правят на луда.
Виж целия пост
# 10 307
Ааааа явно има и сериозни психични отклонения. Избра ли дата за зарязване или продължаваш да се самонавиваш с разни сламчици?
Виж целия пост
# 10 308
Анонимна, аз съм на два пъти по 20 години и се навих да родя едва преди 6. Ти закъде си се забързала?!?
Виж целия пост
# 10 309
20-годишната анонимна, не ти вярвам. Той те праща да си ходиш вкъщи, че много ти е станал едноседмичния престой у тях; директно ти казва, че при евентуална бременност не трябва да разчиташ на него и ти казва, че не си достатъчно хубава. Сега пък родителите и приятелите му те одобрявали... ти не схващаш ли, че ТОЙ не те одобрява? Много ти се ядосвам, защото на твоите години с един мъж бях една прилепчива и досадна като теб и като се сетя на какви унижения се подлагах доброволно, ме хваща ужасен срам! Аз развалих тогава връзката си, която имаше потенциал, ти вървиш по същия път. Разбери, че станеш ли досадна, път назад няма. Според мен никак не е противоречива личност човекът, ами ти си въобразяваш, че имате сериозна връзка и ако нещо не ти се напасне в представите, започваш да се чудиш. Не той, ти имаш психически проблем, разкарай се от тази връзка.
Виж целия пост
# 10 310
Първо да ви благодаря за отрезвителните мнения, наистина ме карат да се замисля.
Много съм объркана, много....
Той е страшно противоречива личност. Запознал ме е с родителите си и ме е представил като жена, с която има сериозни отношения. Получил е одобрението на родителите си и твърди, че желае да ме задъри, защото няма да успее да намери жена като мен.
Всичките му приятели ме познават и харесват. Иска да го запознавам с моите родители...


Ти ли беше тази, която хем плаща квартира, хем нощува при него, а той не иска деца и обвързване. На всичкото отгоре те унижава като ти казва, че не си достатъчно хубавичка за него.
Да ти казва тия неща, а на родителите си друго би трябвало да ти говори нещо. На родителите си явно не смее да каже истината. Особено пък ако и ти си била там.
Виж целия пост
# 10 311
Наловени делфини в индийкия океан, под масата плача хахахаха
И акулите ги гледах по ютуб да хахаха
Гледах днеска по "Дискавъри" да рекламират някакво предаване "Голи и уплашени", където някакви се гмуркаха да плуват голи с акули. Да не си бил и ти там?
Влизам тук с много неизвестни. Надявам се просто да ми помогнете да ми се избистри, защото ще откача.
Разпокъсано ще е, затова ви моля да ме извините.
Започвам с това, което ме дразни в мъжа до мен.
Аз съм на 20, той на 28, колеги сме в работата. Той е с прилична заплата, моята покрива наема и някой и друг парцал, защото той държи жената до него да е със спретнат вид. Не съм момиче с чалга поведение и изглеждане.
Дрехите ми са семпли, ходя с лек грим и пригладена коса. Въпросния мъж до мен на няколко пъти се изразява, че не съм му "таман", т.е не съм като момичетата от дискотеките. Това е първия ми въпрос. Необходимо ли е това? Аз съм била ценана до сега именно, заради естественото ми излъчване. Вчера дори ми сподели, че съм му на второ място по красота от бройките. Хубаво, няма лошо, но не е ли излишна тази откровеност, не е ли с цел да ме отблъсне от него?
След работа се виждаме вкъщи. Той хапва, къпе се, лягаме, правим секс и спим, защото ставаме в 5.
Лошото е, че съм страшно влюбчива и вече хлътнах по него. Цяла седмица бяхме плътно заедно, а сега ми предложи да си отида вкъщи, защото ми ставало много... Днес сутринта му предложих да заживеем заедно, защото не се прибирам с дни в квартирата, а когато дойде числото плащам не малка сума за нея, отделно плащам неконсумиран ток, вода. Не ми влезе в положението, бързала съм, нахална съм била, той не бил готов...
Обясних, че не желая да ме издържа, ще си делим сметките.
Усещам, че на това момче съм удобна компания, запълвам му времето, угаждам му в секса и дотам... Страх ме е, че просто го подготвям за друга, която би носил на ръце. Но аз го обичам, пука ми за него и бих искала той да е мъжа до мен, въпреки всичките му недостатъци. Кажете, как да постъпя, как да се дистанцирам, как да видя истината в очите? На мъжете не са им интересни жените, които са толкова предани и всеотдайни... едва от три месеца сме заедно, а вече иска почивка от мен и ще се виждаме чак след 3 дни. Нормално ли е?

И аз бих се изнервила, ако някоя след само три месеца реши да паркира куфарите си при мен. Плащала квартира - ами, ще плащаш, докато/ако наистина има смисъл да я напускаш. Нали не те кара да му плащаш и на него наем и ток?  Той не те ще, задушаваш го, ти искаш да се местиш да живееш при него. При мъж, за да се мести една жена, трябва инициативата да дойде от него. И пак си пазиш квартирата едно половин година след това, за да не се налага да се примиряваш, ако стане някоя простия, защото няма къде да отидеш. Ако се наложи да търсиш нова квартира, парите за 3-4 месеца наем така или иначе са хвръкнали наведнъж за първоначалния наем, депозит и комисионна.
Виж целия пост
# 10 312
Първо да ви благодаря за отрезвителните мнения, наистина ме карат да се замисля.
Много съм объркана, много....
Той е страшно противоречива личност. Запознал ме е с родителите си и ме е представил като жена, с която има сериозни отношения. Получил е одобрението на родителите си и твърди, че желае да ме задъри, защото няма да успее да намери жена като мен.
Всичките му приятели ме познават и харесват. Иска да го запознавам с моите родители...



А коя си ти точно от всичките Анонимни?
Виж целия пост
# 10 313
Привет и от мен, още една анонимна. Аз искам да ви попитам как бихте се справили с мъж с избухлив характер, който не обича да говори по принцип. Моят мъж никога не е бил много приказлив, малко си е темерут, но стана ужасно избухлив в последно време и просто вече не знам как да говоря с него. Вечно е намръщен, нищо не го радва, мълчи през останалото време. Усеща се едно напрежение, с нож да го режеш. При всеки опит за разговор подскача и директно изкрещява нещо, след което излиза от стаята. Буквално е невъзможно да се говори с него. Няма значение от темата. Ако опитам да говоря с питбул ще имам по-голям успех. Ако аз имам неблагоразумието да го попитам нещо за него, скача директно на нож. Аз, че сигурно съм досадна...досадна съм, ама чак пък толкова да не можеш да се сдържаш. При въпрос най-нормален какво става с него, как се чувства, дали всичко е наред...изръмжава нещо гневно или просто казва нищо ми няма и до там. Каквото и аз да кажа е все тъпотия, глупости и така нататък. Аз, както се досещате съм луда, истеричка, търсела съм конфликта. Последното категорично не е така (за луда...то всеки е малко луд, хаха). Просто много ми се иска да опитам да разбера какво мисли той изобщо и се опитвам да инициирам разговор някакъв. Но не. Да съм го оставела на мира. Не му се говорело. Е, аз вече се изморих, хора. Не знам как да говоря с него. Аз идвам от семейство, където винаги сме говорели много открито и спокойно за всичко, никой нищо не е крил и игри не са се играли. И на мен това ми е много странно и трудно да свикна с подобни отношения. Ако го оставя имам чувството, че можем да си мълчим до другата година така, докато аз не кажа нещо и после той не избухне. Аз не мога да разбера какво става с него, нито аз нещо да променя, защото той не ми казва къде е проблема. Преди поне беше мълчалив, но се държеше мило. Сега вече не е така. Все едно имам бомба със закъснител наоколо. И всеки момент ще избухне.
Виж целия пост
# 10 314
Ако нямате деца- чао и толкоз. Ако имате...също, ама с усложнения.
Виж целия пост
# 10 315
Ти би трябвало да си го познаваш твоя мъж и как да говориш с него.Например да си пийне повечко, да сте сред приятели- гости, тогава хората се отпускат.Търси проблема, но не директно, щом те отблъсква.
Аз това с мълчанието и сръдните с дни никога не съм го можела.При мен става скандал и се изяснява работата.Но има жени, в отговор и те млъкват. И си мълчат дълго , обаче чакат удобен момент да си кажат нещата, които са общ проблем и да се търси решение .
Е , вече един човек ако тотално те игнорира, обижда, прави си каквото иска, без да се съобразява, мисля изхода е ясен.
Виж целия пост
# 10 316
Или има друга или има финансови проблеми.
Виж целия пост
# 10 317
За да си вечно досадна, крива и да избухва на всеки опит за разговор, не е без причина. Дали е от женски пол не знам.
Много е гадно това, което описваш.
Виж целия пост
# 10 318
Аз не мога да разбера какво става с него, нито аз нещо да променя, защото той не ми казва къде е проблема.

При така зададеното описание, единственото, което ми хрумва като идея, е, че мъжът ти живее в условията на някакво трайно неудовлетворение, настанило се в душата му.
Нещо, за което е сигурен, че няма да може да промени кардинално и да намери решение на проблема, а това навярно го "изяжда".
'Де да знам... Това "нещо" може да е с най-различен корен – например, да се чувства разочарован от финансовото си положение или кариерното си развитие, но същевременно да притежава достатъчно трезва мисъл, за да съзнава, че няма как да излезе от това положение в близките години (да речем, поради нисък капацитет, мързел, недобри лични способности и т.н. – причината не е особено важна). Или пък – да не се чувства щастлив от изградените отношения с теб, но по някаква причина да не смее / да не може да напусне връзката. 33uu Наистина е малко трудно да се налучква – ти си познаваш човека най-добре; предполагам, наясно си дали има някакви несбъднати мечти, травми от миналото, страх от бъдещето...
Пишеш, че поначало той е по-тих, затворен, меланхоличен и интровертен. На базата на това, смятам, че е съвсем възможно да е с по-лесно ранима душевност и/или слаба психика. Допускам, че предвид характеровите му особености, по-трудно понася житейските трудности и е много вероятно трайно да се е угнетил / комплексирал от някакви си свои дефицити.
Дори всичко, описано от мен, да е така, далеч не си длъжна да съчувстваш на този мъж или да се съобразяваш с емоционалните му прищявки / моментните му настроения, защото това влияе на целия ти живот очевидно.
Моят съвет е временно да се отдалечиш засега и да наблюдаваш какво ще стане, т.е. да регистрираш евентуална промяна в поведението му. Peace
Виж целия пост
# 10 319
Добре, нямам опит наистина, съгласна съм, че може да съм му досадила. Как да процедирам нататък? Чертата директно ли, искам още един шанс да му дам. Sad
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия