?Въпроси всякакви за СО?

Да, и аз съм склонна да вярвам, че момчето не иска да се запознава с родителите й, нито иска да има връзка. От написаното дотук, на мен ми става ясно, че тя си е втълпила някакви неща и си живее в измисления свят. Не съм сигурна, че той е чалгар, простак, селтак и какво ли още не. Анонимната има сериозен психически проблем и нищо чудно човекът скоро да потърси полиция, за да се отърве от нея.
Аз имах един познат - пил кафе с някаква мадама и тя решила, че имат връзка. Започна се с едни писма, едно пресрещане в квартала, обаждания до жена му, планове за деца от нейна страна... Там се стигна до полиция и са я викали за предупреждение. Още няколко месеца обаче тя го причакваше на отсрещния тротоар на работата му. Психарска история, но ако тя седне да пише във форума сигурно съвсем другояче ще представи нещата.

Анонимно момиче, аз те разбирам.

Ти обаче независимо от какво семейство идваш, имаш ли любими неща, които да те откъсват от целия свят? Например, спортуваш ли, какви книги четеш? Обичаш ли трилъри? А да си направиш пуканки, да се увиеш в одеало  и да изядеш цяла Нутела? Ти коя си всъщност? Питала ли си се? Без да мрънкаш за миналото, без да мислиш за други хора от настоящето. Коя си ти всъщност? Намери го това страхливо момиче. Какаво щели, били другите да си кажат.....колко си щяла да се къпеш и изразходваш консумативи.....Той какво мисли, защо не дава това, което си мисля, че трябва. Пусни я тая душа бе момиче......опознай се.....прави грешки, рискувай, харесвай се. Къде си тръгнала????? На един Пъпеш за мнението да си скланяш главата. Не си му била в категорията? На второ място си била? Ами опитай просто да си тръгнаш и да не се обясняваш повече. Нима той е в твоята? Нима е най-красивият мъж, който си виждала? Не, сигурна съм. Обаче тук даже ти си го усетила.........грозно е някой да ти говори така.

Ех, този страх да не останем сами.... Ако цялата тази енергия, я вложиш в опознаване на себе си и укрепване на достойнството ти....планини ще се преместят. Вярвай ми.

Навремето един бивш ми обясни как не съм била достатъчно добра за него. Врътнах се, гледах си моя живот, заличих го отвсякъде за години. Познай кой съжаляваше после. Ще подскажа - не бях аз.

Нищо да не му казва, защото според мен няма да издръжи и сигурно ще го съжали тоя муньо и отново ще му повярва на простотиите. Просто си събира багажчето, трие му телефони, ФБ, туитър и каквото там му има, все едно го няма. Поревава си два-три дена и после вдига главата, взима се в ръце и почва да мисли как иска да се развива, какво да учи и как да се реализира. Средата определя съзнанието, като се откъсне от чалгарията и простотията ще попадне на свестни хора, които няма да я третират като секс кученце и току виж се появил нейният човек на хоризонта.
Анонимната запомни едно - хората се отнасят с теб както им позволиш, и има хора, с които точно след 2 изречения трябва да ти е ясно колко им е багажа и че изобщо не трябва да се занимаваш с такива екземпляри.

Защо реши, че при другите е така, както си описала? Реалният живот не е американска боза, в която семействата се обичат безумно и нямат драми, освен това, че таткото не отишъл на мач на отрочето си.
Сигурността е доста имагинерно понятие, зависи ти какъв тип човек си. Някои никога не са сигурни и ровят... Един мъж не е длъжен да ти осигури дефицитите от 20 години, все пак не ти е родител

Не съм съгласна, че сигурността е имагинерно понятие. Има мъже, с които се живее лесно и безгрижно и които с кеф гледат жената до себе си като писано яйце. Лично познавам не един такъв. Да кажеш, че е някакво изключение – ми, не е. Просто си трябва малко целенасочена селекция, а не да се хвърляш на врата на първия срещнат муньо, каквато грешка е допуснала Анонимната. И, разбира се, да се подбира с ума, не само със сърцето и междукрачието. Естествено, жената също трябва да предложи нещо релевантно насреща, за да привлече мъжа.

Абе, изобщо, по отношение на връзките, споделям веруюто на Мерилин Монро (поне мисля, че именно на нея приписват това изказване): "С мъжа трябва да ми е добре, да живея лошо мога и сама.".

А дали жените до тях биха казали същото? И това ли е идеята - да намериш кой да ТЕ гледа, а не двамата да се гледате? Зависи от приоритетите

Да, същото казват. Говоря за близки приятели / познати, над които имам поглед с години. Естествено, не съм им "вътре" във връзката, но да кажем, че имам достатъчно обективна преценка. Моята собствена любовна връзка също я слагам в тази статистика, но не обичам да давам примери от личния си живот, затова и говоря за другите.

Всъщност, аз написах, че и жената би трябвало да може да предложи същата "ответност". Никъде не съм споменавала, че трябва да се търси своеобразен "татко", "спонсор", "покровител" или нещо в този дух. Но лично за мен любовната връзка между двама души е една от най-съкровените, и ако насреща си по някакво стечение на обстоятелствата имам човек, който не може или не иска напълно да отговори на емоционалните ми потребности, рано или късно нещата ще се пропукат. Не съм почитателка на компромисността в отношенията. Стигне ли се до постоянно съобразяване, нагаждане и отстъпки, за мен работата е бега́ла.

Ясно е, че трябва да има взаимност.
Аз я разбрах какво има предвид. Ако ти идва отвътре да си грижовен и да се радваш на жената да й е готино, ще я виждаш винаги усмихната и приласкаваща.
Естествено, че като я правиш на идиот, хокаш я и все се инатиш за нещо, не излъчваш сигурност, ще е кисела, намръщена и задаваща въпроси.
Казвам го като отношение на мъжа към жената, защото според мен жените сме по- способни да даваме по- адекватна ответна реакция, съизмерима с отношението, което ни се дава. Не намесвам изневярата като предмет на обсъждане, а като пример, който да илюстрира казаното.
Има много мъже, на които половинките са нежни, разбиращи, грижовни и им отдават нужното женско внимание, но мъжете им си искат разнообразие. Изключвам серийни кръшкачи и идиоти, визирам хора, попадащи в графа свястни.
При гореописания сценарий много малко жени бийа кривнали. Мъж, който ги гледа, грижовен е и се държи внимателно, не внася излишно наорежение.

Затова смятам, че е напълно правилно да се каже, че посоката трябва да е главно от мъжа към жената и тогава по- лесно ще има нужната ответност.

По-едностранчиво трудно може да се напише.

Написала съм защо
Мъжът е този, който предразполага, но на много нововъзникнали породи хич не им е угодно това.

Като цяло все някой трябва да даде тон за компромисите, независимо дали са големи или малки. В този смисъл според мен жената е по-склонна да оцени и да откликне на компромис от страна на мъжа

Като сравнително нововъзникнала порода може да се определи и жената, която не иска да е преди всичко домакиня, която не чака да я издържат и подслонят, има кариера и интереси извън кухнята...
а предполагам, се считаш за равноправна и еманципирана. Правата вървят заедно със задълженията, иначе се получава двоен стандарт, против който (уж) се борим.
А когато жената....нека те цитирам: "те прави на идиот, хока те и все се инати за нещо и не излъчва сигурност"? По мои наблюдения това се случва доста често, почти колкото обратния вариант.

Ако детето е живяло в чужбина повече от 6 месеца, съдът в България може ли да върне делото за развод и да откаже да го разглежда заради това ? Някой има ли опит да сподели ? Може ли съд в чужбина да обяви развод за брак сключен в БГ ?

Какво мислите по следния казус:
Брат и сестра. След смърт на родителете им се преписва къщата по равно-на единия етаж и на другия. Говорим за хора около 50те вече, отдавна семейни и с порастнали деца. Братът се възмущава, че и към ден днешен сестрата не иска да му отстъпи и своя дял, въпреки, че си има огромна къща, омъжена е, осигурена е откъм дом, живее самостоятелно с мъжа си в друг град. Не са се карали по въпроса, но брат й се възмущава и излиза, че едва ли не всички мислят, че тя е длъжна да припише и своя дял на мъжкия наследник на фамилията. За какво й е като си има къща?
 Та питам аз, какво мислите за това? Нормално ли ви се вижда? Защо все имам чувството, че в това отношение разбиранията са от време оно, жената излиза извън семейството, тя е длъжна да преотстъпи всичко от семейната си къща на наследника. Какво правим ако утре същата се разведе с мъжа си и няма къде да отиде? Не е като да не може да случи.
Разбира се, грозно е роднини да се карат за имоти, но не е ли нейно правото толкова, колкото и на брат й?
Принципно ако сестрата се откаже, редно е да й се заплати частта й. В повечето случаи се подразбира че женското дете е длъжно да се откаже от своя дял щом вече се омъжи и по презумция всичко остава на брата. Е, да обаче жената не иска пари, не иска да си даде етажа, пътува често, отсяда си там, това е бащиния й дом.
Длъжна ли е според вас?
Провокирана съм от случаен разговор, в който от страна на брата се възмущаваха откровено как тя не иска да стори това. И как така? Как можело? Когато заявих категоричното си мнение, че не е длъжна, ме гледаха като гръмнати. Крайно ме дразнят такива неща и откровено пренебрегване на женското отроче във фамилията от страна на мъжкия наследник. Не го смятам за редно и се удивлявам от това, че някой го смята. Интересно ми е да чуя мнението и на други хора по въпроса.