?Въпроси всякакви за СО?

Не, Анонимна. За теб това с помагането и загрижеността при първи сигнал няма да важи, защото се счита, че като негова жена, ти също си свръхчовек и си достатъчно силна да се справиш и сама. Освен това го познаваш повече, включително и слабостите му. Пред останалите е по-лесно да се прави на Супермен. На тях им помага и забравя. Ти всеки ден си му пред очите с проблемите си и успехите си. Дори няма да се учудя, ако вече не си мисли, че е недооценен от теб.

Не знам, аз не мога да си представя да имам връзка, камо ли мъж, за който няма да съм на преден план.Инцидентни случаи ок, но ти говориш за постоянно неглижиране, даваш ли си сметка изобщо?Значи той понеже ти казва, че те обича и всичко е ок, така ли?Изобщо имате ли и как градиш планове бъдещи с тоя човек??

Приема те за даденост според мен, защото си забравила.
Прощава се, но не се забравя. Да простиш е да дадеш нов шанс, но да забравиш е да не си научиш урока от случката.
Аз не бих простила неглижиране като това с болницата.

Нормално е в един момент да си добре, а в следващия – да си зле. Непредвидимо е. Нарича се "динамика", за който не е чувал тази дума.

Анонимна, тъстът ми е подобен човек и мен лично подобни хора адски ме натоварват. Страшно много от чертите, които описвате, съвпадат, вкл. че и той се прави на голям мъжкар и не се пази (не следва лекарските предписания) докато не станат драматични нещата, и той смята, че само неговата работа е отговорна и важна, и той се съобразява само със себе си, когато има неща или уговорки, които касаят и други хора. Иначе е умен и добър човек като цяло. Също помага и е грижовен, но важно уточнение - помага и е грижовен когато ТОЙ прецени, че е необходимо и по начин, по който ТОЙ прецени, че е адекватно. Пак ми напомня на героя от разказа Ви и голямото му потене над майчиния компютър, който нито е толкова спешен, нито вероятно чак толкова нужен. Но ТОЙ си е решил, че това е важно. 

След като дадохте малко повече от картинката - не смятам, че е постъпил адекватно и в ситуацията с мъдреца, но не знам какво да Ви кажа повече от това - за мен не е нещо, което само по себе си предполага да се разделят хората. Очевидно характерът му е такъв, но ако за 6 години негативните му страни са се проявили 3-4 пъти, не ми се струва толкова драматично - перфектни хора няма, въпросът е цялостното Ви усещане за този човек. Подобен инцидент като липсата на съчувствие и желание за помощ при сравнително редки здравословни оплаквания може наистина да бъде последната капка, но на Ваше място бих изчакал поне да ме отпусне малко болният зъб преди да почна да се навивам с останалите недостатъци. Когато вече мислите спокойно и трезво - попитайте сърцето си как се чувствате цялостно към този човек и послушайте отговора...

The Catcher in the Rye, отказвам се да споря повече със специалистите по болката и в частност зъбоболката Разказах една лична история точно за да избегна коментари от типа "теб като не те е боляло...." Боляло ме е,  но на това как упойки и обезболязващи не били действали на зъбните нерви какво да кажа? Излиза че някой и с упойка, и на обезболязващи, и под пълна упойка дори сигурно може спокойно да го е боляло повече отколкото мен, когато местната упойка почти спря да действа заради продължителността на процедурата и центърът на болката беше такъв, че изобщо дори и не усетих другия дразнител, за който разказах. Да живее релативизмът и денонощният спешен център за болезнени кариеси към Пирогов! Щом човек е отишъл - значи е бил за там, няма 6-5. Пък ако някой катастрофирал с помляна челюст го закарат, ще почака, защото всичко е относително и няма гаранция, че него го боли повече или че е по-спешен от нервчето или кариесчето на някой, който е убеден, че трябва на момента да го види поне лицево-челюстен хирург и невролог и да му поговори успокоително. След което моите наблюдения показват, че болката обикновено намалява поне 3-4 единици по 10-балната скала на болката, а някои симптоми като изтръпнали крайници, пулс 340 и подобни дори напълно изчезват. Но наистина спирам вече по този малоумен офтопик. Дълбоко съжалих, че изобщо писах отговор на мнението. Добра тренировка за самоконтрол са някои теми в този форум

Е, то излезе, Анонимна, че не ти имаш проблем, а мъжът ти.
Има нещо, което е изградило в характера му подобно поведение и колкото и да се смеем за чичко Фройд, вероятно се корени в миналото му. Майка му каква е, властна, изискваща, перфекционистка? А баща му?

В началото на връзката ни, той работеше по проекти, не се задържаше на едно място и работеше на успех. Аз бях на заплата в една фирма, и печелих доста добре, но не повече от него. Бяхме пак горе-долу равни като финансови възможности. Просто той месеци не получваше нищо, а после наведнъж му се изплащаха парите. И с тях можеше половин година да си откара, примерно, докато завърши следващия проект и така.

Аз наистина не си представям като имат деца някой ден как ще се обгрижват. В крайна сметка при проблем е по-добре нещо да се действа, при това прагматично. Малко здравна култура и по-малко паника не е излишна, да не се шашка човек излишно.

При положение, че той трудно приема нейното мнение и съвети, наистина не знам как ще се разбират, когато в картинката се намеси и дете. Какво ще прави тогава? Ще я кара да се води по чуждите акъли и когато малкото е болно или плаче ще си слага тапи в ушите?

Случвало се е само 3-4 пъти за 6 години, защото глезлата само толкова пъти е имала здравословен проблем.
Темата за оплаквания миналия месец беше бъкана от здравословни проблеми и неспящи с денонощия майки. Не си представям на всичкото това един подвикващ нервак с фасони.

"Това, че не съм се погрижил за теб, когато си била в най- голяма нужда (здравословните проблеми са си най- кофти), не значи, че не те обичам." И това означава, че като го каже на ДУМИ, а не го е показал на ДЕЙСТВИЯ, става вярно? Ъъ, не, точно това горното означава.

Анонимна, твоите отношения с партньора ти ми приличат повече на бизнес-съдружие, от негова страна по-точно.
Той е до теб, докато растеш и се развиваш, ама все пак да не скачаш над него, помага ти в кариерата, но няма лично отношение към теб, а просто служебно - това е моето мнение.

Като съквартиранти са Сега ако някой я попита и дали правят секс, колко редовно и т.н. и си стана една страхотна тема

Майка му е възпитавана в патриархалния модел, но не е жена киято си оставя магарето в калта.

Не бих казала, че е властна, но определено умее да работи тънко, тънко свекър ми. Подхвърля му идеи, за които уж той сам се е сетил. Като му каже "купи яйца" и той купи, започва едно хвалене, едни благодарности и той почва да си мисли, че той ги е снесъл.

Баща му за пред хората е мъжът в семейството, строг и справедлив, неговата дума е закон, инат и горделив, но в действителност е мека душа и накъдето го духне вятъра, тоест свекърва ми, натам плава.

Със свекърва ми съм си говорила доста, не съм й споделяла тези неща, не ми се и иска, не сме и чак толкова близки. Но ми е казвала, че цял живот е трябвало да го бута и да го тика мъжа си, защото е много кадърен, много можещ и знаещ, но не можел да си защитава интересите. Дори проектирал къщи на хората без пари, цели заводи дори за жълти стотинки и тя много се ядосвала... Отклоних се много..


По повод кардиналното усещане към мъжа ми е, че го обичам. Наистина изпитвам една силна, чиста и истинска любов. Просто започвам да си задавам въпроси. Ние освен тези ситуации, огромни проблеми не сме имали, както и караници. Просто аз си задавам въпросът дали наистина мога да разчитам на него, като дойде и детето.

Предните ситуации, съм ги преодоляла и не си ги слагам вече, но едно от последствията след тях е, че аз и до ден днешен имам една много дълбока вътрешна спирачка да имам дете от него и не защото не го обичам, просто и аз не мога да го обясня. Много искаме и двамата дете, не бързаме, но аз инстинктивно се пазя от това нещо, заради несигурността, която съм изпитала и изпитвам в момента.

Това изчерпва въпроса доколко има бъдеще връзката ви.

Сексът ни е редовен. Е, не сме като разгонени зайци, но 2-3-4 пъти в седмицата е минимумът. Не сме си го наложили това, просто и двамата си го искаме. Някой път стига и до всеки ден, по няколко пъти. Надявам се скоро само да не се наложи наистина писмено да потвърждавам съгласие за сексуален акт, това в кръга на шегата.

Някой път сексът е "скучен", друг път див и на крак. Има от всичко, нищо не сме си отказвали и винаги ми е хубаво, не само защото е с него, а защото наистина чисто физически ми е хубаво.