?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 854 406
  • 20 915
# 12 870
Звучи ужасно. Не съм се замисляла. Не мисля, че имам патологична нужда да се грижа, просто при дадена ситуация, реагирам меко и състрадателно.  Казвала съм му да спре да се лигави, после мълчание и троскане. Изключвам депресия и хипохондрия, защото като излезнем с хора, сякаш е друг човек. Там не го боли, не охка никога. Дори намек за неразположение няма. Шегува се, пуска саркастични коментарчета. Все пак го познавам добре и виждам. Е така като става от стол и до вчера е имал ужасни болки в крака, изведнъж рипва, като сме с други хора. Почти никога не съм го видяла да пие хапчета, като му предпишат нещо. Хипохондриците обичат да се лвкуват, не само да ходят по лекари.
Виж целия пост
# 12 871
Ми кажи му поговорката, че мъж не се жали - как беше, ако ще червата му да се влачат, ти кажи, че поясът му се е разпасал. Нищо му няма на човека.
Виж целия пост
# 12 872
Човек пред близките си се отпуска, какъв е пред околните - това не е толкова от значение. Виждам две опции - или е хипохондрик, или те манипулира с болежките си. И двете опции са кофти и не бих ти препоръчала обвързване и сериозни планове. Някак го приемам за стар човек, там и болежките са бая, страх от смъртта и т.н., но за мъж под 30 - каква опора ще ти е, как ще живееш така цял живот с този невротик? Това си е психически тормоз.
Виж целия пост
# 12 873
Аз си представих ситуация, в която детето е болно и се налага ходене до спешен кабинет (няколко пъти ни се е случвало и то все по нощите), а насреща си чувам мрънкане и виждам неадекватна реакция. Ми аз ще го убия и ще го излежа такъв мрънкалник.
Виж целия пост
# 12 874
Тези неразположения имат ли връзка с някакви задачи, които има да върши?
Имам опит с познати с подобни мними оплаквания. Винаги в един момент се оказваше, че на фона на оплакванията има нежелание за  ходене на работа, мързел и нещо, което хич не е за пренебрегване - перманентни състояния на депресия. Човекът започва да се върти в един омагьосан кръг: болен съм-не ми се работи-не ходя на работа- напускам- нямам работа-тъжен съм, че нямам работа-пак съм болен, защото съм тъжен- не ми се прави нищо- още по-болен съм- още по-тъжен - трябва да си намеря работа - намирам си работа- стресиран съм - от стрес пак се разболявам - не мога да започна, защото съм болен - стягам се и започвам - там е тежко и неподходящо за мен - подтискам се - болен съм....и така до края на света.
Виж целия пост
# 12 875
Ами може да е нещо такова. Пасва горе долу. Проблемът е че някой лекар като му каже нещо и той се връща ядосан, че му говорели глупости и го стряскали само. И ги обижда и врещи.
Да не стане накрая аз скапана от нерви и нищо да не мога да направя. А той щастлив и излял си глупостите на мен и да тича подир задника на някоя, дето го реже само на "лошо ми е".
Виж целия пост
# 12 876
Звучи ужасно. Не съм се замисляла. Не мисля, че имам патологична нужда да се грижа, просто при дадена ситуация, реагирам меко и състрадателно.  Казвала съм му да спре да се лигави, после мълчание и троскане. Изключвам депресия и хипохондрия, защото като излезнем с хора, сякаш е друг човек. Там не го боли, не охка никога. Дори намек за неразположение няма. Шегува се, пуска саркастични коментарчета. Все пак го познавам добре и виждам. Е така като става от стол и до вчера е имал ужасни болки в крака, изведнъж рипва, като сме с други хора. Почти никога не съм го видяла да пие хапчета, като му предпишат нещо. Хипохондриците обичат да се лвкуват, не само да ходят по лекари.
Идеално прилича на манипулации от негова страна, за да не го закачаш за нищо у дома...ти да вършиш всичко, пък той само да си лежи на дивана, да охка и да пъшка, гледайки поредния мач/филм.
Има една приказка, изключително подходяща за случая:"На болния мъж жена му умря!".

Виж целия пост
# 12 877
Хипохондриците обичат да се лвкуват, не само да ходят по лекари.
Не е вярно. Има дори хипохондрици, които преживяват тревога и страхове и си приписват всякакви болести, но дори не ходят на лекар от страх т.е неглижират тотално здравето си, при свръхтревога и извънреден фокус върху него същевременно. Хората с нарцистично личностно разстройство са извънредно податливи на хипохондрия. Твоят човек е егоцентричен, нарцистичен типаж , който в убедеността за изключителност , не може да допусне, че е възможно и той да страда и от най-малкото неразположение. В неговите представи е ...как да го кажем, е свръх, по-, по- най от всички /респ. винаги заслужава внимание/ и е недосегаем за болести. Но реалността естествено е друга. Трябва му терапия, не свръхобгрижване.
Виж целия пост
# 12 878
...Има една приказка, изключително подходяща за случая:"На болния мъж жена му умря!".
Тя приказката е обратната "На болната жена мъжа й умря", щото колкото и да не ни харесва този случай е по-чест Wink а и имам примери наоколо...
Това е толкова манипулативно и изцеждащо силите, кошмар някакъв... Доколкото разбрах от авторката все още не са семейство... и не й трябва такова с такъв манипулатор!
Виж целия пост
# 12 879
Съдя по изпускания от сорта, че като ти е тъжно за някой, трябва да го покажеш.

Буди ме като спя и има проблем- да ми каже. Ако след това заспя пак, на другия ден -лошо.
Това не е хипохондрия, а чиста манипулация - да види как се отнасяш към болежките му, дали се интересуваш, дали ти пука. И съответно да ти набие канчето как не ти пука за него. И колкото и да се стараеш на всяко мрънкане да обръщаш внимание, пак няма да угодиш, щото на такива никога не им е достатъчно вниманието, което всячески се стараят да привличат, като тормозят и товарят близките си.
И защо трябва да ти е тъжно, че кихнал примерно? Какво се очаква да направиш? Да се разкихаш и ти, че да не се чувства сам в това адско страдание, или да зарониш сълзи от мъка, че го гледаш как киха? И какво му е лошото на цупните му, че си заспала, след като те е събудил посреднощ да мрънка? Не трябва и да спиш ли? Де сопа, де. А и като се цупи, задето не си обърнала нужното според него внимание на лигавните му, спокойно можеш да действаш по неговия начин - аз какво да направя, че се чувстваш така, аз какво съм виновна и прочие.
Виж целия пост
# 12 880
На този човек какви са отношенията с майка му? Да не би да му е обръщала внимание само когато е болен, та сега това е единственият номер, който е научил? Анонимната да си прецени силите. Ако може - да го насочи към психолог. Но ако липсва всякакво желание за промяна, ако той самият не се измъчва от състоянието си, липсва самокритичност - тъй ще си карат и топката е в нейното поле. Промяна не се очаква.
Виж целия пост
# 12 881
Ами може да е нещо такова. Пасва горе долу. Проблемът е че някой лекар като му каже нещо и той се връща ядосан, че му говорели глупости и го стряскали само. И ги обижда и врещи.
Да не стане накрая аз скапана от нерви и нищо да не мога да направя. А той щастлив и излял си глупостите на мен и да тича подир задника на някоя, дето го реже само на "лошо ми е".

И да стане така, не виждам толкова да е ценен тоя индивид. Но ако я караш така с него, само времето си ще загубиш. Или му тропваш и да се взема в ръце, или кой от къде е.
Виж целия пост
# 12 882
Казвала съм му да спре да се лигави, после мълчание и троскане. Изключвам депресия и хипохондрия, защото като излезнем с хора, сякаш е друг човек. Там не го боли, не охка никога. Дори намек за неразположение няма. Шегува се, пуска саркастични коментарчета. Все пак го познавам добре и виждам. Е така като става от стол и до вчера е имал ужасни болки в крака, изведнъж рипва, като сме с други хора.
Боже, аз ще се гръмна... Под 30 години и вече ще се самоубива от главоболие. Макар да съм чувала, че мигрената е страхотия, ако наистина е това.
Ако ме събудят, без да има реална нужда (да придружавам или да дам лекарства), че и на другия ден да ми киселеят - ще стане сериозен панаир с непредвидими последици.
Виж целия пост
# 12 883
Започни да мрънкаш и ти, оплаквай се, измисляй си и виж как той ще реагира.Дали ще е загрижен или неговите оплаквания пак ще са по-важни...Залагам на второто.
Виж целия пост
# 12 884
Мигрената е страхотия, да, но ако наистина имаш такава, няма да ти е до виждане на човек, камо ли до говорене и оплакване. Много хора бъркат често главоболие с мигрена.

The Siren, по принцип има. Не е като да имаме деца.
qrye, под 30 Simple Smile Казах близък, защото така го чувствам, от няколко години сме заедно.

 Странен мазохизъм тогава.

Абсолютно. Не виждам една логична причина да го търпиш това толкова време, след като ти е пределно ясно, че става въпрос за цялостна настройка, а не за инцидентно проявление. Такова нещо не се променя - нито с ирония, нито с разбиране и състрадание.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия