Всъщност никой не знае Анонимна колко средства е наляла в имота на приятеля си. Когато живееш в общо домакинство с някого, ако си търсиш повод да се почувстваш прецакан, винаги ще си намериш такъв. Проблемът идва по-скоро от това, че те откакто са се събрали заедно, са приели, че ще са като семейство с общи приходи и разходи, но вместо да си узаконят отношенията, сега тя страда, че не й е предложен брак. Честно казано, при толкова време заедно ми е чудно как вече не е започнала да го нарича "ММ", вместо "МП". Много хора използват тези обръщения и без да има брак, просто защото така го чувстват човека. Това, че се твърди, че Й е купил кола на нея, също ми е странно. Не за друго, а защото когато хората живеят заедно като семейство, се приема, че тези неща не са мои или твои, а общи.
Виж целия пост
Скрит текст:
Аз съм била в подобна на нейната позиция навремето в продължение на 6 години. Но ролите бяха леко разменени. Живеехме в жилище, оставено ми от моите родители, което сме обзавеждали двамата от един момент нататък. Но то не се водеше на мен. Просто знаех, че някой ден ще бъде мое, тъй като нямам братя и сестри. Той пък си имаше обещано наследство от майка си, което не можеше да ползва и беше съвсем логично да се пренесе при мен. Каквото сме го купували, е било с общи пари. Никой не е смятал колко пари са дошли от заплатата на единия, и колко от тази на другия. И при нас в началото по въпроса за жененето нямаше съмнения. Въпросът беше как точно си го представяме. Дали ще е само подписване, дали ще има сватба, малка ли, голяма ли. Само че и ние като Анонимна и приятеля й видяхме, че не може всичко наведнъж и искахме това да отметнем като задължение, онова да отметнем. Че даже и ние сложихме каруцата пред коня. Започнахме и за деца да мислим, които не се получиха веднага, и се оказа, че доста разходи ще имаме да ходим по лекари и клиники. И двамата си имахме по някакъв проблем, който пречи нещата да се случат лесно. И така, малко по малко идеята за сватба беше изместена от други неща, които смятахме за по-важни, а щяха да погълнат достатъчно разходи. Започна се с изказвания от негова страна, че той единият подпис не бил важен; че ако решал да си тръгне от мен, подписът нямало да го спре. Аз пък чак толкова не приритвах непременно да се женим, но една романтична част от мен очакваше поне да ми предложи. Няма да описвам цялото ни житие и битие заедно и свързаните с това проблеми. Но немалко разочарования имахме от живота, че не върви точно по план. Аз си преживявах неща по един начин, той по друг негов си ( той си е от тези хора, които не дават особен изказ на емоциите си и буквално могат да те зашлевят с някоя откровеност), но така и през тези години предложение за брак не дойде. Аз дори и спрях да го очаквам. Само бях благодарна, че имам свестен човек до себе си. Но през цялото това време съм говорила за него като за мъжа си...и така съм го чувствала,. . До момента, в който се скарахме за някаква дреболия и ...бяхме до там. Човекът си тръгна точно с една пътна чанта на рамо. После се налагаше да му събирам багажите, защото първо не можех да ги гледам без да ми стане криво, а после ми пречеха. Но никога не направи на въпрос да делим закупените с общи средства неща. Даже някои свои неща не пожела да вземе и ми каза ако искам да ги подаря на някого. При тази ситуация, други хора може би щяха да се почувстват ощетени, че за толкова време живот с някого, не им е останало нищо тяхно. Но интересна беше развръзката с предложението за брак.
Значи, след раздялата ни всеки си пое по пътя. Аз съм имала опити да започна връзки, които се оказаха неуспешни. Той доста време не можеше да си намери нова любов и ставаше все по-странен. Какви ли не щуротии измисли, за да се превърне в нов човек. Накрая стана религиозен, запозна се с една мацка от неговата общност и за месец-два минаха под венчило. С новата си жена се наложи сега поне в началото, да живеят при майка му. Значи, все пак не толкова важния подпис, се оказа важен. И значи, това, че някакви въпроси с имоти не са уредени, също не са толкова важни, ако човек го иска това с брака, дори и да е само защото жената толкова държи на него.
Аз пък няколко месеца след него, след като вече съвсем си бях казала: 'Майната му, каквото-такова.", се запознах с човека, с който в момента стягаме сватба. Отне му точно два месеца да ми предложи.
Не, че смятам, че има точна рецепта за щастие и вечна любов, и че от развитието на чужда връзка, човек може да си направи изводи за неговата, но просто споделям моя опит. Дано да бъде полезен за някого.
Значи, след раздялата ни всеки си пое по пътя. Аз съм имала опити да започна връзки, които се оказаха неуспешни. Той доста време не можеше да си намери нова любов и ставаше все по-странен. Какви ли не щуротии измисли, за да се превърне в нов човек. Накрая стана религиозен, запозна се с една мацка от неговата общност и за месец-два минаха под венчило. С новата си жена се наложи сега поне в началото, да живеят при майка му. Значи, все пак не толкова важния подпис, се оказа важен. И значи, това, че някакви въпроси с имоти не са уредени, също не са толкова важни, ако човек го иска това с брака, дори и да е само защото жената толкова държи на него.
Аз пък няколко месеца след него, след като вече съвсем си бях казала: 'Майната му, каквото-такова.", се запознах с човека, с който в момента стягаме сватба. Отне му точно два месеца да ми предложи.
Не, че смятам, че има точна рецепта за щастие и вечна любов, и че от развитието на чужда връзка, човек може да си направи изводи за неговата, но просто споделям моя опит. Дано да бъде полезен за някого.
Аз се опитах да обясня, че няма мое и твое и просто дадох като пример колата. По-напред казах, че ако се наложи да си тръгна, последната грижа ще ми е къщата, но всички това ги влече, че е по-гот да съм жертва. Без значение, че изборът е бил мой и казах поне 5 пъти, че не съжалявам.
