?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 127
  • 20 915
# 14 355
,,
Какъв е тоя зор на 20+ да си в супер обзаведен дом??
А защо не?
Кога да искат? На 45-55?
Виж целия пост
# 14 356
Ами на 20+ рядко имаш достатъчно пари да купиш жилище и да го обзаведеш идеално. Това е реалността поне в България. Постепенно можеш да направиш тези неща, и то без да затъваш в кредити точно за ремонт. Авторката сама казва, че няма възможност да купува нищо в момента, нали?

На 30 или когато могат да се обзавеждат спокойно, без да им тежи. Какви са тия напъни на всяка цена ремонти и мебели, които реално ще ги затруднят.

Виж целия пост
# 14 357
,,
Какъв е тоя зор на 20+ да си в супер обзаведен дом??
А защо не?
Кога да искат? На 45-55?

Да, за мен това е възрастта. Преди това има хиляда пъти по-интересни неща да се правят. Защо трябва да си наливаш ограничените пари в ремонти на млади години? Една боя, малко прости мебели и това е.

На 45-55 вече има и време, и средства да се заиграеш с дизайн, скъпи материали, интересни решения. Преди това - като си родиш деца и ще го разбият.
Виж целия пост
# 14 358
,,
Какъв е тоя зор на 20+ да си в супер обзаведен дом??
А защо не?
Кога да искат? На 45-55?

Да, за мен това е възрастта. Преди това има хиляда пъти по-интересни неща да се правят. Защо трябва да си наливаш ограничените пари в ремонти на млади години? Една боя, малко прости мебели и това е.

На 45-55 вече има и време, и средства да се заиграеш с дизайн, скъпи материали, интересни решения. Преди това - като си родиш деца и ще го разбият.

JoyJoyJoy

Сериозно са ти взели страха твоите.
Виж целия пост
# 14 359
Ми не пазят бе. Едно време основното във възпитанието на децата беше да им се вземе страхът и къщата да е като музей. Хвалеха ми едно момченце, което ни-ко-га не сядало на кувертата на оправеното легло. Хубаво го бяха дресирали, че леглото не е за сядане. Ама кой ти има време да дресира деца да не пипат, а и това им спира развитието. Та нормално е като ще има деца, да не се изхвърлиш с най-скъпите тапети и дамаски. Ако си сложа от тия модерните интериорни камъчета, знаеш ли какво ще си имам? Импровизирана домашна катерачна стена.

Такива ми ти работи - децата са непохватни, не може да си сложиш бял пухен килим и да чакаш да го пази.
Виж целия пост
# 14 360
...Такива ми ти работи - децата са непохватни, не може да си сложиш бял пухен килим и да чакаш да го пази.
То за можене, може да го сложиш... само трябва да се подготвиш, че ще стане с лилави и оранжеви петна от сокчета... лекичко посивял... и да си в готовност да връчиш перманентните маркери за допълнителна декорация, че да се скрие случайната Smiling Imp

....Та нормално е като ще има деца, да не се изхвърлиш с най-скъпите тапети и дамаски. Ако си сложа от тия модерните интериорни камъчета, знаеш ли какво ще си имам? Импровизирана домашна катерачна стена
...
Права си! С изключение на това за дамаските, ей какви лесно почистваеми само с вода открих, ама пусто нямаше за по-пасващите ми като визия модели... само за някакви със супер "техно" визия и на цели като за една малка кола Thinking

На 25+ обзавеждах с най-необходимото на приемливи цени, инвестирах в качествена пералня, която категорично си "върна" парите многократно... На 40+ се занимавах мнооого повече с цветове на стени и завеси... с дизайн (разпределение на пространствата, вложено не толкова пари, а време да си чертая варианти преди да поръчам), с мнооого подробен преглед на необходимите ми уреди... Изхвърлих се само с кухненската фурна и с миялна пералня, ама приоритети, какво да го правиш...
И аз недоумявам закупуването на дивани за четирицифрени суми на кредит, пък за на квартира (или несигурно при гаджето) има и до 500лв съвсем прилични, пък третирайте ги като консуматив за 2-3 години и няма да искате да си го взимате, ако се "разсъхне" работата.
Виж целия пост
# 14 361
Някои хора не искат деца, докато нямат дом. После, като го наредят като за снимка, не искат деца да им го развалят. Не само домът, комфорта и рутината
Всякакви хора има
Важното е да се събират в двойки по сходни приоритети.
Виж целия пост
# 14 362
То понякога декорирането на дома е невъзможно, защото е опасно за децата. Трябва нещата да са подбрани така, че да не са ръбести, затискащи, падащи. Да избереш и декорираш дом за възрастни е много лесно, нямаш ограничения - кеф ти железа, ръбове, декорации. Обаче с деца трябва да е всичко махнато.

Майка ми се подиграва, че не съм декорирала всичко и нещата са ми прибрани или нависоко "като в циганска колиба". Ама не е тя всеки ден да подрежда и да пази някой да не се нарани. Едно време не им пукаше за безопасност, имахме направо човекоубийствени мебели у дома - примерно лесни за бутане, тежащи 150 кг. мраморни масички, които убиват дете за секунда. Ама - гордостта на стаята тази масичка и не се маха, само се карат на детето. Та така.

Иначе уредите ми са супер качествени, но диванът ще го горим на клада някой ден.
Виж целия пост
# 14 363
 Здравейте!

 Моят казус е следният. Приятелка ми сподели, че към определени хора не може да се обръща по име. Имената са нормални, но отвътре не й идвало да ги произнесе. Има нов приятел от 3 месеца, за него казва същото - нито по име, нито някакво измислено обръщение. За първи път чувам за подобно нещо. Досега знаех, че към свекървите го има този проблем.
 Интересно ми е от психологическа гледна точка какво означава това. Психологията ми е интересна, чета материали, но подобен казус не бях срещала. И много ми е любопитно какво се крие зад това. Идеи?
Виж целия пост
# 14 364
Иначе уредите ми са супер качествени, но диванът ще го горим на клада някой ден.
Оооо, декорирам и още как, само дето всичко е с яки дюбели закачено на стената Smirk но пък моите се оказаха добрички деца, нищо не са бутнали още или бастисали... даже дивана е в прекрасен вид и няма да го докараме до кладата, а дечковците вече пораснаха Wink
Виж целия пост
# 14 365
Здравейте!

 Моят казус е следният. Приятелка ми сподели, че към определени хора не може да се обръща по име. Имената са нормални, но отвътре не й идвало да ги произнесе. Има нов приятел от 3 месеца, за него казва същото - нито по име, нито някакво измислено обръщение. За първи път чувам за подобно нещо. Досега знаех, че към свекървите го има този проблем.
 Интересно ми е от психологическа гледна точка какво означава това. Психологията ми е интересна, чета материали, но подобен казус не бях срещала. И много ми е любопитно какво се крие зад това. Идеи?
Аз лично също не мога да се обърна по име към някои хора. Към най-близките ми приятели се обръщам по име. Към някои хора обаче от колкото и време да ги познавам някак си не мога да си пречупя езика да им говоря по име. При други пък от първия ден започвам да се обръщам към тях. Имах гадже 5-6 години. Е до последно не можех да му казвам по име. За себе си го обяснявам, че вътрешно усещам хората някак си. Примерно, че щом мога да му казвам по име значи вътрешно го считам за близък човек. Малко е странно, нямам точно обяснение
Виж целия пост
# 14 366
Анонимната с приятелката. Не знам на какво се дължи това. Само към определени хора, викаш? Може би й е трудно да ги почувства близки. Аз имам приятелка, която много рядко се обръща към мен по име, но и може би към почти всички останали. Интроверт е. Понякога ми е странно това, но като цяло съм свикнала. Не знам на нея причинява ли й дискомфорт. Трябва да я питам някой ден има ли обяснение или просто не й прави впечатление.
Виж целия пост
# 14 367
Здравейте!

 Моят казус е следният. Приятелка ми сподели, че към определени хора не може да се обръща по име. Имената са нормални, но отвътре не й идвало да ги произнесе. Има нов приятел от 3 месеца, за него казва същото - нито по име, нито някакво измислено обръщение. За първи път чувам за подобно нещо. Досега знаех, че към свекървите го има този проблем.
 Интересно ми е от психологическа гледна точка какво означава това. Психологията ми е интересна, чета материали, но подобен казус не бях срещала. И много ми е любопитно какво се крие зад това. Идеи?
А как се обръща към хората? С "господине" и "госпожице"/"госпожо" е ОК, уважително някак.... но не с близки хора Rolling Eyes... или прескача обръщението, замествайки го с "Ъъъъ..." "Ей..." (тъпичко ми идва) ама към гаджето как точно става това... започва изречението във въздуха, а ако той се е загледал/заслушал в нещо как се очаква да реагира, че е към него!?!? Аз бих се обидила, все пак си имам име, а и може да ми измисли нещичко по-лично ако моето го дразни примерно... но такова безлично!

Проблем с обръщението съм имала за кратко само с бившия ми мъж... от запознаването ни преди мноооого години, много повече отколкото бяхме сумарно гаджета и женени, му казвах с обръщения/прякор общо разпространено и от него в общия кръг познати (не само приятели), но някак си близко и шеговито звучащо... та ми беше трудно да се обърна така към него във времето малко преди развода и след него, когато бях жестоко обидена и наранена... Та се налагаше да ползвам цялото име (само майка му му казва така, при това много рядко Wink )и ми беше непривично и започвах с "ъъъъ, (името)...". Не ми се получаваше това някак си... и вече пак съм на онова краткото и забавно, какво като ми е бивш мъж, и той човек с "етикетче" Smiling Imp
Виж целия пост
# 14 368
Моите свекър и свекърва се обръщат един към друг по - общото им - фамилно име (женени са 44 г. вече). Свекито е пенсионирана учителка. Аз го възприемам като ироничен бъзик с нея. Това беше една от причините да не си сменя фамилното име след като подписахме с ММ - да не вземе и той да се обръща към мен "така", че то първо на майтап, на майтап, и после завинаги.
Виж целия пост
# 14 369
Случаите, за които разказахте, ги разбирам - от ирония, от обида, човекът ти е по - далечен. и т.н.
В този случай не е така. Има хора, с които от години е близка, приятели са, и не може и не може. Не е интроверт. Просто не мога измисля реална причина. Тя има много комплекси и си мислех, че може да има нещо общо с това.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия