?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 127
  • 20 915
# 14 415
Абсолютно съм съгласна за "изучаването".

Аз за кредити не съм раздавала съвети, още повече, че съвсем не разбирам от кредити.
Виж целия пост
# 14 416
Разказчето на Ваня е кратко и очевидно липсват важни детайли. Първо , тя като е разбрала за прехвърлянето , се е изнесла. Нарича децата синовете МИ, а и да му предлага да им прехвърля ...май не е избрала удобния момент , или тон. Защото той може да си прехвърли приживе частта на когото си иска, негова воля. И да , те стават наследници , ако той не се разпореди с личния си имот . Чудно ми е как се е стигнало дотук. Ваня , ако това е едниственото ви семейно жилище , адвокатите не те ли насочиха към ето тази действаща разпоредба от новия СК :

Разпореждане със семейното жилище-лична собственост
 Чл. 26. Действията на разпореждане със семейното жилище-лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище-обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.

 Вероятно не е единствено това ви жилище , иначе никой Нотариус без твое съгласие, няма да изповяда сделка. Възможно е и твоят съпруг да е декларирал , че не е семейно.
Не знам. Ако за 30 години не сте се опознали и си нямате доверие , е трудно да се дават съвети.
Виж целия пост
# 14 417
 Мъчат ме някои въпроси, и не мога да си дам сама отговор. Какво бихте направили ако виждате, че учител/треньор пренебрегва детето ви. Не искам специално отношение.  Аз съм човек който търси вината първо в себе си.  Не го оценявам като положителна черта,  но това е.  Анализирам си на ум. Търся някаква причина в детето , за да мога да отстраня дразненето. Но не намирам. Не е конфликтен, изпълнителен е и се справя много добре. Но нито един път не е похвален, като другите деца. Ако има дори и малка грешка забележката е сигурна.  Страхувам се за психиката на детето.  Града ни е малък и няма къде да го преместя
Виж целия пост
# 14 418
Deja vu.
Виж целия пост
# 14 419
Мъчат ме някои въпроси, и не мога да си дам сама отговор. Какво бихте направили ако виждате, че учител/треньор пренебрегва детето ви. Не искам специално отношение.  Аз съм човек който търси вината първо в себе си.  Не го оценявам като положителна черта,  но това е.  Анализирам си на ум. Търся някаква причина в детето , за да мога да отстраня дразненето. Но не намирам. Не е конфликтен, изпълнителен е и се справя много добре. Но нито един път не е похвален, като другите деца. Ако има дори и малка грешка забележката е сигурна.  Страхувам се за психиката на детето.  Града ни е малък и няма къде да го преместя
Възможно ли е причината да е точно, че детето е много добро и има потенциал? И съответно го натиска повече, повече му сочи грешките, за да го мотивира да се подобрява още и още?
Виж целия пост
# 14 420
Мъчат ме някои въпроси, и не мога да си дам сама отговор. Какво бихте направили ако виждате, че учител/треньор пренебрегва детето ви. Не искам специално отношение.  Аз съм човек който търси вината първо в себе си.  Не го оценявам като положителна черта,  но това е.  Анализирам си на ум. Търся някаква причина в детето , за да мога да отстраня дразненето. Но не намирам. Не е конфликтен, изпълнителен е и се справя много добре. Но нито един път не е похвален, като другите деца. Ако има дори и малка грешка забележката е сигурна.  Страхувам се за психиката на детето.  Града ни е малък и няма къде да го преместя
Възможно ли е причината да е точно, че детето е много добро и има потенциал? И съответно го натиска повече, повече му сочи грешките, за да го мотивира да се подобрява още и още?

На него това му казвам. Че се правят забележки на тези от които се очаква повече. Но за себе си не съм сигурна.
Виж целия пост
# 14 421
Чакам да изскочи нахалният баща на друго  дете от отбора, който "манипулирал треньора и децата".
Не, този път не е кристалната топка.
Виж целия пост
# 14 422
Чакам да изскочи нахалният баща на друго  дете от отбора, който "манипулирал треньора и децата".
Не, този път не е кристалната топка.

Явно това, каквото и да значи е към мен, защото нагоре в темата не се говори за отбор. Не мога да коментирам в реалния свят, а и  със сигурност има родители с подобни проблеми.  Знам, че ще стана обект на нападки. Знам, че някой ще ми каже, че е трябвало да го подготвя у дома сам да се оправя. Знам и че в България , нищо /или поне повечето/ се дава не за заслуги. Нямам вуйчо владика за да стана поп по лесния начин.
Виж целия пост
# 14 423
Mrs. Aнонимна, усещането ни за дежа вю (оттам и споменаването на "нахалния баща" на друго дете) идва от факта, че назад в същата тази тема вече имаше подбен казус. Пуснете едно търсене по "отбор", "треньор" и ще прочетете какво сме обсъждали и какво сме (се) съветвали.
Виж целия пост
# 14 424
Имаше потребителка, която преди няколко месеца се оплака, че треньорът не третира детето й добре. После се разкри, че има и баща, който присъства на тренировките и насъсква децата срещу нейното.
Затова всички ти отговарят дръпнато, иначе преди имаше и добронамерени отговори.
Ако не си същата потребителка, извинявай. Но и тя така за критики говореше, че ще понесе.

http://m.bg-mamma.com/?topic=855590.msg36396804&utm_source=b … tlink#msg36396804
Виж целия пост
# 14 425
Онази потребителка се оплакваше, че детето й е пренебрегвано от съотборниците под влияние на друг баща и треньорът не взема отношение. 
Виж целия пост
# 14 426
Всеки коментира така както го усеща.  Благодаря за линка ще прочета назад темата.
Виж целия пост
# 14 427
При мен подобна ситуация би протекла така:

- А, не се ли обаждам на .... (името на мъжа ми)?
- Да.
- А вие коя сте?
- еди коя си
- А защо му вдигате телефона?
- Забравил го е на бюрото си.
- И?! Вие защо му вдигате телефона?
.... (не знам какво би измислила)
- Моля повече да не му вдигате телефона!

Мъжът ми в началото си позволяваше да ми вдига телефона, когато се обаждаше близък до семейството, във времето, докато ми го подаде. Направих много остра забележка. Сега, само в супер краен случай, ако не съм наоколо, забравила съм си телефона, къпя се и т.н. Както и аз на него. Това е лична вещ, даже не гледам кой му звъни или се провиквам "Брат ти се обажда", ако погледна и т.н.

Егати нахалството.

Да бе, А ще "моли" (заповядва) на Б да не вдига телефона на В...
Виж целия пост
# 14 428

Аз имам обратния проблем... е, чак проблем не е, ама е досадно.
Примерно: в банята съм. Излизам - звъня ти телефона. Кой? - брат ти (той рядко се обажда, няма да е за добрю-утро". - Що не вдигна? - а, не тези телефони са лични. Досада. Или - карам, закъсняваме, отиваме при приятели, общи, звънят ми - да ме питат къде сме, ясно (и закъсняваме заради мен, също е ясно). Подавам му телефона - а, не, аз на твоя телефон не отговарям, те са си лични.
Досада.
Моля, не се втурвайте да ме убеждавате как така си е редно - щото сигурно е и сигурно сте прави, и вие, и съкровището, ама не го прави по-малко досадно.
Виж целия пост
# 14 429
Тия втелясвания в "лични" телефони и сакън не го вдигай на мен са ми смешни. Лична е четката за зъби. Телефонът е вещ, която служи за свързване и информация. Има ситуации, в които е по-добре да ти вдигнат телефона и да дадат кратко инфо - забравил си го, няма те - особено на близки хора или такива, които не се отказват и звънят по някоко пъти. Очевидно имат зор и е по-удачно да им се отовори, да се успокоят...
За моя си телефон говоря.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия