?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 127
  • 20 915
# 14 805
А какво е неговото предложение за решаване на проблема, да спреш да ходиш ли?
Виж целия пост
# 14 806
Мдаа, яко го бие комплекса мъжа ти, Анонимна123.
Един вид, аз като не мога да си го позволя, и ти не трябва да си го позволяваш. Опасявам се, че ако не си намери по-добре платена работа, можеш да очакваш по-засилени критики от него и по редица други въпроси. Ако не започне да се развива, ще се опита да смачка и теб. Сега може би основният упрек е, че харчиш твърде много. Утре ще е нещо друго и така...
Виж целия пост
# 14 807
В тази ситуация бих говорила с детето, бих го поздравила за успехите и бих ги отбелязала с някакъв мини празник, ако ще да е една лимонада. Хората и останалите деца не са слепи и знаят кой е докарал победата и бих отбелязала, че много се гордея с него и всички са видели как се  е справил отлично. Не бих повдигала нищо за треньора, а ако детето каже нещо, бих обяснила, че работата на треньорите често е да бутат и развиват по-слабите играчи и да ги надъхват с комплименти, за да не им спихне съвсем самочувствието. Но че човек винаги трябва да гради самочувствието си върху резултатите си, а не върху гледната точка на другите и думите им.

Бих се държала весело и ведро: имате здраво и талантливо дете, което се е изявило. Наум бих теглила една майна на треньора и бих почнала да мисля дали не е време, ако е настина добър баскетболист, за сина ви да надрасне подобен провинциален отбор и треньор. Вместо да се изживявам като обидена от някакъв второкласен треньор по форумите, а после като обидена на форума, ако истински вярвам, че детето ми е бъдеща баскетболна звезда, бих се ровила в това какви са вариантите да му се осигури класна среда за развитие и възход. Като прекрасно си давам сметка, че там сигурно ще търпи повече критика отколкото бравосване за щяло и нещяло.

Не бих се мъкнала по тренировките на детето, че и да следя зорко дали няма да бъде ощетено с едно браво по-малко. Още повече след като не ми носят наслада и положителни емоции, а си тръгвам оттам смазана емоционално и с усещане, че са ме ощетили. А на състезанията бих била прекалено заета да пляскам ако детето ми докара решителната победа, вместо да слухтя треньорът дали го хвали. Ако детето започне да се чувства зле в отбора и не може да си реши проблема след разговор с треньора и съотборниците, бих разкарала и него оттам.

Но за да сте в състояние да убедите в това детето си, трябва първо да го повярвате за себе си. Очевидно имате работа пред вас по това.
Благодаря Ви за мненията.  Точно това правя винаги. Хваля го за успехите и му обяснявам че се правят забележки на тези от които се очаква повече.
Да отбора е провинциален,  но за мен е алтернатива.  Не мога да се преместя  да живея в София, а на 11 години да го оставя да живее сам не ми е вариант.  За критиките изобщо не се притеснявам , достатъчно разумен е да прецени кога критиката е градивна.
Не броя бравото , нито слухтя за похвали.  Написах ги тези неща за да създам представа за какво говоря. Той проблем със съотборниците няма засега.  Но щом треньора съвсем явно казва да не му подават те също ще започнат да го изолират.
Наистина се чудя дали аз съм сбъркана.  Трябва ли да се примиряваме и просто да си тръгнем когато някой го иска.  Мисля че това ми казаха всички. Значи властимащите могат да тъпчат когото си искат и всички да приемаме фактите философски. 
Виж целия пост
# 14 808
Според мен няма причина да напускате отбора на този етап. Нека си го използва за тренировки и да поддържа форма, а когато стане достатъчно голям, ще се премести да учи някъде в някой по-голям град и там може да продължи на чисто в нов отбор.
Виж целия пост
# 14 809
Аз бих се разбрала с мъжа ми за компромисен вариант къде да ходим двамата. Не бих почивала без него, нито той без мен. Това в нашето семейство би сложило край на отношенията, ако е за постоянно. разбирам да идеш сам/сама 1-2-3 пъти, но години наред.... за нас ще значи раздяла.
Виж целия пост
# 14 810
По темата със спорта и треньора. Пиша от позицията на спортист - треньорът няма интерес да губи можещ играч и дете с бъдеще. А те умеят да преценяват. Но както по-горе казаха- има различни подходи и поведения, не само спрямо конкретната игра, а и спрямо отношенията вътре в отбора и необходимостта от различни изисквания към децата.

Ooo, колко наивно!
Един треньор може да има сто причини да отхвърли едно талантливо дете, все пак той преди всичко е човек, който изкрава хляба си. Била съм ( и в момента съм) свидетел на пренебрегване на таланти по ред лични причини, дори в ущърб на отбора. Аз съм за директен разговор, в който да се зададат конкретни въпроси и да се търсят отговори.
Дъщеря ми тренира деца ( а преди това беше активна спортистка), докато учи и ми е споделяла как родители и носят подаръци без повод, как дават 100 лв. при такса 60 и не си искат рестото, а просто молят за по- специално отношение към детето и др. такива. Може тук ситуацията да е подобна, трябва да се разучи.
А по смехотворно предложение от "на 11 г. трябва да го оставиш сам да се оправи" не съм чувала. Няма начин да е изказано от родител попадал в подобна ситуация.

Да , това е положението.
Виж целия пост
# 14 811
Аз бих се разбрала с мъжа ми за компромисен вариант къде да ходим двамата. Не бих почивала без него, нито той без мен. Това в нашето семейство би сложило край на отношенията, ако е за постоянно. разбирам да идеш сам/сама 1-2-3 пъти, но години наред.... за нас ще значи раздяла.
А вие на отделни бюджети ли сте? За мен лично и за моите разбирания това още слага край на семейството. Просто не ми го събира главата как е възможно. Представям си обратната ситуация - на отделни бюджети, мъжът изкарва в пъти повече и се вее по екзотични почивки, а жена му си седи вкъщи, щото не може да си ги позволи Shocked Интересно ми е чия е била идеята за тези отделни бюджети в едно уж семейство.
Виж целия пост
# 14 812
Да де, аз и това не мога да схвана. Трудна работа.
Виж целия пост
# 14 813
Няма значение, че са на отделни бюджети. При някои това работи. А и Анонимната изрично каза, че няма проблем да поема разходите. Проблемът е, че той не ще да ходи и да му плащат ама не ще и тя да ходи.
Виж целия пост
# 14 814
Работи ако са с приблизително еднакви доходи, в противен случай се стига до ей такива драми. И на мен би ми било кофти при това положение, но почивката би ми била най-малкият проблем. Ежедневно тези хора се сблъскват с огромни разлики в стандартите си на живот, а уж са семейство. Как да си харчи парите тоя дето вади повече? Или трябва да налива в канчето на другия без това да изглежда като "заем", а тогава не знам за чий е отделният бюджет или точно изглежда като унизителното "от мен да мине, аз черпя" или пък всеки живее отделно, с коренно различен стандарт, което пак е унизително и гадно, поне за мен.
Виж целия пост
# 14 815
Те са си го избрали така. Нормалното за мен е всичко се харчи заедно и толкова.
Виж целия пост
# 14 816
А какво е неговото предложение за решаване на проблема, да спреш да ходиш ли?
Няма предложения , не може да ме спре , а  аз за сега отказвам да се съобразя с това да не ходя .

Относно отношенията ни , ами да не са особено розови  и вероятно наистина са комплексни нещата . Щом обаче още сме заедно и не сме се разделили , явно не са чак толкова непродолими .
Пътуванията обаче внасят сериозно напрежение и от там много се обстрят по между ни нещата .
Дилемата е : да се откажа от нещо , което наистина най-много обичам , за да има мир . Ако го направя , знам че няма да е за дълго и ще се тормозя от това и пак ще се скараме  . Ако продължа да си пътешествам , работата отива на раздяла , защото  моето решение , ще  "трови"  отношенията ни . С всяко пътуване , следва все по голямо напрежение  , което пък на мен ми скапава тотално емоцията  .


   
Виж целия пост
# 14 817
Очевидно не е ок бюджетите да са отделни. Това работи перфектно със съквартиранти. В семейство, имам известни съмнения. А и малко такт в такива случаи върши добра работа. Харчи се от обща каса. Спестява се за общи по-големи разходи и почивки...
Виж целия пост
# 14 818
Мъжът ако е  хем беден, хем стиснат, и при общ и при отделен бюджет, все тая.
Като е общ, ще реве, че е прецакан да не си разполага с неговите пари, които да си харчи според неговия си пестелив начин и
ще търси сметка за всяка стотинка. При отделни бюджети, той ще си стиска неговите пари, а тя като иска нещо по-луксозно и хубаво, ще го купува от нейните. И понеже тя ще иска хубави неща, които да са общи, пак ще ги купува с нейните пари, а той отново ще сумти, че много харчела...Такива обикновено в един момент си спестяват една скромна сумичка и се връщат обратно при мама да им пържи мекичета за закуска. Хем питателно, хем евтинко ( че дори и безплатно в някои случаи), хем в очите на мама винаги ще е най-прекрасният мъж.
Виж целия пост
# 14 819
Анонимната с треньора – изключително силно преекспонирате собствените си усещания и страхове върху детето през треньора. Според мен силно преувеличавате и това се вижда по описанията ви. Той как забранил да му подадат, как го ощетил, как иска да го погуби едва ли не. Това е несериозно и имате проблем с истерията – самовнушавате си, навивате се, изживявате се (чрез сина си) като жертва, свръхемоционална сте.
Поговорете с треньора, ако смятате, че имате разумни доводи да смятате, че ощетява детето ви и му ги изтъкнете. Но не завоалирано, а с открит разговор. Ако човекът е разумен, дори и да има отношение, каквото твърдите, че има към сина ви, ще промени тактиката, защото ще е наясно, че разбирате какво прави. Ако е някой темерут и след разговора прави още повече напук – тогава минавате на следващо ниво и говорите с негови шефове, колеги.
Но не замесвайте сина си във вашите емоционални драми с треньора – това е ужасно объркващо и натоварващо за едно дете.

---------

Анонимната с мъж за всяка система – вие имате огромен проблем и то не с мъжете, не с алкохола, не с другите, а със себе си. Оттам тръгват и всички останали весели случки, които споделяте и не случайно ви се смеят потребителките. Погрижете се за себе си – време е. Отстрани изглеждате като парцал, който се подмята напред-назад и всеки ползва за каквото му е нужно. Звучите като човек с много ниска самооценка и ми става жал за вас. Аз бих поработила над самочувствието – външен вид, хоби, книги, заобичайте себе си. Вдигнете малко нивото и това ще се отрази и в отношенията ви с другите, респективно мъжете.

----------
Анонимна123 – започна световното по футбол. Сигурно мъжът ви затова се запъва да ходи по почивки, а не толкоз от мъжка чест за пари. Просто така му е удобно да твърди за момента. Аз не виждам какъв е проблема, ако не иска да ходи с вас. Ходете сама или с приятелки.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия