?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 127
  • 20 915
# 15 090
моите ги чувам всеки ден, рядко през ден
често не си говорим за нищо особено, изслушвам оплакванията на майка от здравето и, от баща ми и от слабия цъфтеж на доматите в градината - 20 минути, ако не звънна педизапочването на някой сериал
баща ми говори за филми, последната книга дето е чел, интересна статия в интернет - ощепо-дълъг разговор, защото обикновено върти велоергометъра и му е скучно ако няма нищо интересно по телевизията
а да, оплаква се и от майка също
смутам го за правило, да им се обадя, да ги изслушам, независимо че не понякога не ми се слуша

това е част от имането на семейство
Виж целия пост
# 15 091
Тя става много нервна, защото собственият ѝ съпруг, свекър ми, изобщо не я слуша/изслушва (вече 45 години). А ако нещо не е изприказвано, значи не се е случило.
Олелеееее, и аз имам наклонности да се изкажа и да ме изслушат вечер Thinking дано не се докарам до там  някое от децата ми да ми слуша "важните" случки от деня по 40мин, пу-пу да не дава господ!
Родителите си ги чувам по 1-2 пъти седмично, в повечето случаи малката кифла иска да им звъннем за да им разкаже тя нещо супер важно и належащо Wink
Виж целия пост
# 15 092
На пръв поглед звучи странно, но като че ли почти няма отношения майка-дъщеря, които да ми изглеждат съвсем нормални. Явно всяка майка си има своите странности. Моята например все още много я е страх да не настина и понякога ми дава изключително смехотворни съвети и наставления като например как е правилно да се мият чинии  Simple Smile) Приятелките ми редовно се оплакват и те. Но не знам къде свършва загрижеността и къде започва желанието за контрол. Дори и в себе си го виждам това как нещата сякаш преливат от едното към другото и няма никаква гаранция дали при наличие на деца няма да се окажа голяма майка-орлица. В случая разковничето може би е, че дъщерята е сама и майката се чувства длъжна да провери всичко ли е наред. Мисля че в момента, в който се задоми, майката ще се успокои и ще стане по-въздържана в проверките, защото вече се предполага, че детето й е в сигурни ръце.
Виж целия пост
# 15 093
Или ще съсипе семейния живот в опити да знае всичко по всяко време.
Виж целия пост
# 15 094
Сигурно дъщерята не се е задомила досега И заради тези си отношения с майка си.
Виж целия пост
# 15 095
Леле, полудявах, като ми се обадеше по няколко пъти майка ми, докато пътувах към нас. Пътят е изключително гаден, прилошава  ми по пътя, затова винаги гледам да се унеса и да го проспя. Тъкмо задрямвах, и тя се обаждаше  и ме разсънваше. И така по няколко пъти. Затова ѝ забраних да звъни точно през няколкото часа гаден път.
Виж целия пост
# 15 096

Не е нормално. Възрастния човек трябва да постави на място родителя си.
Моята майка е такава. По-скоро беше до преди 10 години. Някъде спря като бях на 25. Абе не може да съм излязла навън да празнувам в заведение, а тя звъни като луда. Не бях я чула. Имах над 25 пр. повиквания.
Оказа се, че ме търсила ей така и като не вдигам се притеснила.
Следващото беше като излязох на среща с мъж. Не се спря да звъни. Просто намалих и не вдигнах повече. Прибрах се и я насолих жестоко. Дотук и бяха изпълненията.
Виж целия пост
# 15 097
Добре де, като си знаете майките, че се притесняват за вас, колко пък да струва един СМС "Не мога да говоря в момента/още пътувам/имам ангажимент/нещо друго, ще ти се обадя при първа възможност/когато пристигна/нещо друго". Нещо, което да сложи край на филмирането на майките ви, че в момента берете душа при катастрофа, че лежите пребити в някоя канавка или нещо друго от сорта.
„Да не ти се случва това, което си мисли майка ти...“ Явно трябва да станеш майка, да ти пораснат децата, че чак тогава да го разбереш.
Виж целия пост
# 15 098
Бабите не слагат очила, зада прочетат смс.
Виж целия пост
# 15 099
Малеее, как всеки ден говорене по телефона с родителите, бре, хора? Shocked Това, в случай че не живеете с тях, естествено.
Виж целия пост
# 15 100
Според мен това, което предлага Как'Сийка, само подкрепя тази тревожност. Ако се случи нещо извънредно (загубен/откраднат телефон, паднала батерия), а са свикнали да са в час с всяка крачка и все да ги успокояваш, изпадат в пълна паника.

Интересно едно време като нямаше джиесеми, как се справяха хората с тези мисли/чувства? Преживяваше се някак... А сега аз лично съм като на каишка, при мен баба ми е нервната. Ужасно се напрягам от тази необходимост да се отчитам като пътувам и вече започнах не ѝ казвам кога съм на път. Казвам ѝ само ако я касае или пост фактум. Ако ме пита предварително кога сме в отпуска/на почивка, казвам, че не сме решили още. Не издържам вече да ми обяснява, колко се е тревожила и как стояла на телефона, пък какви катастрофи давали по ТВ и т.н.
Виж целия пост
# 15 101
Добре де, като си знаете майките, че се притесняват за вас, колко пък да струва един СМС "Не мога да говоря в момента/още пътувам/имам ангажимент/нещо друго, ще ти се обадя при първа възможност/когато пристигна/нещо друго". Нещо, което да сложи край на филмирането на майките ви, че в момента берете душа при катастрофа, че лежите пребити в някоя канавка или нещо друго от сорта.
„Да не ти се случва това, което си мисли майка ти...“ Явно трябва да станеш майка, да ти пораснат децата, че чак тогава да го разбереш.

За да им подклаждат психозата ли? Съвсем нормално е възрастен човек, да има нужда от личното си време, без да дължи отчети на никого и непрестанно да му се звъни с въпроси. Какъв е тоя нездрав контрол и нахалство?
Виж целия пост
# 15 102
Пишете, че сте пътували - има хора, които изпадат в голяма тревожност, когато техни близки са на път.
В края на краищата това са си техни отношения, явно в тяхното семейство това е ок.

Когато децата ми са на път или аз съм на път, винаги се осведомяваме, че сме пристигнали.
Не е нужно да говорим по телефона- по фейса го правим също.
Просто даваме знак, че всичко е наред.
За мен е нормално и никой не се е почувствал натоварен.
Виж целия пост
# 15 103
Малеее, как всеки ден говорене по телефона с родителите, бре, хора? Shocked Това, в случай че не живеете с тях, естествено.
Точно защото не живея с тях, при положение, че живеят на 200 км от мен им звъня всеки ден. За да ги чуя, да знам добре ли са/70+/, не че не крият някои неща от мен за да не ме притесняват/разбрах за операцията на баща ми ден след като се състоя/, аз от своя страна също не споделям сериозни проблеми за да не ги тревожа, но ми е по-спокойно, когато ги чуя. Големият ми син е студент - оставям инициативата в негови ръце, когато на него му е удобно - тогава да звъни. А при пътуване се тревожа и още как, но чакам да ми се обади този, който пътува след като пристигне. Аз също го правя - пристигнах и толкова. Не боли и не отнема много време 1 минутка е достатъчна.
Виж целия пост
# 15 104
Ние по вайбър си драсваме някой ред при пътуване или нещо друго. Иначе се чуваме 2-3 пъти седмично. Според мен е нормално.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия