?Въпроси всякакви за СО?

Ми, научи се да правиш разказ и преразказ!
Чакаш да ти измъкнем фактите с ченгел, пък се сърдиш, че не те разбираме.

Не, че и да имаха фактите подредени, част от тук списващите нямаше пак да те овикат, щото за син иде реч, а не за щерка, ама то е друг разказ.........

Аз точно в този момент бих се замислила- това момиче, къде е в цялата картинка?
Как така си играят с него като с кукла на конци, а то е все съгласно?
Да, сглупила, станала съискател, ама на финала хем апартамента продаден, хем тя пак е с 300 000 вътре.
Как точно става това?

Възмущаваш се, че баща е прецакал дъщеря си, а в същото време си готова да вземеш апартамента, който си дала на сина си?Щом не може да мисли като теб-пляс през ръчичките...Жалостив бил...синът ти е влюбен и не можеш да му простиш, че не е по твоите правила.А това за почивката гнусно, ако момичето беше платило цялата почивка, щеше ли да си доволна?Ако виждаш, че е щастлив, си замълчи и се терзай колкото искаш, обаче ако е нещастен във връзката си е друго.Гледаш на момичето като на помиярче, прибрано от улицата, трябва да се храни и да се грижи за него, но ако беше породиста кучка нямаше да е проблем храната и грижата...

Права си. Благодаря ти

Помолих да спрете с коментарите.
Горкият ми син. Наистина?

Дами, моля за приключване на дискусията.

Хайде да питам нещо, че да отклоня темата........
Някой гледал ли е "Големанов" с Любо Нейков?
Дали си заслужава да се види или е по- добре да си запазя спомена от изпълнението на Калоянчев?

Запази си спомена. Завиждам ти.

Така ще направя, благодаря ти!

Сори, Бубанка, сега видях какво си писала. Редактирам.

Пощенска е.
Позна.
По -късно ще отговоря на въпросите , само за прецизност. Иначе наистина няма смисъл от коментари.
Тежеше ми и се излях.
Видях колко лесно едни 300 000 се слагат като изваждане. Не било проблем. Това ми говори колко лесно се дават съвети.
Не че мога да повлияя.
Пак се връщаме , ме така съм го възпитала.
Май е добре да има и такива момчета. При такива коментари.

Не, 300 000 не са малко пари. Когато са тежест, си е за притеснение, но за мен не са повод да се отхвърли човека. Интерпретацията зависи от гледната точка. Моята, например, е, че поставям на първо място човека, парите са по-назад от него. Парите за мен са функция на човека, не основното, с което ще си живееш, говориш, обичаш, разчиташ и т.н., Парите идват или си отиват в зависимост от качеството на човека.
Ако имаш за цел да намериш определен доход, да се събира към твоя собствен, е друго нещо. Ама и там, не се знае хич какви сметки си прави тоя "доход".
Идеална ситуация, предначертана от въображението, реално не се случва.  
П.П. И трябва да знаеш, че хора, които така са пострадали от собствените си родители, рано узряват и са в пъти по-адекватни и ценящи онова, което дава сигурност, а и хората, зависещи от тях, самите, което е най-големият плюс.

От вчера ме чопли един въпрос, риторичен е, може и да не отговаряш.
Ти ли го възпита това момче, или баба му? Защото от форума знам, че прекрасните мъже са все продукт на бабиното възпитание или са се отглеждали/възпитавали сами.  
Свястно ти е момчето, дай боже повече такива хора у нас. А щом и момичето е свястно, което е най-важното, ще се оправят. Живот без трудности не бива, защото обикновено все избива нанякъде... Това да са им проблемите – финансови и временни, а не нещо фатално и непоправимо...
Знам, че те боли, разбирам, че си разочарована, но не приемай ролята на жертва. Не си, нито синът ти е жертва. Да са живи и здрави младите, ще се оправят в живота и точно тази трудност да им е нужна, за да ги сплоти в едно прекрасно семейство.
Млади, красиви, образовани, с добри професии и възможности за развитие. Какво повече можеш да искаш?
Да получат всичко на тепсия, без никакъв зор и наготово, та да се чудят как да изтрещят от скука и в търсене на тръпки и развлечение? Ами ако в картинката имаше хазарт, наркотици, други простотии?
Жал ми е за момичето, защото това, което му се е случило, е гадно и несправедливо. Синът ти е взел доброволно и съвсем информирано решение да застане до нея и да я подкрепи. Него няма какво да го жалим, даже напротив – на твое място нямаше да се тръшкам, а щях да се гордея с него. Не заради апартамента и голямата заплата, а затова, че е Човек. И че е истински мъж, а не... женски полов орган.

На твое място щях да си преглътна разочарованието, обидата, бесовете и каквото там още те тресе, и щях да ги подкрепя. Ако не мога да помогна, то поне да не преча или да вкарвам още повече проблеми. Те си имат достатъчно. Покажи на това нещастно дете какво означава истинският родител, който винаги е зад гърба ти и винаги те подкрепя. Ами ако това се беше случило на твоя син? Щеше ли да се отречеш от него затова, че се е доверил на собствения си баща?
Така че седни и помисли трезво какво предпочиташ – да изгубиш сина си или да спечелиш дъщеря.

Сега не знам да коментирам, или не. Малко тъпо ми стана. Анонимната не прие мнението на мнозинството и каза да млъкнем и да не коментираме, което бе подкрепено и от модератор. След това продължава сама да пише по темата. Това означава ли, че отново може да се коментира?
Ще коментирам, а ако не трябва - да ме трият. Няма как да съчувствам на някой, който се вайка, все едно животът е свършил, защото проекто-снахата има заем. Момчето се ожалва, все едно животът му е на карта. Проекто-свекървата се тръшка, все едно е краят на света, животът й бил обезсмислен. Съжалявам, ситуацията не е приятна, но преиграването пък хич. Аз на това му викам предизвикване на съдбата. И през ум не ти е минавало, Яга, какво значи да ти е обезсмислен животът и момчето ти да е съсипано и се моли да не разбираш!

Аз мисля, че кака Сийка каза всичко, което беше нужно да се каже по темата. Оттук нататък вече е начукване на канчета, няма смисъл и вероятно ще доведе до чистка.

Аз само ще подчертая, че това е поредната история в подкрепа на тезата ми, че апартамент е мръсна дума, а "подарен" апартамент е въженце за топките в случая, щом има заплаха майката да си го вземе, че синчето не слушка.