?Въпроси всякакви за СО?

Аз ще предложа гледна точка от позиция, сходна на тази на момичето, тъй като съм преживяла подобна ситуация, макар и в много по-малък мащаб. Съжалявам, че ще пиша анонимно, но ще дам някои детайли за бившия ми, с които не желая мъжът ми да се запознава, а той знае ника ми и понякога чете форума.
Не съвсем накратко, на 22 се оказах в ситуация, близка до тази на гаджето на сина на Яга. Станах съкредитоискател с родителите си за благото на семейството на ипотечен кредит на стойност 70,000 лв. Смятам, че родителите ми не са ме подвели умишлено. Просто не бяха особено финансово грамотни, в същото време бяха алчни да получат възможно най-много срещу ужким най-малко, а пък аз им вярвах безусловно и бях млада и зелена. Та така, в разцвета на жилищния балон предхождащ финансовата криза, изтеглихме въпросния кредит при "много промоционални" и в същото време много прецакани в дългосрочен план условия. След една година кризата настъпи, вноските станаха непосилно големи, последва предоговаряне отново по настояване на родителите ми, по дори още по-лоши дългосрочно условия. Пак повишение на вноската след даден период, лудница. Уж щяхме да си я делим с нашите, но...Вече имах доста добра за годините и времето си заплата, та успявах, макар и със закъснение да внасям. Всеки месец ми звъняха от банката, много неприятно. Родителите ми се включваха чат-пат, но основно всичко падаше върху мен. Въпреки това, успявах да внасям в общия бюджет с тогавашния ми приятел около 800 лв., това 2010 някъде.
С него имахме 5-годишна връзка, от която 2 г. в съвместно съжителство. Голяяяяяяма любов, невиждано нещо. За пример и възхищение на всички познати, без една дума казана накриво, всичко не на 6, а на 10. Бяхме пред брак, по негова инициатива изцяло, той беше този, който беше активната страна за сватба.
Когато се случиха всички тези неща около вноската за кредита обаче, родителите му явно се притесниха, че не внасям достатъчно в общия бюджет (той взимаше 2,000, а аз - 2,200, но след вноската ми оставаха около 800) и започнаха да разговарят на тази тема с него. Предполагам, че са му говорили разни неща, защото започна да ми вмята реплики, които очевидно не бяха негови. Например, как родителите му не искали с втория син да се получава като с първия (по-големият им син беше женен за необразована жена, с бедни родители и всичко, което семейството му имаше, беше плод на приноса на родителите му). И разни други такива.
Първо не беше чак такъв проблем, защото в началото на нашата връзка аз получавах по-голяма заплата от него и кажи-речи всеки месец му давах пари или купувах нещо за него, дори когато още не живеехме заедно. В един момент обаче, той явно беше пресметнал, че приносът му в текущата ситуация е надвишил моя принос от миналото и подобните приказки зачестиха. Започна да ми се дразни за несъответствието във финансите, скоро се появи и нова звезда и това беше краят на нашите отношения. На раздяла ми каза, че моето семейство не било подходящо за неговото, като под "подходящо" се разбираше подобаващо финансово обезпечено.
Моето смейство може и да не беше кой знае колко вещо в банковите кредити, но пък аз бях амбициозна, завършила престижно образование в чужбина и месец след раздялата получих мечтаната работа, за която се борих няколко години. Тя дойде с голямо повишение в заплатата и разни други придобивки, та успях да си взема въздух, да започна изплащане на вноските в срок и да избутам до един момент във времето, когато направих ново предоговаряне, този път при много по0добри условия. И така животът ми тръгна финансово нагоре.
При него пък обратно - по същото време, когато аз съм получила мечтаната позиция, той е бил поставен на пробация в работата и в последствие уволнен от нея. Годините минаха, аз напреднах доста - станах голям мениждър, разпознаваемо лице в бранша, започнах да се занимавам с предприемачество, канят ме за лектор по събития и др. Кредитът от началото на историята го погасих предсрочно преди 3 г. От раздялата насам имам закупени 2 жилища, без допълнително финансиране, 2 хубави автомобила и др., отделно получих в наследство още 2 жилища и търговско помещение, пропътувах света. Той си остана редови специалист в неговата област, едва ли получава много над въпросните 2,000 лв., които получаваше тогава.
Та така нещата се обърнаха - от финансово неблагонадеждната проекто-снаха, се оказах по-успялата. Разбира се, нещата се променят и след още 8-9 години може пък да е обратното.
Но много страдах. Много. За мен той беше единственият и неповторимият. Обвинявах се много, че съм била млада, зелена и неинформирана, та съм се вкарала във финансова схема, която е провалила връзката ми. Обвинявах родителите си, че са ме "жертвали", какво ли не. Неговите родители не съм обвинявала - в крайна сметка, те бяха работливи хора, които си изкарваха парите с много труд, включително тежък физически. "Пострадали" са покрай незаможна първа снаха и са били предпазливи към връзките на другия си син.
Имах няколко други връзки и след него, само с успели и качествени мъже, но много трудно го преболедувах. В момента, в който това стана, срещнах и мъжа си. Той също е много успял, self-made е като мен, много амбициозен и трудолюбив. Изобщо не му пука колко и какви праи получавам, нито ми ги търси да ги внасям в семейния бюджет (което аз правя въпреки това). Даже на няколко пъти ми е предлагал да не работя ако искам.
Но явно толкова съм се обвинявала и съм приела тежко нещата покрай бившия и "финансовото фиаско", че и до ден днешен сънувам сънища, в които водим същите разговори, където той недоволства, че не внасям достатъчно.
С това искам да кажа, че разбирам авторката като родител, но ако момичето действително е сериозно, образовано, амбициозно и трудолюбиво, и двамата се обичат, шансовете са, че ще излязат от тази ситуация може би дори в по-добро положение, отколкото както са влезли в нея.

Реално, е обратното- синът на авторката да се доверява на момичето, което няма начин да има каквато и да е собственост, получавайки 510 лева месечно, че след като изплатят кредита няма да си вдигне шапката.
За момичето момчето се явява манна небесна.

Яга, ти си го заковала  

Колкото до последната анонимна.
Само мога да ти кажа браво.
И всъщност доказваш, че не всичко са пари.
За съжаление, бившия ти не те е обичал достатъчно и говори много, щом се подвежда по акъла на родителите си.

Яга, ако тези приказки ги казва само сега ( в яда, разочарованието си и пр.) и по принцип се разбирате добре и не ти е говорил подобни думи, остави го да се успокои, успокой се и ти и пак поговорете.
Новата Анонимна, браво на теб! Според мен, разликата е точно в подхода. Ти си се взела в ръце, намерила си начини, борила си се и резултата не е закъснял. Аз за случая на Яга, не разбрах момичето да е дало някакви идеи за изход от ситуацията, а по-скоро съм с впечатлението, ме чака Яга и нейното семейство да реши проблема. Ако съм права, то вие двете сте коренно различни, макар и попаднали в сходни ситуации.
В много семейства има неравнопоставени финансови ситуации, макар и повечето, да не са драстични. И в нашето семейство е така, но това не е проблем за никоя от страните.

Разпечати си поста на анонимната и си го чети,когато те налегнат мисли, да се бъркаш в живота на сина ти.

Ами глупости пишеш. Млада, здрава , права, няма кой да я "остави" да обяви фалит.Пиша от държава в която уж можеш да обявиш фалит. Имам и пример за това. Въртят, сучат, нямаш право да останеш без работа, временно стопират кредит, намалят лихви, но не те оставят. Трябва да се инвалидизираш трайно и да си на помощи , за да ти разрешат фалит.

В случая кредита е бил обезпечен с ипотека, не е бил потребителски, без обезпечение. Идеята е обезпечените с ипотека кредити да се погасят, ако длъжникът не внася вноската и обезпечението, в случая апартаментът, бъде продаден на публична продан и банката се удовлетвори. дори и удовлетворението да не е 100%, риска си остава за банката.
за потребителските кредити няма как да се измъкнеш, но там са и по-малки сумите.

Нали? Само кредита би взела и би го изпукала.
Впрочем и аз като потребителката по-горе смятам, независимо от мнението ми, че бащата е постъпил като леке в пълния смисъл, че съветите "не плащай" са малко обидни към всички онези, които почтено или поради липса на избор си плащат кредитите.

А популярното твърдение, че в "нормалните държави" за задължение по ипотечен кредит не се отговаря с нищо друго, освен с ипотекирания имот - демек, че като се продаде имотът, независимо от цената, повече нищо не дължиш - според мен е "леко" попресилено. Не че мога да кажа със сигурност къде как е.
Напълно възможно е, разбира се, да има И такива ипотечни кредити, но не САМО такива. Разликата ще е, че по-високият риск за банката неминуемо ще е компенсиран и с по-висока лихва.

Ако погледнеш ситуацията от мястото на мъжа си, ще я видиш точно както и ти я виждаш, гледайки сина си. Че не мислите съвсем разумно и премерено в момента, е ясно. Стресът е голям.
Ще ги изчистите непригодните и неудачните решения, но аз ти казвам -Браво на сина, който си отгледала, че не захвърля човека заради пасив.
Човек се разкрива в трудното. На лесното всеки може.

А, ето за това говоря. "Идеята е" - чия е тази идея?
Подобно нещо, теоретично, би вървяло с по-висока лихва. Банките не са будали.
Колкото до личния фалит - все ми е тая ще го има ли у нас, но едва ли има лесен начин след него да можеш да въздъхнеш с пълни гърди и да кажеш - край, нов човек съм, кредиторите да го духат. Нормално е да върви с ограничения не само в получаването на бъдещи кредити, но и в други неща, може би в разполагането с доходите дори.
Идеята за личния фалит според мен е до известна степен алтернатива на идеята за несеквестируемостта на определено имущество, тоест у нас това, което трябва да пази длъжника да не стане клошар во веки веков, е въпросната несеквестируемост, а другаде такава функция има въпросният фалит.

Момичета, банката е финансова институция и също така, целта й е печалба, тя все пак е търговско дружество. Когато има подписан договор, банката естествено, че ще си търси дължимото. Да, съгласна съм, че вероятно момичето е било младо и лесно се е подвело, но факта е, че се е подписало и парите са били усвоени. Лихвите си ги пише във всеки договор, както и в общите правила и условия, за това е важно тези документи да се четат, да се обсъждат, да се задават въпроси. Аз познавам хора, които не искат дори да имат кредитна карта, за кредит да не говорим, именно защото нямат доверие на банките и не искат да плащат лихви и такси. И това също е много разумен подход. Не може обаче, когато си подписал нещо, усвоил си го и после "ох, ама тази лоша банка"...
Продължавам да мисля, че Яга не знае цялата истина, и в случая тя и нейното семейство се използват като удобни жертви. Добре де, вие ако знаете че на главата ви виси дълг от този размер, ще хукнете ли на скъпа почивка? Или ще се терзаете от нерви и ще търсите варианти?

Много заплетена история. Яга напълно с право се притеснява.
И на мен това момиче ми е леко съмнително. Така ли никой от роднините й пък не се опитва дори да й помогне? Как така изведнъж разбира, че трябва да погасява кредита? Откакто е със сина на Яга ли й е запорирана заплатата? Ако е свикнала да живее на широка нога, не знам досега как се е оправяла с 510 лв. И на мен украинските корени ми навяват кофти асоциации, може би неоснователно, но определено се филмирам веднага.

Магдена отговорих на поста на Евана, но не го цитирах и не се разбра. Ако приемат закона за частния фалит, как ще се третират обезпечените кредити, необезпечените няма как да се третират освен да се изплащат.

В крайна сметка и с кредит и без кредит живота продължава. Ако гадже ме покани на почивка няма да откажа и няма да легна да умирам, че имам кредити.

Аз също покрай всичко това започвам да се чудя дали Яга и сина й не са попаднали на мошеници. Цялата история ми звучи леко нелогично, реакцията на потърпевшата най-вече. И да, този тип изнудвачи и манипулатори се лепват все на някой с висока заплата и щедри родители, а освен това обикновено са адски симпатични и умеят да очароват, не е да им личи от 100 км.
Семейството на МП пострада от такъв мошеник, който ловко изманипулира бабата да му дари апартамента си въпреки, че зет й (моят свекър) я гледа до последно.
Та, очите широко отворени и да е сигурно, че по-големите активи си седят на името на Яга, никакви ипотеки, дарения и подпомагане да не би милото, прецакано момиче изведнъж се окаже мошеничка с баща мошеник.

Съвсем сериозно, и по-откачени истории съм виждала, и да, изглежда адски невероятно, защото такива хора умеят да влязат под кожата на всекиго и да печелят доверие и симпатии, а какво всъщност мислят... отделен въпрос. И много умело си плетат мрежичката, а я разплитат бавно и постепенно, защото то е ясно, че ако хоп от нищото изскочи с такава история ще е странно, затова брънка по брънка пък "Ама може ли съвет, Яга, ти си ми като майка и аз не знам..." и в един момент не може да ти го побере главата, че всичко е номер.

За протокола, на 17-18 баща ми ме питаше да му стана поръчител уж всичко е сигурно. Обещах му, че веднага щом цъфнат налъмите, ида с все нотариуси. Защото не мога да му имам доверие. А явно този от историята е абсолютен измекяр и ми се струва нелогично дъщеря му съвсем пък да е нямала подозрение, че баща й е нехранимайко, на когото не може да се разчита и няма съвест.

На мен почивката не ми прави голямо впечтление - партньорът й плаща, защо да не отиде.

Неприятно е поведението на партньора на авторката. Като неин най-близък човек, би трябвало да я подкрепи в такъв тежък момент. Като разсъждавам по себе си - ако някой ми нарече детето балък, няма да има възможност да говори с мен през следващите години.

И за семейството на момичето - преди няколко дни писах (може и да е изтрито), че мен не би ме притеснявал дългът, а семейството й. Дори момичето да е добро, ако родителите й са някакви кърлежи, като нищо ще пробват да се наместят на хранилка при богатия зет.