?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 127
  • 20 915
# 16 095
Голямото дете няма ли да се върне да помага на баща си , ако се разведете? Гледам автоматично при майка му го пратихте.А и луксозния имот може да се даде под наем и да му носи приход. Много лесно задраскахте слепия като безполезна вещ, да не говорим за това, че децата обичат баща си.2 жени познавам на инв.количка- гледат малки деца с помощ от роднини.
Не разбрах ,какво ще ти пречи ,ако разделите фиктивно къщата както той е предложил..Ако му дадеш игнор пак ли ще те тормози? Дано не загубиш повече отколкото ще спечелиш при развод. 19 години брак са много. Досега да съм избягала, ако е нетърпимо.
Слепите май имат сериозна организация.Защо не го пратиш по някакви сбирки да разтоварва?
Щом от 9 години е сляп не му е лесно.
Аз живея точно с- у у- щето на слепите в Сф.И на кафе си ходят и на пазар.Потърси някаква помощ да не го е срам от бастуна.
 

Виж целия пост
# 16 096
Голата липса на емпатия е много голям проблем. За какво ти е да живееш с човек, който не те уважава и не държи на теб.
Защо да си го причиняваш, най-вече.
Просто защото човека си е бил такъв и на младини. Ами може, ама идва един момент, когато всичко това просто натежава и идва в повече.
И причините да Не живееш с някого стават повече от причините да го правиш.

PureLove, на жената и тежи живота с него, а разделянето на домакинството ще си е живот с него. Какъв е смисъла да си разведен, ако си подложен на същите неща, заради които си се развел.
Виж целия пост
# 16 097
Оставам с впечатление , че при разделяне в сегашната къща , няма да се засичат и той да я дразни.Като нямаш очаквания, няма разочарования.Той си има хоби , няма да се пречка. Да пробват фактическа раздяла.А не така, правят си това- онова пък тя мисли от година за развод..не го разбирам честно!
Виж целия пост
# 16 098
Това с формалното съжителство за мен е като да живееш в ада.  Но явно при някои хора работи... мисля, че в този случай няма да се получи.
Виж целия пост
# 16 099
Явно работи, при които отношенията са изстинали, а не при които са огън и жупел. Със сигурност в някои случаи е напълно невъзможно.
Виж целия пост
# 16 100
Голямото дете няма ли да се върне да помага на баща си , ако се разведете?

Категорично не бих причинила на младо момче това, дори и да не ми беше син.

Физическата раздяла в обща къща би включвала единствено липса на общо легло. Ще трябва да му пазарувам, да го виждам ежедневно, разбира се и сметките са общи (т. е. мои). Би било доста напрегнато да следя постоянно да не се засечем случайно в двора или по стълбите и да не си разменим "любезни" реплики. Ние и в момента не прекарваме много време заедно, но когато съм вкъщи, винаги усещам невидимото му присъствие и очаквам подсъзнателно да ме навикат, че примерно съм преместила някоя вещ (или той я е преместил, но не помни). Често се оглеждам машинално да проверя дали неговите неща са си точно по местата. Ядосва се, когато не ги намира сам. Разбирам, че не е виновен за това.

Той не иска да си дава имота под наем, иска да си го обитава. Разтоварва се около 23 часа в денонощието. Има разнообразен социален живот, но това са хора, с които се забавлява, а не които му помагат. В компания минава за духовит и забавен.

При развод ще загубя целия си досегашен живот, в който съм вложила не малко емоции и средства, и част от който доста харесвам. Не съм особено мобилна, вероятно това ми е недостатък.





Виж целия пост
# 16 101
Но пък за сметка на това си здравомислеща и разумно, което е достатък.
Е, понякога е предпоставка за по-бавно вземане на решения, но и това не е задължително лошо.

И да, да живееш в постоянно напрежение си е тормоз.
Виж целия пост
# 16 102
но когато съм вкъщи, винаги усещам невидимото му присъствие и очаквам подсъзнателно да ме навикат, че примерно съм преместила някоя вещ (или той я е преместил, но не помни). Често се оглеждам машинално да проверя дали неговите неща са си точно по местата. Ядосва се, когато не ги намира сам. Разбирам, че не е виновен за това.
Че не ги вижда не е виновен и знам, че ще ти прозвучи еретично, но не бъди сигурна, че наистина не може да ги намери. Слепите хора не са чак толкова инвалидизирани откъм ориентация в пространството. Казвам го, защото описаното от теб е като дефиниция на психически тормоз и аз не бих отхвърлила така лесно това, което Елена вчера ти спомена само защото ти се струва, че не е достатъчно изтънчен психологически, за да ги прави тия неща.
Виж целия пост
# 16 103
Колкото по-рано слезеш в града с детето и евентуално кучето, толкова по-скоро ще започнеш живота си наново.
Няма смисъл да си болногледачка на човек, който не го оценява и дори не се отнася добре с теб - а това най-малкото, което е необходимо за човешки отношения.
Виж целия пост
# 16 104
Голямото дете няма ли да се върне да помага на баща си , ако се разведете?
Категорично не бих причинила на младо момче това, дори и да не ми беше син.
Да, трябва да се мисли за доброто на децата, но до един момент. Та той му е баща, какво значи "причинила"? Грижата за някого само женска работа ли е?
Учи в чужбина, което често се осигурява с доста финансови жертви, а имаш още едно дете. Там пък да не го местиш от у-ще. Да, ще има сътресения, но ти си знаеш дали си заслужава.
Аз също бих предложила пробна раздяла, но истинска - дори да се грижиш за него, да е няколко часа и после да си свободна.
Виж целия пост
# 16 105
Да, трябва да се мисли за доброто на децата, но до един момент. Та той му е баща, какво значи "причинила"?
Означава, че учи в чужбина, има перспективи за добра кариера, може би не в България, както и за евентуално собствено семейство. В момента има нужда да бъде свободен да прави собствените си избори, а не да се закотви с отговорности около баща си. За мен също не искам да се грижи, аз съм уредила необходимото. Надявам се и да работя почти до смъртта си, макар и с намален капацитет. Евентуално в бъдеще очаквам да е опора единствено на малкото ми дете, ако има нужда, и ако аз не съм вече насреща.

Днес насрочих час за детска психоложка.
Виж целия пост
# 16 106
Оставам с впечатление , че при разделяне в сегашната къща , няма да се засичат и той да я дразни.Като нямаш очаквания, няма разочарования.Той си има хоби , няма да се пречка. Да пробват фактическа раздяла.А не така, правят си това- онова пък тя мисли от година за развод..не го разбирам честно!

Аз теб не разбирам. Имам чувството, че си негативно настроена към факта, че тя иска да го напусне защото е сляп.
Но, тя няколко пъти обясни, че слепотата му не ѝ пречи, а простащината в отношението към нея.
И да, 19 години са много време, през което е търпяла и така му е позволила да изгуби всякаква мярка и всякакво уважение.
Докога да седи, според теб?
И как си представяш " да го прати" някъде?
Той не е идиот под запрещение, а повярвал си грубиян и психически тормозител.

За мен, бракът им е просъществувал досега само заради химията в спалнята и чувството ѝ за дълг, но и тя душа носи- не виждам защо и докога да я игнорира.
Виж целия пост
# 16 107
но когато съм вкъщи, винаги усещам невидимото му присъствие и очаквам подсъзнателно да ме навикат, че примерно съм преместила някоя вещ (или той я е преместил, но не помни). Често се оглеждам машинално да проверя дали неговите неща са си точно по местата. Ядосва се, когато не ги намира сам. Разбирам, че не е виновен за това.
Че не ги вижда не е виновен и знам, че ще ти прозвучи еретично, но не бъди сигурна, че наистина не може да ги намери. Слепите хора не са чак толкова инвалидизирани откъм ориентация в пространството. Казвам го, защото описаното от теб е като дефиниция на психически тормоз и аз не бих отхвърлила така лесно това, което Елена вчера ти спомена само защото ти се струва, че не е достатъчно изтънчен психологически, за да ги прави тия неща.
То и зрящите не сме инвалидизирани, но е ужасно дразнещо да не си намираш нещо, което обичайно ползваш само ти на обичайното място!
Скрит текст:
Един ден "се утрепах" да си търся кухненската ножица на обичайното място на стойката за ножове... не беше при приборите, не беше на никое видно и достъпно рефтче. Излязох и си купих нова, след като беснях! След което седнах на дивана и я видях, закачена на кукичката на черпака... на една педя от обичайното място, закачена абсолютно не на мястото си и я видях, защото ми блесна нещо, сядайки на дивана... можех да си я търся докато дойде следващия път да си използвам точно черпак, а не някоя бъркалка...
Не се заяждам, ама това пък точно за незрящ човек дали неговите неща са си на неговото място ми се вижда ужасно издребняване за дразнене! Ми да си стоят по местата!
Всичко друго което изчетох като поведение (негово) и как изкарва анонимната луда по повод и без повод е кошмар някакъв! Той явно невиждайки другия свят съвсем се изолира от него, затваря се в хобито си и всичко разказано от авторката го дразни, като му напомня, че много неща са извън главата му и неговия достъпен периметър (една ръка разстояние), там отвън... и се озлобява...и ревнува... и по тоя начин си мисля, че си връща Thinking Консултирайте се не само с детски психолог.
Виж целия пост
# 16 108
Исках да ходим на семейна  терапия, но той категорично отказа, защото не намира проблем в себе си.
Виж целия пост
# 16 109
Мдааа, и  аз как искам да си поспивам следобяд. Всеки ден искам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия