?Въпроси всякакви за СО?

И на мен ми е симпатична. Създала е дом , деца , грижи се за всичко. Сигурно отстрани са идеалната двойка , с хубава къща и добри деца. Ако е имала грам комерсиалност , да не е правила градина , а да е мислила как да оправи апартамента в София и "да бяга с двеста" , както тук обичат да казват.
Ето , че и тя е на границата на някакъв личен предел. На мъченица ли да се обърне. Този може да не пие и да не бие , но достатъчно пирони е заковал в самочувствието и.
Хич не ми е жал. Имал е всичко.

Щом, като го обгрижват и обичат, е зъл и мачка, значи му е време да остане сам и да научи що е то човещина, уважение и благодарност на свой гръб. Време му е да порастне.

П.П. В такава ситуация бих мислила единствено за това, кое е най-добре за децата и за мен. Без сантименти за оня, който се упражнява отгоре ми.

Това е един от вариантите, ако изобщо реши да се връща в България. Но това не значи, че аз и другото ми дете нямаме право също да отидем там. Ако това се случи, и ако синът ми не го устройва да живее с нас, ще трябва да мисли за квартира. Но това е далечна перспектива към момента. Все още е в първата половина от следването, чакат го стажове, може би магистратура, отсега ги обикалят компаниите с предложения за работа. Ще видим как ще се развият събитията.

Разбирам, че почти няма жени, които биха заели място като моето. И все пак, ако имах една удовлетворяваща ме връзка със съпруга ми, нямаше да съжалявам нито ден.

Именно, и аз се чудя. В темите се повтаря "развееждаш се с жената, не с децата" с подтекста, че за нея можв да не ти пука и нямаш задължения към нея, а към децата - да. Тогава се питам защо при обратен сценарий тя има задължение към него. И си отговарям- защото е тормозител и й е вменил вина и морално задължение, каквото всъщност тя няма на фона на поведението му.

Аз въобще нямам предвид, че слепотата е недъг, който би ме възпрял от връзка. Не. Но жестокостта и егоизма са недъзи, които могат да ме направят камък срещу проявилия ги.

Естествено, че няма. Аз попитах , защото се предполага , че големите деца се отделят , а не отиват при тати. Беше по повод предни коментари за момчето.

Едно ще ти кажа- грозно е да подменяш истинската причина, която жената сподели, за да стигнат нещата дотук и да я обвиниш в коравосърдечие и безчовечност.
Да не говорим, че това снизходително отношение към слепия, като към някаква парцалена кукла, която можеш да пратиш тук и там, и да ѝ доведеш вкъщи психолог, защото нямало къде да мърда, е отвратително!
Той е сляп, не е освидетелстван идиот- колко пъти да се припомни?

Не знам дали имаш деца, но дали би накарала студент от чужбина да се върне тук, за да заживее с баща си, който се държи отвратително с теб?
Не вярвам, но щом е на чужд гръб, можем и майка Тереза да го изиграем.

Имам чувството, че нарочно нито един факт от разказа на жената не си прочела, за да можеш да я обвиниш във всички грехове, само защото иска да има и свой живот без тормоз.

 След евентуален развод нямам никакви задължения към съпруга си. Той има малък, но постоянен доход, както и роднини. Има и къде да живее. Единственото ми задължение ще е да осигурявам контакт с детето.

Естествено.
 Още не си готова  да го напуснеш. Още имаш страх и колебания. И сантимент и тревоги. Нормално.
Но си във вярната посока. И аз ти пожелавам кураж и да продължиш напред.

На мен ми стана гадно, че и преди това си е бил такъв- ляга и заспива, не гледа детето. Трябвало е още тогава да го зарежеш. И аз имах такъв период с мъжът ми, сега е в ремисия, но не се знае докога, та те разбирам за доста неща. Трудно е и да останеш, и да тръгнеш. Аз мисля, че може и да останеш, но трябва да продължиш да се грижиш за себе си, а с него да намериш някакъв компромис.

Анонимна, не разбрах дали си споделяла с мъжа ти идеята за развод и той как я приема?

Имало е по-добри и по-лоши периоди. Тогава беше от най-лошите. Нямам представа защо, но по онова време, в последните месеци на бременността ми и след раждането на бебето, много пиеше и направи неща, заради които почти се разведох и повече от година практически бях прекратила отношения с него. Наистина сигурно е трябвало да го зарежа тогава. Никога не получих извинение, макар че в последствие спря да пие и поведението му се подобри значително. Още по време на лошия период загуби напълно зрението си. Отначало се надявахме на поне частично възстановяване, опитвахме операции, но нищо не се получи. Може би това го отчая. За известно време просто се смачквах психически от неприемливостите, които ми сервираше. Освен това бях много притисната с малкото дете, вниманието ми отиваше само в него и в усилията да изкарвам пари при цялото ми общо изтощение. Синът ми също си искаше своето, той беше още дете. С годините товарът ми значително намаля, но също така и търпимостта, а за сметка на това се увеличи чувството, че заслужавам повече. Имало е кратки проблясъци на човешки контакт, които са ме обнадеждавали. За него бяха прояви на слабост. Сега няма особена драма, освен известна сприхавост и усещането, че живея с напълно чужд човек, на когото ни най-малко не му пука за мен, и на когото не мога да разчитам за нищо, който дори би се обърнал срещу мен и би ме предал брутално и без угризения, ако реши, че е от негова полза. И вече чувствам, че ми е непоносимо.

Вече писах, че му казах за намерението си да се разведа, ако не видя коренна промяна в посоката, която желая. Изсмя ми се и каза, че трябва да се прегледам на психиатър, и че нямало и той да полудява заедно с мен.

Често казва, че ме обича, че съм неговият късмет в живота. Предполагам, че представите ни за любов се разминават.

Имам чувството, че идва един момент, в който масово ги бие сачмата. Писва им от всичко, приемат ни за даденост и всеки реагира по някакъв начин.

Само на мен ли ми се струва, е такова поведение е психопатско?

Нали? Типично мъжко поведение. Не му пука за нищо, освен за собственото спокойствие, а жената опъва каиша. И щом измрънка, й се заявява че е луда.