?Въпроси всякакви за СО?

Да изказвам ли мнение защо в последните месеци от бременността и в началото е бил най- отвратителен..
Вниманието не е било върху него.

Съжалявам, че ще напиша това, което ще напиша и дано авторката не се обиди, но не го жалете толкова, че е сляп. Ако беше нормален човек, щеше да е много тъжно, но за неговата порода е благодат- всички него гледат и с него се съобразяват и не е просто патриархалност, сори. Но ще разбереш това, когато тръгнеш да се развеждаш. Ще се отприщи невиждана злоба и може би ще видиш истинското му лице.

Предполагам тази мисъл го плаши ужасно много - че е възможно да го изоставиш, много повече , ако не беше сляп. Но ултимативно няма да постигнеш много, а само още по - враждебно поведение.  Дори при късно настъпила слепота /на 100% е загубата, така ли?/, пак следват един куп неврофизиологични промени и особености, които повлияват и комуникацията неизбежно.  Сам за себе си той също се нуждае от терапевт, който предполагам няма да приеме, защото е още едно потвърждение за слабостта му. Но поне от тифлопедагог, който да му помогне да се ориентира по-добре /може да го обучи в мобилност и други полезни умения, както и  в брайл/, така че да а се почувства "по-силен", способен, вариант ли е? Реално той разчита вече на много неща на теб. Ти си му и помощник, но и човекът пред който се оказна най-слаб и безпомощен и озлоблението от това изсипва върху теб.  Колкото по-слаб се чувства с възрастта, по-зле ще става. Позицията "Аз съм сляп, съжалявайте ме, помагайте ми" и, което е още по-лошо – "Аз съм сляп, на мен всичко ми е позволено, на мен всичко ми е простено" също може да се засили. Опитай да се свържиш с Центъра за социална рехабилитация и интеграция за незрящи, Съюза на слепите /ако не си досега/, поне за някакви методически насоки...сигурно имат и някакви рехабилитационни курсове за възрастни. Само през справянето/приемането  донякъде на сериозния  си дефицит, може да очакваш някаква по-поносима комуникация с него. А дори само, за да  се разделите и разведете нормално,  ще ти е нужна такава.

Сигурно не мога да се изразявам, но нали анонимна писа, че малкото дете обича много баща си и не подозира за студа и конфликтите м- у тях.Как ще понесе развода? Защо точно сега? Явно тормоза не е от вчера..излизат подробности.Голямото дете и на него ли ще му дойде изневиделица? То ако реши да се връща , за да е наоколо?Не рискуваш ли прекалено много и дали и мъжа те взима на сериозно? Ако е такъв гадняр ще се постарае да прави мръсно.Много мръсно. 19 години, айде 10 си търпяла.Защо сега? Аз не я намирам подготвена анонимна, не че и пожелавам да седи до гроб с него.Аз бих си опекла нещата първо и тогава да действам.По- добре 10 примерно години самота но да знам че няма спънки като реша.
Абсурд, ако не уцелиш момента може да си изпатиш двойно.От личен опит говоря.На база разсъжденията и смятам че е наивна.Нека се консултира с печен бракоразводен адвокат.Нямаш представа един злобен човек какви въртели и мизерии може да сътвори.Заради детето, иначе ясно че ти ще се оправиш.Дано има хора които могат да му влияят за добро при развода.
Пак казвам, аз бих изчакала голямото да завърши и тамън и малкото да е самостоятелно- над 12.Горе долу още 3,4 години.
Дотогава поетапни ремонти, никакъв секс и пълен игнор.В крайна сметка освен да вика по теб, няма какво да ти стори.
П.п.Друго което забелязвам, ти още се опитваш да го промениш, имате и физ контакт, за мен не си готова
1 вият въпрос, който ме попита адвоката ми беше- от колко време не спите заедно-6 мес., 1 година и т.н.
Чудесен пост на Роси.

Има много какво да й направи, докато е емоционално обвързана с него.
Ще я скапе, ако вече не го е направил. Интелигентна жена е, но е в отрицание и това личи.

Съвсем разумно и напълно приложимо според мен. Озлобените хора са ужасни и трябва да си подготвена.
Но и трябва да се промениш и ти самата, не си уверена и звучиш зависима от него и живота ви заедно.

Аз пък бих опитала да избегна развод във възраст на децата 12-13-14. По-добре по-рано, а не когато не знаят къде се намират.
А пък студент в чужбина да се прибере, да си зареже уни заради някакъв развод? Не си го представям.

Всяко забавяне възпроизвежда модела. И какво означава "избегне", когато жената я боли да диша до този човек?

Не разбирам съветите да продължи да търпи униженията.
Цинично е- търпяла си 19 години, що пък да не потърпиш още 3- 4?
Да, ама дете на 10 няма нищо общо с пубер на 13- 14.
Да, ама след 19 години брак и 9 лют гърч, колко да чака и какво, по- точно?

Е аз това казвам - да се развежда веднага, няма закъде да чака още години (по съвет, който коментирах).

Ако тръгне сега, трябва да е подготвена,предимно психически и финансово. Тя според мен, не е готова сега.

Напротив, обмисля го от година.
Готова е, но ето че и тук се намериха хора да я обвинят в егоизъм и липса на емпатия.
Финансово също няма проблем- тя издържа семейството поне от 9 години насам.

Аз дори не смятам, че има нещо, което той да може да й направи при развода. Тя си има апартамент в София. Има заплата. При положение, че той е сляп, няма да му присъдят детето. Неговата позиция е по-слаба от всички точки. Това, с което я държи е някакъв навик за емоционална зависимост и несигурност, че ще намери друг, която й е втълпил. Студентът в чужбина ще посвие малко перките и ще поработи за по-добро заплащане пък и расте, предлагат му работа по специалността вече, ще се оправи. И тя ще си има един добър, ако и да не е еднакъв всеки месец доход. С жилище в голям град. Без необходимостта да се грижи за някого и без страха от кряскане за това, че е преместила предмет или е казала нещо накриво. Ще й светне пред очите и ще я е яд, че не го е направила по-рано.

Нещата никога не са толкова черно-бели в живота, за добро или лошо. Съпругът се бори със собствени демони, но избиват по много нездравословен начин. А у жената, освен раздразнение и потиснатост, си личи и все още наличието на чувства. Още веднъж бих ви посъветвала освен за детето да обмислите и терапия за себе си, нищо, че не е семейна. Добрият терапевт ще ви помогне да намерите път измежду тези различни мисли и чувства.

Да обмисляш и да действаш по най- успешния начин са 2 различни неща.Абсурд , то ако и беше всичко на 6 нямаше да се чуди. Умишлено пропускаш разнебитения апартамент, който дори не става за под наем, липсата на средства за неотлож.ремонт, носталгията по сегашния квартал и невъзможността да остане в него; притесненията покрай у- ще, куче, дете с епи..и несигурен доход.
Мечтите са едно - реалността друго.

Жалко за жените, които търпят безропотно такава реалност.