?Въпроси всякакви за СО?

Ремонтът е оправдание. Може постепенно да му прави ремонт, живеейки там. По- добре в леко разнебително жилище, отколкото в тормоз.
Ако е свикнала да живее в определени условия и не ще да се помръдне, вече е друга бира.
Не знам къде е синът, но 500€ не са чак толкова малко за студент (имащ право на общежитие). А това е добавката... Със сигурност може да се посвие малко.

500 евро на месец ли? Аз не мога да си представя, че човек може да оцелява с толкова пари в чужбина. Която и да чужбина.

Има места, където се оцелява. Не се живее, за добре да не говорим, но се преживява и оцелява. Не на всякъде, зависи къде е студентът.

Мои познати дават точно по 500 евро на децата си месечно. За Германия става дума. Самите деца също работят обаче там.

Направо не мога да повярвам, че има хора, които я съветват да мълчи и да търпи още. То хубаво да правим някои жертви за децата си ама пък все някъде трябва да се удари чертата. А тя писа, че той не се спира да я обижда и навиква и пред детето. Хич не разчитайте, че то не схваща какво става, много добре вижда, не е малък.

Тя сама написа, че жилището е годно за обитаване, просто видът му не предполага даване под наем. И си каза, че може да прави текущи ремонти, докато живеят там.

Постът на Гугъл е много верен.

Аз не мисля, че разводът ще мине без проблеми от негова страна. Щом е толкова манипулативен, вероятно ще опита да настрои роднините, познатите им, може би и децата срещу нея, ще заеме позата на онеправданата жертва, чиято здрава и права жена зарязва падналото другарче на произвола на съдбата в този вълчи свят. Ще каже "ето, аз пак пия, заради теб, ти си виновна, че деградирам". И прочее подобни гадости.

Е че това се случва при повечето разводи

Забелязвам интересно съвпадение в сроковете на анонимната и моите собствени. Една година мина при мен от зараждането на идеята, че не желая да живея живота, който водех, до преломния момент, в който смятам, че сега се намира тя. Оттук до физическото изнасяне при мен минаха два месеца, в които обмислях практически неща и правех изчисления за финансите. Пожелавам на анонимната ако твърдо е решила, да го направи скоро, защото всеки ден след вземането на твърдо решение е болезнен повече от предишния, и чувството за вина и отговорност дърпа яко назад.

И какво от това? Дреме ли й на нея, че познатите им евентуално биха му хванали вяра? Тя така или иначе ще бъде в София, в друга среда, а най-близките й приятелки вероятно не биха се вързали на тези неща. Като гледам не чака издръжка от него, така че нека си говори човека и да се прави на жертва.

При положение, че е стояла с него 9 години, откакто е ослепял, едва ли може да я изкара гаднярка, която го оставя заради това. А и хората (близки и познати) не са идиоти, едва ли не предполагат, че при един развод всеки се опитва да се изкара жертвата. Всъщност това е хубав повод да види кои от приятелите им си струват.

Може би я е накарал да мисли, че отстрани изглежда сякаш тя е лошата, лудата и тн, но за всеки що годе мислещ човек картинката е - жена с 2 деца, която изнася цяло семейство на гърба си, грижейки се за дете с проблеми, сляп мъж и студент в чужбина. Едва ли някой ще я посочи с пръст, а който седне да я обвинява не й е никакъв приятел така или иначе.

О, Гугъл, със сигурност ще има такива. Но човек не живее за другите, не може напълно да ги игнорира, но и не може да продължава да се самоубива заради мнението на някого си.

Животът е един. Хубавото е, че можем да правим промени   в него, когато се налага.

Нищо подобно.Неговите роднини и приятели ще си подкрепят него, а нейните нея.Ще излезе най- черната, но това няма значение. Че то побойници и пияници ги изкарват ангели, представям си " страдалеца".Разводът е един голям цирк дори и по взаимно съгласие. После се почва..няма да ти разпиша да излиза детето в чужбина примерно и т.н. Но се преживява и постепенно нещата си идват на място.

Добро утро.
Първо искам много, много да благодаря на всички, които взеха отношение по моята може би малко сапунена драма. На фона на трагедии като болести или смърт на любими хора или тежки финансови кризи моят проблем е нищожен. За  2 дни от непознати получих много повече съпричастност, отколкото в семейството си за 10 години.

Мнението на хората не ме засяга. Моите роднини не останаха много, но тези, които са останали, едва ли биха се обърнали срещу мен. От неговите роднини не очаквам нищо, включително и наследства за децата, и не ме интересуват. Никога с нищо нито са ми помогнали, нито са ми попречили. Спазваме любезен тон и дотам. Всъщност собствената му майка ми каза, че повече няма да разговаря с него по телефона. Той често се държи отвратително с нея. Мнението на неговите приятели също ни най-малко не ме засяга, защото това не са хора, с които бих избрала да контактувам. Тези от тях, с които започнах да се разбирам в годините, и най-вече които се оказа, че не споделят интереса към хобито му, вече не са сред приятелите му. Били предатели. Аз си имам отделен кръг, за съжаление ще трябва да се разделя чисто географски и с тях. Ще контактуваме, разбира се, но няма да е същото. Или ще се намерят нови, или не. Аз съм по-скоро интровертен тип.

Всъщност засега всеобщото мнение е, че е изключителен късметлия, че жена като мен живее толкова години с мъж като него.

Някой каза, че ще се изкарва жертва. Давам си сметка, че и това го има в брака ни. Той никога не е имал зависимост от алкохола, но в компания няма мярка кога да спре. Пие, докато свърши и почти до загуба на съзнание. Също така алкохол вкъщи не се задържа, защото той започна и не спира, докато не свърши. Иначе в ежедневието практически не пие. Аз не купувам, той не си иска. Но има някои периоди, в които без видима причина започва да си поръчва и да вмъква в менюто по 1-2 бири или вечерна ракия, постепенно включва и обедна, количествата растат и по няколко дни не изтрезнява напълно...всичко това минава сравнително бързо и без съществени последици. Не се случва често и не е агресивен, напротив, обикновено е много весел. Но е напълно неработоспособен, спи по 14-16 часа в денонощието. Или спи по цял ден, дори и да не е пил. Така или иначе особени задължения няма. Понякога ми е омръзвало да живея с постоянно спящ човек. Възражда се и е активен единствено във връзка с хобито си. Съжалявам, че постоянно говоря за хобито му, но просто само то го интересува. Та от него в последно време на няколко път чувам изречения, че се пропивал и спял толкова заради мен, затова вече ме изолирал и нямало да полудява. Може би наистина психиката му не позволява да общува с мен по човешки начин, не знам. Стигала съм и до съмнения в нормалността си, но вече не вярвам в това. Никой друг не се оплаква от полудяване в следствие на общуването си с мен, а с други хора общувам много по-активно.

Жилището ми е обитаемо, но не е пригодно за отдаване под наем и планирам постепенно обновяване. Свикнала съм с начина си на живот тук и ще трябва много да го променя, но постепенно възприемам идеята.
Университетът на сина ми не предлага общежитие, на квартира е. Отделно има учебни такси, транспорт, медицинска застраховка, храна. Парите, които му изпращам, далеч не покриват всичко това, макар че живее много скромно. Надявам се в следващата година да започне по-сериозна работа, в момента следването му не позволява, защото е много натоварено.

Благодаря за включването, Анонимна. Много разумно и интелигентно звучиш и не мога да си преставя защо си търпяла токова дълго. На мен продължава да ми се струва, че има някаква психопатия в мъжа и колко по-скоро се събереш да направиш крачката, толкова по-добре.

Искам да поясня, че аз не съветвам жената да остава още, просто ТЯ трябва да събере сили и да реши КОГА ще си замине, оставането там според мен е немислимо в далечен план. Основните ми опасения са за малкото дете, но пък в София май има много повече възможност за обгрижване и намиране на клубове за занимания, так че може би ще е по-добре в София за него, въпреки, че ще остави приятелчетата си.