?Въпроси всякакви за СО?

Давам ти реален сценарий, от реалния живот, от днес.
Една моя служителка, която работи като цяло от дома, се обади да мислим варианти. Детето е на 3, там където го гледат, частно училище, имало буря, без ток са. Предвиждат 3 дни от електрото. Евентуално ще отворят понеделник. Мъжът и поема днес и утре, но за петък е зает в комадировка. Жената има останали 3 от 12 болнични дни до края на годината и 4 от 15 отпуска. Измислихме, че петък няма да работи, но ще навакса 8 часа с по един час на ден повече на работа следващата седмица, което ще и струва 20 долара на час. За нея това е 75 процента от нейната заплата на час.

Това е буквално ежедневие, както предполагам ти е ясно и сега с дете с ясла. Сега махни мама, тати и мъжа ти от уравнението, нвограничените болнични, евтините ясли, дори частни, евтините гледачки и чистачки и си го представи.

Просто не бъди наивна. Има хора, които го правят и се справят. Самотна майка емигрант без заплата от мин 100К на година би оцелявала на ръба.

Ако си решила, най-реалистично е да планираш, че детето ще дойде с теб като е по-голямо, разходите за гледане падат. За дете под 4 години по-малко от 1500 на месец, като минимум, няма да намериш целодневна грижа, дори и нискокачествена, дори и някъде в дълбоката провинция. Тука се изключва спешна грижа или ако закъснееш, в повечето градини взимат долар на минута. Квартира, боксониера, с режийни и мобилен телефон: 1000 на месец, ако не държиш на спокоен квартал и кой знае какви условия. Транспорт, обществен или кола: 300 на месец. Храна за двете, нискокачествена, 300 на месец. Здравна застраховка за двете ви: от 300 до 1000 на месец, като няма да покрива на 100 процента разходите ви. Данъци, щатски, федерални и местни: 20 процента от заплата ти, грубо казано.
Вади калкулатора онлайн за града където отиваш и смятай.

Прехвърлих коментарите и предполагам, че е непопулярно мнение, но все пак искрено се изненадах как никой не спомена, че е някак криво майката да си прави сметката без кръчмар да дръпне детето в Америка - на такова безумно разстояние от татко му. Може да се е изнесъл, може да е всякакъв, ама чак толкова черен не е, че да го е заслужил.

Ами, Анонимната писа, че таткото уж е съгласен с този план.

Опааа, супер ценен кадър, а работи нелегално, разбира се само за 2-3месеца...Анонимната, ако не е тайна каква е работата и позицията? След като станеш легална каква ще е заплатата, социалната застраховка и бенефити ще имаш ли някакви? В кой град отиваш, знаеш ли какви са местните данъци, такси, разходи за живот и наеми? Прочети добре постовете на Елена, не всичко в Америка е цветя и рози, трудно е и няма социална система. За сам човек е още по-трудно. Аз само като те чета и вижам, че си навита, добре тогава иди и виж, макар и нелегална, но с детето ще ти е мега трудно и без помощ отникъде. Мъжът ти не го виждам да тръгне, както го описваш инертен, че и развод иска. Колкото и да е съгласен, според мен си мисли че може би ще се откажеш и затова не дава отпор все още.

Аз не си представям как шефката след 2-3 месеца ще се задейства да се главоблъска за работна виза. Та цялото приключение малко на халост ще отиде.

Ти в Америка можеш да отидеш. Това едва ли ще се отрази особено на детето, ако мъжът ти, макар и инертен, е грижовен баща (има такива хора, познавам). Но това ходене ще е като ходенията ти на бригада - едва ли ще донесе нещо различно. Трудно ще се устроиш там с детето, както вече са ти казали, а след като свикне да се грижи за него, едва ли мъжът ти ще е склонен и да го пусне - независимо какво казва сега.
Разводът е съвсем друго нещо - ти си знаеш каква е реалната причина за него, но пътуването ти не вярвам да ви сближи.
Пътуване за три месеца в Америка като турист и оставяне на малката вероятно  няма да се отразят добре в съда, ако мъжът поиска родителските права.
Разбирам те, явно си активна натура и искаш нещо да направиш, така че да промениш посоката, която не ти харесва сега. Но не съм сигурна, че това е правилният ход.

От всичко описано ме притеснява единствено работата на черно.
Колкото до отсъствието на майката и евентуален развод - в България гурбетчийството е много разпространено, има цели райони, в които жените са на работа навън и изпращат пари на мъжете си, та ще се учудя, ако се намери съд, който да приеме това за напускане на семейното жилище.
Но една консултация с адвокат е чудесна идея.

Мъжа бил мързелив, а поема вземане от ясла (след работа...), занимаване на дете до вечерта, уикендите е с тях.. Инертен е, а сам е поел инициативата да се изнесе, въпреки, че поема всички "негативи" от живеенето семейно, т.е. ежедневно време за детето и очевидно липсата на "лично" време... Явно дотолкова не му се живее с анонимната, че си плаща наем, но дотолкова му се живее с детето, че квартирата е на 3 мин и той го отглежда ежедневно. Но плана за пътуване е "че после да се сближим"... Е, няма! Ако ти се иска сближаване, ежедневно се виждате, ежедневно сте "на една ръка разстояние", а ти искаш сближаване като заминеш... Ако искаш да се съберете, протегни ръка! Той бил инат, а защо така ми се вижда обратното!?!
Човека изобщо не е инертен, иначе нямаше да се изнесе и да иска развод (очевидно колко му е докривяло ежедневието с "не носи достатъчно доходи", "инертен е"... ). Просто не очаквай детето после да замине с теб
В Щатите "безплатна гледачка" винаги на разположение и то толкова близка с детето като таткото няма да имаш. Направи сметките, които Елена ти описа и ще видиш, че финансово просто ей така тръгване не става. Емоционално (за детето) още повече!

Така е... бащата изглежда да е добър, горе тя писа, че гледал детето и когато е болно. Такъв баща няма да го пусне и ще е прав.

А на мен пък Елена ми звучи като "я стойте там в България. Не сте толкова добри като мен, че да се оправите сами в САЩ". Щото милиони американци, в това число хиляди емигранти живеят в САЩ и то не на ръба на мизерията. Не ме разбирайте погрешно, аз харесвам потребителката и в повечето време съм съгласна с постовете й. Но в случая прозвуча все едно нито един българин или нито една самотна майка не могат да се справят в САЩ. Направо ме убеди.

Аз лично съм на мнение, че нищо няма да му стане на детето за 3-4 месеца с баща му. Нали не говорим за зарязването му на чуждо място, а за опит на майката да търси по-добър живот за него. Защото масово твърдим, че тази държава не става за живеене, но сега сме съгласни, че жената трябва да спре да живее и да се закотви в София при добрата си работа и постоянната заплата.

Изобщо не ми прозвуча така Елена, напротив, много добре и реалистично ги описа нещата. Колегите ми в Щатите постоянно се мъчат с такива врътки.
Да не говорим, че докато излязат да родят и след един месец ги гледаш обратно в офиса.
Аз затова и писах по-нагоре, само под смъртна заплаха бих заминала там. Съвсем си е права Елена.

И мен Щатите за живот ме плашат силно.

Аз се чувствам най-добре в България, колкото и да е мащеха държавата ни. Но, ако ми се наложи емиграция определено ще опитам всяко друго място преди Америка

Значи не съм само аз - все исках да напиша, че животът там май няма нищо общо с Европа, разстоянооята са огромни, всичко е огромно, което сигурно прави хората още по-малки. Но никога не съм била в Америка, само чета и гледам.

Благодаря на всички за мненията, имаше доста градивни и валидни точки.
Аз не бих живяла в Европа, да, по-близо е, но винаги си оставаш емигрант. В Щатите асимилирането е по-бързо, в повечето случаи. Но да не го превръщаме в за/протива емиграцията в САЩ.