?Въпроси всякакви за СО?

Аз обожавам Щатите и признавам, че съм силно пристрастна, но за мен наистина всичко се случва по-лесно там, отколкото където и да по света, ако човек е упорит, работлив и целенасочен.
Сега, не мога да знам как е с дете; предполагам, че нещата доста се усложняват – най-малкото, това, за което споменаха по-назад – че в САЩ социалната система е много по-различна от нашенската – би било пречка сигурно.
Но пък аз съм оптимист по душа̀ и вярвам, че когато има силно желание, винаги има и начин.
Пожелавам успех на Анонимната!

Въобще не съм имала предвид да си стои в България. Просто тук не е социална държава. А жената досега не е изпитвала какво е да се налага да плащаш за всяка една минута, в която детето не е с теб. Да не говорим, че не е само плащането, а намирането на тази грижа. Ами, то са буквално нови схеми през 5 месеца.
Далеч не съм единствената, която споделя такова нещо. Няма такова нещо като кварталната ясла/градина от 1 година до 1 клас. Няма детски кухни държавни, то и частни няма. Освен всичко останало, воденето на градина включва и носенето на 2 закуски и обят от вкъщи.

Нека да дойде сама и да види. Написах и нещата, за да знае какво да гледа обаче, а не цената на бирата е местната кръчма.

Той експериментът лесно се провежда и в България. Да си записва под час всички моменти, в които е била на работа или възпрепятствана да се грижи за дъщеря си и детето не е било на ясла, а го е гледал друг. После накрая на месеца да ги умножи по 15-20 и да добави 1500 долара. Това е минимално цената на грижата за едно дете тук с работещ родител.

Много от ресурсите, с които нови емигранти се оправят, са свързани с легален статус: има програми за субсидии, макар и не колкото в Европа. Не са за нелагални, нито за хора с работна виза, а за бежанци и такива със зелени карти.

А в моментния политически климат да дойдеш тук да работиш нелегално, дори и за 3 месеца, е меко казано глупост. Толкова ли не стигат новините до София за масовите ежедневни прибирания затвори и депортации или изглеждат като измислица?

Не стигат новините. Може би само за мексиканците се споменава понякога. И на мен не ми се вижда шега работа нелегалността.

А аз отново питам, каква е тази длъжност, че да няма кадри тук? И каква е тази работодателка да поема такава отговорност?

Ами най-вероятно жена със собствен малък бизнес, харесали са се на някоя бригада, българите като цяло сме отговорни и работливи. Но работодателката и идея си няма от работни визи, здравни застраховки, имиграционни или това как ще се оправя Анонимна сама с дете. Гарантирано тези неща въобще, ама въобще не са и на хоризонта. Затова е въпрос на Анонимна да и ги постави там и да получи яснота какви точно са параметрите на това, с което се захваща. Щото на бригада идваш и спиш в квартира с мишки на надувален дюшек на земята заедно с още 5 колеги и работиш по 12-14 часа на ден, ядеш джънк и пиеш евтина бира и на края на лятото де прибираш с 10-15К кеш ако си намерил добра сделка (справка, брат ми). Емиграция на самотна майка с дете е нещо коренно различно.

Елена, хиперболиираш, явно доста ти се е събрало от далечината на близките ти. Не отричам за социалната политика на Щатите, нито за здравеопазването, но твоето описание направо отива в утопия

Имам приятелка с две деца, които гледа сама. В зимен курорт живее, малко селище. Зимата работи в местните кръчми, лятото продава ски екипировка през ибей, която купува в края на сезона и продава в Европа за следващия. Щом избира този вариант, вероятно се чувства по-добре от другаде и си е направила сметката.

Имам приятел, който емигрира, поживя малко, после си взе жена от Дупница и сега имат две момичета, купиха си и къща. Работи шофьор, не се оплаква. И той не ще да се връща.

И други приятели имам в Щатите, но те са с по-особени случай. И придобиването на гражданство знаем как става и легализация, и изобщо, ако има желание, има и начин. Пък на теб, ако ти тежи, идвай си, недей да плашиш гаргите с орехи

По същество към авторката:
1. За мен детето е малко. До тригодишна възраст се формира подсъзнанието. За три месеца ще забрави коя си, как миришеш, на какво се усмихваш. И това ще му остане за цял живот.
2. Това, дето го говори мъжът ти сега, хич и не го вярвай за вбъдеще. Той ще го мисли, като дойде, за това го е казал, колкото да спреш да го врънкаш. Това със събирането, също го забрави.
3. Като нищо могат да ти вземат правата за липса на родителски капацитет или подобни глупости, трябва да внимаваш.
4. Това, което казва баща ти, тук го чу от доста хора в разтеглив вариант и през много усти. Може да помислиш, дали мнозинството няма право, поне малко.
5. Самата ти ще погледнеш на САЩ по много по-различен начин, защото липсата на детето ще ти се отрази. Това не е непременно лошо, може просто да те отрезви и това да е най-доброто.

Ако трябва да съм честна, аз съм "за" да идеш. Човек трябва да пробва, иначе няма как да знае. Но в дадената ситуация ми се струва, че цената може да е по-висока, отколкото предполагаш. Което пак не е непременно лошо, някои научават уроците си по трудния начин. Едно от най-ценните качества е да си смел, за това подкрепям, но аз нямам голямо значение

И още нещо се сетих, че има в живота ни епизоди, мечти, нагласи, които не е добре да разваляме. Струва ми се в случая, че ще стъпчеш с кални кубинки, красивите цветя на своите спомени и представи.  Може и да греша, изборът кове съдбата

Успех, каквото и да решиш.

Мими, на приятелката ти децата на колко години са били? Кой и гледа децата докато работи ден и нощ по кръчмите? На работна виза ли е, която е един много скапан вариант всъщност, защото плащаш данъци като гражданин, нямаш нелегални доходи, но нямаш и грам социални привилегии на граждани или такива със зелена карта, например държавна здравна застраховка. Ще ти кажа без да я познавам, не е. Най-вероятно или доходите и са под масата, или е със зелена карта, или и двете. И достатъчно ли сте близки, за да знаеш как се чувства и живее? Най-вероятно никак, ама никак не и е леко, а прави редица жертви, защото явно в България би и било още по-трудно.

Работната виза, между другото, е 3 години. За да се поднови за още 3, работодателя плаща около 7 хил. А след това, ако иска да остане, таксата за работодателя е около 20 хиляди и вече май-повече, за да получи зелена карта чрез нея. Поела ли е тази ангажименти щедрата работодателка със собствен бизнес? С брак нещата за зелена карта са вече само градски легенди, ако бракът не е съвсем съвсем легален и реален.

 Всъщност, моят живот е лесен и песен, макар да ми писва понякога, на фона на много жени, които познавам сами с малки деца. Колкото и да са далеч, имаме живи и здрави семейства, това на мъжа ми за 3 часа беше тук като влезнах в болница за операция по спешност. Със заплатата ми мога да осигуря на 3 деца платена грижа по 24 часа ако се наложи. Но с ръка на сърцето, ако бях сама с деца, бих го обмислила съвсем сериозно да ида някъде близо до семейство вместо да продавам ски по и-бай. Все пак мерси за поканата, у вас ли да си "дойда"? Че наскоро имаше една тема дето такива с деца и за 2 седмици не ги искат.

Не хиперболизирам ни най-малко, даже и спестявам някои мисли и ситуации, на които съм ставала свидетел. Един сам човек без никой с дете на 2 години трябва да е ненормален, за да не обмисли какво става в случай на болест, на загуба на работа: къде ти е мрежата да ги хване дори и съвсем временно? Или при всеки житейски обрат детето ще се лашка с майка си напред-назад над океана?

Какво общо има приятеля ти от Дупница, дошъл като ерген, натрупал опит и капитал, оженил се и си има жена и деца. Ами те повечето хора са така. Аз да не съм снесена тука от Марс на сегашната си работа и със сегашното си семейство? Работата на шофьор е тежка, но добре платена. Едва ли оставя децата си на съседката, докато работи или го чакат него в 17 часа да ги прибере всеки ден.
 Нищо общо с майка на работна виза без мъж.

Тя все пак отива пробно. Само дано шефката й е читава. Не зная дали при евентуални проблеми ще може да покани майка си или друг близък за известно време.
Мога да разбера как мъжът й е едновременно добър баща-непоносим съпруг, ако тя е по-амбициозна и напориста, а той не.

От самото начало казах, че напълно подкрепям да дойде пробно, ако ще и за година. Само да има предвид, че рискът да бъде хваната и депортирана (в най-добрия случай) не е хипотетичен, както беше дори преди 2 години.

Майка и може при евентуални проблеми, ако има туристическа виза, да дойде за 6 месеца. Цените на билетите започват от 1000-1200 долара.

Тези неща които пиша се отнасят за реалността на самотна майка с дете. Много ми е интересно, ако темата беше: да ида ли от Бургас в Монтана сама с детето, където да живея нелегално и да нямам достъп до никакво семейство или социалната грижа от държавата, пак ли така напоително щеше да бъде окуражена да иде да пробва.

Изобщо не преувеличава Елена, но нали сме свикнали да мислим, че то в САЩ доларите се берат от дърветата и възможностите те чакат през пет метра.....
Иначе не е лоша идея да замине за три месеца и да види как е.

Тук дори и в Северозапада има някаква, макар и все по-намаляваща възможност някой да й помогне просто от добро сърце. Както и да й навреди, разбира се, но тук си знаеш порядките и кое е реално и кое - не. Докато в непозната среда е далеч по-трудно.
Тя няма да  живее нелегално, а само ще работи нелегално. Различно е, ми се струва
Впрочем наскоро четох последната книга на Гришам, в която се описват нигерийци, които успяват да живеят и работят 20 години нелегално в САЩ, без да са някакви измамници, бачкат си на черно и се оправят, че и дъщеря раждат. Но накрая все пак ги депортират.

Тя отива за 3-4 месеца. Не за 3-4 000 години. Такива ужасяващи сценарии, че чак на мен ми се отщя всякаква промяна, а аз съм си бетер луда.
То всички сме невротични, ама някои повече.

Ситуацията покрай Тръмп е променена, това е.

Потенциалнатата емигрантка няма ли някоя баба, която да тръгне с нея и да не си оставя детето. Самотна майка без абсолютно никаква помощ дори и в София трудно ще оцелее.

Тук съм съгласна. Не бих рискувал ада вземам и малко дете, ако наистина не съм сигурна какви ги върша. Но нали казусът беше да остави детето и да отиде да види какво е положението там за 3-4 месеца. Не се е стигнало да вземането на детето там.