?Въпроси всякакви за СО?

Тия приказки може да се кажат само от човек, който не знае какво е тормоз. Какво е да нямаш работа, пари, да се чустваш нищожество и да си решил, че това ти е съдбата и няма къде да ходиш. Идобщо не е лесно да се почне после от начало. И затова жертвите често остават. Нямат сили да се борят. Не мисля, че трябва да къса връзки с майка си. Да я остави да я убие. После как се живее с тази мисъл??? Трябва да я измъкне.

Това от кого зависи? Някой трябва да намира работа на друг ли? С големи деца и пълна свобода на действие, както стана ясно от думите на авторката, става ясно, че това си е избор на жената.

Бих те перефразирала така - да не искаш да ходиш на работа, да ти дават пари, да те бият, защото си плащат, да се чувстваш нищожество и да се опитваш да манипулираш децата си, за да получиш внимание.

Не било лесно да се почне отначало ... двете и деца големи, предлагат и квартира и подкрепа, какво по-лесно от това?

Че не е лесно, не е лесно. Но жената не работи, болна е, има 2 малки деца...

Нещо не си дочела мисля. Децата са големи.

От какво е болна - изпуснала съм. А за децата - едното /авторката/ не е  толкова малка щом живее сама в друг град с приятеля си. Другото дете не знам на колко е, ама май и то не живее там.

Именно, именно.
Иронизирам.


П.С. Искам да кажа, че в началото ми беше много мъчно за тези жени. После си дадох сметка, че сами са си виновни, и не само, че страдат те, ами страдат и децата им. Което направо е непростимо. Аз се разведох с БНД с бебе на 10месеца, без една лоша дума да ми е казал, камо-ли да ме удари. Дори не ми е изневерявал. Просто любовта си отиде. Или по-скоро се появи нова. Но това е отделна тема. Просто да подлдагаш на такъв ужас собствените си деца не мога да го разбера
Ето, жената и до днес е с насадено чувство на вина и тъга в душата си. За другото преживяно не искам и да си помисля.

А добре    не съм разбрала.

Иронията, майтапа, назиданието и присмеха са много пошли и неуместни. С нищо не помагат, а само демонстрират ...и аз не знам какво точно. Този форум не спира да ме изумява.

Психическите заболявания са разрушително цунами, за болния и за близките.

Абсолютно така е, не само за близките, ами за не толкова близките. Какво би накарало една "майка" да подложи децата си на това и да продължава да ги подлага не пряко, толкова години след това?!

Просто децата са единствените, върху които може да въздейства и е доста долно, че го е правила и продължава. Милата майчица ... мислели я ... заради тях и счупили ръката ... на милата "майчица"...

И аз ато Salsisha мисля, че тя не иска да се измъкне от този тормоз. Това са само оправдания, че търпи заради вас. Трябва да я разберете, че й е трудно да зачертае целия си живот дотук, да носи отговорност за това, че ви е направила свидетели с брат ви и сте изтърпели всичко това, че прекалено дълго време е живяла по този начин и трудно би направила стъпки към нарушаване на стауквото. Би трябвало щом живеете надалеч, да се дистанцирате от онази къща и да спрете с обидите и квалификациите. По този начин вие също влизате в този омяагьосан кръг. Може да изслушвате майка ви, да я поощрявате да се измъкне, да й показвате, че този начин на живот е пагубен за нея, но ако тя сама не иска - никой не може да го направи вместо нея. Сигурна съм,, че дори да я вземете при себе си, тя рано или късно ще си замине отново вкъщи. А и не мисля, че се блазни по парцалите и парите, а просто си мисли, че по този начин мъжът й си изкупува вината и показва, че все пак има чувства към нея. Трябва да промени мисленето си, но след години живот по този начин е много трудно. Изслушвайте я, съчувствайте й, съветвайте я, но се оттървете от гнева си, защото той е лош съветник и спътник. Даже и вие също трябва да работите по въпроса, за да отработите тази връзка с баща ви иначе ще рекушира във вас през годините.
Мой близък не успя да убеди майка си да си тръгне след 30 години брак от една такава тормозеща го връзка. Добре, че с времето нещата се уталожиха и баща му спря тормоза и сега се покрепят взаимно, но моя близък не е забравил времената на насилие и таи омраза към баща си, а с това и неприязън към майка си, че не приключи тази връзка и позволи тормоза.

Иронията нямаше да я има, но в случая още повече се ядосах - децата са големи,  авторката предлага всякакви варианти, тя просто трябва да стане и да си тръгне.
Особено след като вижда  душевното състояние на дъщеря си. Е, съжалявам, ама не мога да съчувствам.

А защо смятате, че една дъщеря може да се разпорежда с живота на майка си?
Едно е да й предложи да заживеят заедно в друг град, да се грижат една за друга - дъщерята пише, че самата тя има тежки проблеми, - и майката да се съгласи. И съвсем друго, ако майката не иска да се разделя със съпруга си.

Жалкото е единствено, че в такива счупени семейни модели, се отглеждат травмирани деца, които по един или друг начин, мултиплицират ненормални семейни отношения в своите бъдещи семейства ... и няма кой да работи с тях. Няма никаква грижа за психичното здраве по нашите ширини, нито за младата майка или баща, нищо ... Дори скапаните социални служби не се интересуват особено, от тези по-дълбоки пластове на семейството. И да ги сигнализира някой те ще отидат да гледат дали има легла и ток. А нещата не са само легло и ток ...

Защо хората си вярват, че знаят по-добре от някой друг, как трябва да живее той, самият? Не, не знаят. Не, не са по-умни от него.  И не, няма да успеят да направят нищо добро за него, щом само те го искат, а той не го вижда като добро. Не знаете всичко за собствения си живот. Кое ви дава увереността, че го знаете за чуждия?

Светулчица, всякакви хора има. До психика е. Някои се смачкват, други не.
Аз съм била подложена на тормоз като дете. Търпях и спрях да търпя, почнах аз да налагам.
Никой не е бил в моите обувки, но и аз не съм била в нечии други.
И аз много не съжалявам жени, които доброволно седят при някой, който ги бие. Те само седят, мрънкат на близките си и дотук. Допускам обаче, че наистина има жена почти нямат изход.

Имах една такава близка приятелка. Ама за кратко. Мъжът и я биеше. Тя имаше хубава работа и добре платена, децата на по 7 и 9 години. Имаше възможността да се изнесе и да може да се грижи сама за себе си и децата. Имаше и отделно свой апартамент.
Но не, тя си седеше, търпеше побоища и скандали. Търпеше децата да са свидетели на цялата тази простотия и да ги увреди до живот. И редовно само ходеше наляво и надясно да мрънка на познатите си.
Веднъж дойде, изплака си мъката, казах и какво мисля и какво трябва тя да направи. Ми не, не можела да лиши децата от бащата. Той ги обичал, нищо, че ги побийвал и тях. На поне 10 човека едно и също приказва, а те едно и също и казват. Да го зареже.
Изтърпях и още 2 или 3 пъти монолозите. Накрая и казах директно, че селските и драми не ме интересуват и не искам да слушам плочата и отново. Два пъти вече и казах мнението и единственото, което мога да направя е да я погаля по главичката и да се направя на много натъжена. Казах и също и че е отвратителна майка щом подлага децата си на това ежедневие.
Разсърди ми се. Дреме ми на шмайзера.