?Въпроси всякакви за СО?

Напротив, желанието за второ дете не е  трудно за разбиране, а това защо държиш те да знаят за неуспехите, приятно ли ще ти е хората да обсъждат репродуктивните проблеми на мъжа ти, семейните ви разочарования, да си казват мнението, което може и да не ви харесва, да ви сравняват с другото семейство на сестрата, както правят и сега? Или колко пари имате, или нямате, да ви обвиняват, че не се справяте, да ви кажат, че е защото лошо си разпределяте семейния бюджет, за какво харчите и т.н.?
Според мен имаш нужда от подкрепа и споделяне, но просто се насочваш към грешните хора. Със свекърите границата между изразено мнение и опит за намеса е много тънка. Огледай се за други близки, ако имаш, приятелка, форумът дори...

Черен лебед, според мен си в дупка и прехвърляш недоволството си и върху тях, че и върху мъжа ти. Дори да си права, нещата не са от вчера и няма да се променят за ден.

И аз мисля, че имаш нужда от споделяне и утеха, но го търсиш на грешното място.
Сигурно има и перфектни семейства, кудето всички си споделят всичко и се разбират и подкрепят, но далеч не всички са такива. По репликите ня свекърите, които си описала излиза, че те все ще са недоволни от нещо, така че и да им сподели мъжа ти, само после ще има да им слуша приказките. Най-вероятно той си знае това и не споделя. Предполагам че ти имсш друг семеен модел с твоите родители и затова не го разбораш.
Ние с мъжа ми отдавна не споделяме важни неща с родителите ни. Моите са паника и притеснение за всяко нещо, неговите само приказки и налагане. Знаем си ги и не си причиняваме такъв дискомфорт, все пак като имаме проблем ни трябва спокойствие преди всичко.

Още веднъж благодаря на всички за отговорите. Изненадана съм колко полезни ми бяха всички до един. Дори  критичните,  които всъщност ми помогнаха да видя нещата от различни гледни точки.

Не сме били на гости на брат ми, защото не сме получили покана. И на мен ми е странно, но това е дома на снаха ми и не се бъркам - живеят в етаж от къща, която е на нейното семейство. Предстои им да си купят свое, може пък тогава да получим покана. Неканена не ходя никъде. А и не чувствам кой знае какво желание да им гостувам.

Странни семейни отношения - може би да. Всъщност на мен са ми странни всички семейни отношения, които са различни от модела, на който съм била свидетел от раждането си. За всеки странното е различно.
За БНД например странно беше, че НЕ ми идва отвътре да се изтърся някъде без поне да съм звъннала и да кажа/попитам, пък дори и да е при роднини - той и при роднини, и при приятели цъфваше на вратата без покана когато му щукне. Е, на мен това ми беше супер селско, но го пхриех като част от него, защото явно в близкото му обкръжение това поведение се считаше за ОК.

Относно дома на майка ми - да, той е неин, аз не го чувствам като мой и никога няма да го почувствам такъв, както и не очаквам да имам равни права, защото постоянно ми се напомня как не мога да имам такива, но си мисля, че поне малко трябва да се съобразяват и с мен.

Аз самата не се чувствам провалена. Това са думи на майка ми. Смятам, че съм успяла в голяма част от това, което е важно за мен, а останалото все още има време да постигна.

А очакванията, които имам към племенницата ми са елементарни. Не очаквам да е научена на нещо кой знае какво на тази възраст. Очаквам обаче възрастните около нея да са адекватни поне по отношение на хигиена, чупене, късане и т.н. неща, които би следвало да са важни независимо в кой дом се намират. И пак казвам - обичам това дете много. Не й се карам, не правя забележки, само насочвам и обяснявам разбираемо и в забавна форма. И тя схваща по-бързо от майка си и баба си.

Паданчина, снаха ти и майка ти щом не са се сетили досега, вземи му подари на племенничето едни хубави домашни пантофки с някакви шаренийки и животинки. Такива, дето наистина да му харесат. Така ще ти е по-спокойно за хигиената, като се катери по леглото.
И аз си мисля, че за него повече неща са позоволени, първо- защото е малко, второ, защото го виждат по-рядко.
Останалите причини, свързани с лошия ти късмет и "проваленост", мисля че са повече в твоята глава.
Аз имам братовчед, който е с 8 години по-голям от мен. Чичо ми се разведе с чинка ми навремето и братовчед ми понесе последствията. В нашия случай чичо беше проваленият и черната овца. Но пък именно братовчед ми, дето хем беше по-голям, беше по-глезенето дете. Именно защото ние живеехме с баба и дядо, а той се появяваше от време на време и старците чувстваха огромна вина и отговорност към него. Случвало се е да си присвоява мои джобни пари, да влиза в спалнята на родителите ми и да си взима разни неща, които после не е връщал. Майка ми беше бясна, но баба редовно го защитаваше, че правел така, защото от малък е подтиснат.
За щорите продължавай да правиш забележки. Нека ти обясняват колко си лоша. В крайна сметка като се развалят и на тях няма да им е приятно и после все някой ще трябва да купи нови.
На дъщеричката си можеш да обясниш, че няма деление, а просто братовчедчето е малко и още не разбира съвсем, докато тя е голяма и разумна. Но наистина, недей да я натоварваш с твоите усещания по въпроса. Няма да е хубаво за нея да си мисли, че е пренебрегвана и недостатъчно обичана от баба си и дядо си.

Не са в главата на pandachina мислите за проваленост, а на майка й. Изобщо всичките проблеми идват точно от бабата - толерира си едното внуче, приела е дъщеря си вкъщи, обаче постоянно й го натяква и я кара да се чувства на гости. Я кажи, майка ти деляла ли е теб и брат ти като малки?

Има и други мерки за такива родители - пиша от личен опит. Но трябва да си хладнокръвен и безстрастен. Казваш:
Наем ли искате да ви плащам? Аз не помагам ли с разходите и сметките? Чужд човек ли съм за вас, та угаждате повече на снахата? Ако ще съм под наем - заключвам си стаята, никой няма право да влиза там, вкл. и племенницата. Има и други помещения.
Ако й посочат вратата - може да не видят внучката си повече, имат и друга явно по-любима, нека тя се отчита.

рисковете на живота с дъртите

За мен, е бита карта предложението ти, за съжаление.
Тя, ако имаше къде да отиде, дори и разговорът щеше да е излишен.
След като няма друг вариант, нито врата може да заключи, нито нищо.
Всеки ултиматум само я прави още по- неглижирана и подклажда увереността на майка ѝ, че е права и че тя ѝ е в ръцете, щото.............е виновна за живота си и изборите си.

Здравейте,
Как да се справя с чувства като яд, гняв....породени от безсилие срещу системата в БГ. От множество лъжи..
Не мога да спя, само това ми е в главата...

Приемаш систсмата каквато е - лоша, хубава, корумпирана ...и продължаваш да си водиш твоята борба.Не се отказваш- това е .

или вдигаш ръце и заминаваш за чужбината
Където системата има други кусури

Не. Никога. Имаме и още един брат. Каквото е имало за единия, го е имало и за другите двама от нас. Започна да си променя отношението към мен след като започнаха т.нар. от нея провали в живота ми. А братята ми успяха да си намерят добре платена работа, единият си има вече съпруга и дете, предстои му покупка на жилище - в нейните очи те са на светлинни години от мен. Тя не харесваше БНД още в самото начало. Усещах го, но тя не ми го казваше от тактичност. И след раздялата започна да ми натяква, че тя не го била харесвала, а пък аз как така съм си затрила ума по него.

Отказах се. Няма начин, поне законов да продължа.
Безнаказаността ме побърква.
Каква да е моята борба?
Надежда че всичко се връща, не ме успокоява в момента

нема начин да нема начин. за какво точно става дума