Или синът ми ще се светне и ще я зареже?Ако я обича, никакви мои думи спрямо нея няма да го накарат да си тръгне.Ако пък не я обича, пак няма значение какво АЗ бих казала, едва ли ще остане с нея.
Така че, смисъл от моя намеса не виждам.
Всекидневно виждам как хората подкрепят своето гардже, каквото и да направи.
И не вярвам в силните връзки между дете и родител, които магически изчезват на 18 години и вече никой не се притеснява за него
Иначе, не, аз и сега не знам всичко.Размишлявам много, чета още повече.Но, сама.Без някой да ми дава "тон в живота" или да се опитва да направлява насоките на размишленията ми.
Аз може би изхождам от поведението на моите майка и свекърва.Точно проблем с деца не сме имали, но като дългогодишно семейство, сме имали други.Нито една от двете не се е месила, да ни разрешава проблемите, ни с въпроси, ни със съвети, ни с действия.Опитвам се да съм тактична като тях.
Засега ми се получава.Ето вчера, сина се е обаждал на мъжа ми за помощ/съвет, по проблем.
Аз малко съм на принципа "Щом не се обаждат, значи всичко им е наред!".
и това се отразява на написаното, много ясно се вижда. Понеже съм регистрирана и аз отдавна, а чета още по-отдавна, помня много от категоричните днес във възгледите си потребители как в началото на форумната си кариера звучаха много по-умерено, да не кажа притеснително.
Мисълта ми е, че не виждам нищо манипулативно или прикрито в едно такова изказване. Жената просто си признава, пред себе си и пред света, че има шанс да остане бездетна, по свое желание.