?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 124
  • 20 915
# 17 625
Кажете ми как да спре да ми пука и как да спра да се ядосвам?!
1. Спри да приемаш себе си и детето като едно цяло.
Не сте и не си си го донесла чеиз от вкъщи.
2. Спри да говориш, а почни да действаш.
Облечи се, гримирай се и му остави детето да го гледа, докато ти си навън " да глътнеш малко въздух".
3. Искаш да те ревнува?
Как  да стане, като отиваш детето при майка си?
Ми, свали на телефона няколко снимки на хубави мъже, облечи една къса пола, крастосай крак на фотьойла и с унесено изражение ги разглеждай. А, като видиш, че " милото" отмести поглед от лаптопа към теб, направи се, че криеш каквото гледаш.
Или се обади на приятелка и почни да хъмкаш, каквото и да ти каже, реагирай като на разговор с чужд мъж- "а, така ли?", "мииии, не знам", мииии, не съм решила.............. Joy

Ако няма промяна, вдигай детето и хващай пътя. Simple Smile
Виж целия пост
# 17 626
Подценяването на мъжа е грешна практика, която виктимизира жената и я противопоставя на някой, който бива представян като "такъв, който има нужда от съвети и напътствия". Когато една жена започне да си вярва, че тя трябва да "обяснява" на избраника си, границата вече е прокарана и занапред ще се трупат само негативи и напрежение. Да не коментираме и че го поставя в позиция не като към равен, а като към такъв, наред с децата, който също да бъде възпитаван.
И най-заспалият мъж ще усети този вид отношение и няма да му стане приятно.
Факт е, че той не подема нищо при очевидното й недоволство.
След като господинът се сеща, че може да си играе, докато ти се занимаваш с бебето, не е защото не разбира, а защото така му е удобно. Не считам и че трябва да представяш алтернатива, докато той я извежда, ти да чистиш. Той не трябва да се съгласява да прави нещо, защото ти ще правиш нещо друго в замяна.
Налице са индикации за мъж, на който личното спокойствие е на преден план. С конфронтация не вярвам да постигнеш нещо трайно, по-скоро си вземай време за себе си постепенно, но постоянно.


Съгласна съм. Баща на сила не се става. Или ще се захванеш да помогнеш на жена си, или ще те мързи и ще си гледаш твоя кеф. Той ако е добър баща, ще прояви инициатива сам да се занимава с детето СИ. Ако не знае кое как се прави пък, ще пита жена си. Само муньо ще чака тя да му обяснява и да го напътства.
Виж целия пост
# 17 627
Да, ама жената трябва точно и ясно да си заяви нуждите и желанията. Не да чака той да гадае.
Ми тя казва че често водели разговори и той все обещавал, но после забравял.
Виж целия пост
# 17 628
Да не чакала той да гадае, айде сега. То голяяяямо гадаене се иска, че да се сетиш, че както на теб ти е кеф да станеш късно и да пиеш кафе на терасата, така и на жена ти би й се искало. И с игричките, и с всичко. За възрастен мъж говорим, не за първолаче - напълно е наясно, ами му е изгодно така. Хубав е съветът на Абсурт да спре да приема детето и себе си за едно цяло, цялото са тримата, не двамата.
Виж целия пост
# 17 629
Въобще не става въпрос за подценяване на мъжа, а за включването му в семейните ангажименти и заявяване на нуждата от лично пространство и за жената.
За някой да е узрял, презрял и пораснал само с удобства, без ангажименти по друго човешко същество, още не съм чула.
Вариантите за семейственост при такъв човек не са много.
Когато привмеш, че трябва да обясняваш на възрастен човек, който, видите ли, не се "сещал", е точно подценяване, че не може да осмисли ситуация и да реагира адекватно на нея.
Всъщност, много жени си вярват, че тази роля им се пада по право, защото според тях мъжете минават по ред от майките (които също са им обяснявали, какво да правят) на скъпите си нежни половинки. Тези жени поставят партньора си в позиция на "муньо", който работи само в режим на подавани инструкции , прекъсвани само в случай на провеждан от съпругата регулярен инструктаж.
Виж целия пост
# 17 630
Аз бих й предложила, щом като с говорене не става номера, да му остави бебето за 1-2ч да се оправя сам, както може. Да го видим муньото дали може да функционира без жена му да му виси на главата и да му дава инструкции. Един-два пъти така и ще свикне да се сеща после. Пък и заслужава малко да се поизмъчи, като жена си. Да види какво й  е на нея.
Виж целия пост
# 17 631
А за какво изобщо трябва да се "говори" в случая? Що за нахалство, да се отнема личното време на човека?
Аз също си правя кафе и каквото си искам, докато мъжа ми се занимава с малките. Предполагам и той си прави неговите си неща, когато аз се занимавам с тях.
За какво е нужно да следим, какво прави другия, при положение, че не ни е необходим в момента? Когато съм с бебетата, това си е моето време с тях. Да - то е повече от неговото, но все пак някой трябва и да работи, за това съм отпуск в крайна сметка. Не ми е неприятно, че мъжа ми пил кафе и не търчи истерично до спалнята или до парка да ме проверява, какво правя. Дори ми е добре, че всеки от нас намира време и начин да си почива и разпуска, иначе бихме превъртели.

И само да допълня - не е нужно непрекъснато да се дават съвети и инструкции на мъжа. Не си мислете, че вагината ви прави вездесъщи по всички въпроси. Мъжете общуват с децата по техен си начин. Света също ще продължи да съществува, без съветите ви. 
Виж целия пост
# 17 632
Има опция за редакция, Бърди, аз основно от телефон пиша. Отиваш на поста си, натискаш трите точки горе вдясно и имаш възможност да редактираш. Редовно го правя Simple Smile
Виж целия пост
# 17 633
Salsisha, а що за нахалство е той да има време за себе си само, а аз постоянно да съм с бебето и един час да не иска да бъде с него, за да мога аз да изляза да ми се "проветри" мозъка. И не като вляза да се къпя да ми се причува постоянно бебешки плач и да съм готова всеки момент да хукна към мястото, където съм оставила бебето, защото се е случвало да му кажа "отивам в банята, гледай детето", а той да го гледа 5 мин и да отиде на терасата, от където не се чува как плаче и аз да чувам от банята как се дере. Не ни се падна толкова лесно бебе, което само да спи, яде и гука. Ако беше така, нямаше да ми е нужна ничия помощ и нямаше да ми е трудно психически да нямам време за себе си.
Виж целия пост
# 17 634
И аз мисля, че ако някой ме тероризира непрекъснато с разговори за изясняване на отношенията и ролята ми в семейството и когато някоя прекрасна сутрин се събудя, а този някой го е хванала липсата (ясно е, че няма извънредна ситуация, а е на разходка), ама и през ум няма да ми мине да го търся, за да ме залее с изисквания, а ще си направя кафенце и ще си го изпия сладко-сладко  на най-голямата възможна тишина!
Виж целия пост
# 17 635
Скрит текст:
Въобще не става въпрос за подценяване на мъжа, а за включването му в семейните ангажименти и заявяване на нуждата от лично пространство и за жената.
За някой да е узрял, презрял и пораснал само с удобства, без ангажименти по друго човешко същество, още не съм чула.
Вариантите за семейственост при такъв човек не са много.
Когато привмеш, че трябва да обясняваш на възрастен човек, който, видите ли, не се "сещал", е точно подценяване, че не може да осмисли ситуация и да реагира адекватно на нея.
Всъщност, много жени си вярват, че тази роля им се пада по право, защото според тях мъжете минават по ред от майките (които също са им обяснявали, какво да правят) на скъпите си нежни половинки. Тези жени поставят партньора си в позиция на "муньо", който работи само в режим на подавани инструкции , прекъсвани само в случай на провеждан от съпругата регулярен инструктаж.
Напълно достатъчно е да си вярваш, че имаш право и на почивка, и на лично време, и на семейственост, ако си в семейство.  Но пък, за да не си помисли някой, че се виждаш в ролята на "майка му" или на "жертва", щото той не се сещал, по-добре да мълчи и да продължава по старому... щото някъде някой е дал неговото логично обяснение...
 Не разбирам къде видяхте инструкции, но ок, ако така го виждате.Дълбоко се съмнявам че при всички нещата се получават без говор, само по телепатия. Явно тук трябва друг подход от досега прилагания.
Виж целия пост
# 17 636
Salsisha, а що за нахалство е той да има време за себе си само, а аз постоянно да съм с бебето и един час да не иска да бъде с него, за да мога аз да изляза да ми се "проветри" мозъка. И не като вляза да се къпя да ми се причува постоянно бебешки плач и да съм готова всеки момент да хукна към мястото, където съм оставила бебето, защото се е случвало да му кажа "отивам в банята, гледай детето", а той да го гледа 5 мин и да отиде на терасата, от където не се чува как плаче и аз да чувам от банята как се дере. Не ни се падна толкова лесно бебе, което само да спи, яде и гука. Ако беше така, нямаше да ми е нужна ничия помощ и нямаше да ми е трудно психически да нямам време за себе си.

Това си е твой проблем, че си решила да играеш жертва и не си уреждаш единия час свобода. Значи, просто завиждаш и затова гледаш да го изкараш черен.

А тези истории  - не мога да се изкъпя, защото бебето плаче, изобщо не ми ги пробутвай. Понякога бебето си плаче, не е нужно да висиш диванча прас, да се самосъжаляваш до плачещото бебе. Щом е нахранено, изкъпано и на топло, няма нищо страшно да си поплаче от някоя колика или зъбче. Едно бързо къпане е 10-15 минути, нищо няма да му стане на бебето.

Аз съм с две бебета и мъжа ми работи по 12 часа минимум на дежурство. Понякога и повече, когато има извънредни ситуации. И какво да правя, досега трябва да съм психясала, ако търча при всяко мрънкане на бебето. Има колики - плаче, гладно е и чака да му дойде реда, защото храня другото - плаче. Така са бебетата. Да търча, като капитан планета от банята, защото някое се разплакало? Абсурд.

И това - "ако" бебето било добро ... също не върви. Комфорта си го правиш ти. Като плаче в леглото - местиш го на бебешка възглавница, гнездо, люлка, шезлонг. Пускаш му музика, обличаш го и отваряш прозореца и хиляди други неща, които успокояват детето.

Изобщо ... първо се разбери със себе си, а после търси кусури на мъжа си.
Виж целия пост
# 17 637


Таткото сам няма да се сети. Направи рутината, дай инструкции и малко по малко ще научи кои са задачите. Макар че покрай малко бебе няма особено много задачи и може наистина да се чуди за какво точно е нужен.
Luna, тук ставаше дума за инструкции и че таткото нямало да се сети.
Той да не би да пада от Марс или удобно да не се "сеща"?! Идиот ли е, че се чуди, какво да прави (пък и не я е потърсил, уж че се чуди) и ей така, между другото, си направил кафенце и игрички си решил да играе, докато тя обикаля.
Не са чак толкова глупави мъжете, а ако познавате "недосетливи" за работа и досетливи за удоволствия, проблемът е сериозен.
Защото, подаването на инструкции и "обучаването" на единия от другия родител също е вид ангажираност и отнема време.
Анонимната да започне да обръща повече внимание на себе си. Често такива тарикати подкопават и самоуважението у жената, която да започва да смята само себе си за отговорна (включително и в това да счита, че тя знае и разбира и следва, докато другият дори не вижда, какво има за вършене).
Виж целия пост
# 17 638
Съжалявам, но това е истерично и най-омразното ми поведение. Бабешко. Ражда се бебето и край - никой няма право на кафе и висене на компа. Ревне бебето - всички дружно в дивашки тръс трябва да се понесат към креватчето.

Това са пълни простотии и абсолютно погрешно поведение и е способно да съсипе всеки. И който го практикува и позволява, сам се съсипва, никой не му е крив.
Виж целия пост
# 17 639
Te татковците се сещат, но се сещат за татковски похват. И мама пак е недоволна, че не правят нещата като нея. Съответно човек не чете мисли, а може изобщо наистина да не забелязва как жената прави нещата. Това е нормално - никой не следи другия в ръцете нон стоп, да му знае всичките техники и изисквания.

Бебето си има рутина и режим, който за майката е очевиден, но за таткото дори може да не се вижда с просто око какво се случва и какво трябва. Или трябва подробен инструктаж, или методът "неволята учи", но тогава мама трябва да си затвори очите за грешки и да не се впуска да коригира, за да се научи сам човекът. И да приеме, че няма да е перфектен от самото начало.

А и тук говорим за едно бебе. Едно-едничко само. Ми много ясно, че ако няма веднагически задачи, човек може и да отблее. Не е нужно това едно бебе да ти обземе целия свят и само да мислиш как да го гледаш умилено и какво да го правиш. Понякога просто няма какво да се прави около малкото бебе. Ако е обгрижено - сядаш и си пиеш кафето.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия