?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 124
  • 20 915
# 17 655
Амур, въпрос на гледна точка. Като го обуеш в твоите обувки, след това и ти ще трябва да поносиш неговите. Твоята интерпретация върши работа при някои мъже, други се озлобяват и агресират, стават още повече скандали.
Тази стратегия за мрънкането я познавам от моята майка, която все се оплакваше, че никой не й помага, но никога не ти казваше какво точно иска от теб. В резултат се получаваше една неприятна атмосфера, в която все си виновен, все нещо не е свършено, в нещо си се провалил, и не му виждаш края. Когато кажеш на някой ТОЧНО какво искаш от него (командата), и не следват мрънканици до вечерта, че освен това, което си му казала не е свършил и нещо по своя инициатива, а го поканиш да излезете с количката и да седнете на някое приятно капанче, нещата ще са други, поне според моите убеждения.
Виж целия пост
# 17 656
За мен Тя не е мрънкало.Иска малко внимание.Дори и тоя мъж да не знае какво да прави с бебето( което аз не вярвам- че има толкова не можещи мъже- в крайна сметка и болни(инвалиди) хора гледат бебета), не виждам комуникацията между тях двамат аз.Най малкото като не ги вижда в обичайното време вкъщи, може да звънне , да види как са, имат ли нужда от нещо.Нормална загриженост и внимание към партньора.Да, има мъже , които не висят по градинките, но не ощетяват жените си откъм отношение.Явно компенсират по други начини.А щом е и говорено по темата...лошо.На неангажираност прилича, не на нормална чисто човешка съпричастност.Дано се оправят нещата и бащата се включи като такъв като поотрасне малко детето.
Аз не бих му връчила зорлям детето, за да ида на кино примерно.То насила нищо не става.Примерно на фризьор, да идва с вас, докато те правят може.Вие изобщо излизате ли заедно с бебето?Колко е голямо това бебе?

Виж целия пост
# 17 657
Искаш да не си хвърля мръсните дрехи изцялата къща, а само в коша за пране?-спираш да му събираш дрехите из къщата и переш само оставените в коша за пране.
Точно, аз така "обучавам" моя и нямаме проблеми.

Аз така "обучавам" децата, не е много ефективно, сега търся други методи Simple Smile И се надявам съпругът ми да свърши половината от "обучението", не си мисля, че аз съм единствената която знае всичко.
Виж целия пост
# 17 658
Амур, въпрос на гледна точка. Като го обуеш в твоите обувки, след това и ти ще трябва да поносиш неговите. Твоята интерпретация върши работа при някои мъже, други се озлобяват и агресират, стават още повече скандали.
Тази стратегия за мрънкането я познавам от моята майка, която все се оплакваше, че никой не й помага, но никога не ти казваше какво точно иска от теб. В резултат се получаваше една неприятна атмосфера, в която все си виновен, все нещо не е свършено, в нещо си се провалил, и не му виждаш края. Когато кажеш на някой ТОЧНО какво искаш от него (командата), и не следват мрънканици до вечерта, че освен това, което си му казала не е свършил и нещо по своя инициатива, а го поканиш да излезете с количката и да седнете на някое приятно капанче, нещата ще са други, поне според моите убеждения.

Ами, тя вече многократно каза, че му е давала "командата" и не мрънка за щяло и нещяло, а той просто си прави оглушки. Обещавал е и никога не го е спазвал.

Кети В, децата са си деца, това е мъж (порастнало дете, разглезено от майка си) и те по-лесно се обучават.
Виж целия пост
# 17 659
Всеки има право на 1 час за кафе и да виси на компа и няма никакъв проблем, да си го осигурява сама между храненията на детето.
Викаш, тя нужда от излизане и откъсване за малко от тая среда няма. Един час уж почивка в същата трябва да й стига. Интересно какво би казал мъжът по тоя въпрос, ако той трябва да прави така. Що ли ми се струва, че хич няма да е съгласен. И най-здравата психика ще поддаде при дълъг период на постоянно разположение, липса на помощ и излизане, и еднообразие. Правете разлика между истерия и недоволство от това, че другият смята, че всичко си е ваша работа. Мен ако питат, истерикът е той - сакън да не остане сам с бебето, че ще го изяде, и прави панаири всеки път, като трябва да остане с него. И сакън някоя жена да не се оплаче, че бащата се скатава - веднагически става истеричка, мрънкало и тъй нататък. Що не поставите някой такъв скатаващ се мъж в такава ситуация, за повече време, да видите тогава що е мрънкане и истерия?
Виж целия пост
# 17 660
Искаш да не си хвърля мръсните дрехи изцялата къща, а само в коша за пране?-спираш да му събираш дрехите из къщата и переш само оставените в коша за пране.
Хаха, добра идея. Ще ти трябва доста постоянство, обаче. Пример: чорапи. Ако съпругът е горд собственик на 20 чифта ще са необходими 3 миризливи седмици, докато чуеш заветния вопъл "милооо, нямам чорапи". Един по-самостоятелен мъж, обаче, просто ще избере най-малко миризливия чифт от земята и ще продължи смело напред.

Войната за капака на тоалетната чиния може да е дълга и кървава.  Grinning
Един по-самостоятелен мъж ще си пусне пералня да си изпере чорапите.
Виж целия пост
# 17 661
Анонимната, запиши се на някакъв спорт и човекът да си знае, че два или три пъти седмично си ангажирана от-до.
Стига да няма мрън или направо отказ. Моят се мръщи всеки път, като му оставя бебето дори за час-два, затова и избягвам да го правя, ходя навсякъде с бебето и количката в комплект и чакам с нетърпение да порасне, но не знам колко точно трябва да порасне, не помня с по-големите деца как беше.
Виж целия пост
# 17 662
Съчувствам на авторката и я подкрепям напълно. Дано да срещне прекрасен мъж, който ще е благодарен, че има семейство, а няма да го неглижира.
Но друго ми е странно в случая - как един човек заблуждава друг, че има нужните качества за съпруг и баща и в последствие се оказва, че ги няма? Как се доверявате до такава степен на някого, че и дете да му родите? Нали все пак минавате през разни житейски ситуации през периода на връзката, преди раждането, не виждате ли този човек как реагира, с какво може да се справи и с какво не? Нали трябва да ви впечатли един мъж, да покаже, че първо може да се грижи за вас, за да се стигне изобщо до разговор за семейство. Смятате ли, че е възможно един мъж да стане друг човек, след раждането на детето? И ако да, защо? Говорим за случаите, когато е искано и от двамата.
Виж целия пост
# 17 663
Моят мъж пък се справяше много добре с бебетата, а с по-големи му е трудно. Ма а де, това няма как да го знам преди да имаме деца.
Виж целия пост
# 17 664
За няколко месеца, нищо няма да и стане и да не излиза самостоятелно, това си е част от нещата.
Ако трябва да отиде на лекар, фризьор или каквото и да е - всеки може да гледа бебе за 1 час, дори и баща му, пушейки когато му се пуши на терасата. Тя едва ли не го изкара, че ще умори бебето. Ми и аз да съм, ще и тегля майната - да си го гледа сама, като много знае.
А пък ако иска пълна свобода - да не е раждала. След като е родила, никой не и е длъжен. То не може и на работа да ходиш и да си 24 часа концентриран, къде е бебето и нестабилната му майка, яли ли са, спали ли са, сърби ли ги, боли ли ги. Имаш един час - ми пиеш си кафе, без да звъниш за панически проверки.

Големи претенции и оплюване на мъжете. И те сигурно искат някои неща да не са, както са, но си мълчат и търпят. И те сигурно са си представяли бащинството по-спокойно, без вечно мрънкаща и на пружини жена, заради която ги е страх да останат сами с детето.

Дори едно куче, може да си изгледа децата, ама днешната жена не може. Горканка.
Виж целия пост
# 17 665
Лично според мен и моят опит - никога не можеш да прецениш как ще се промени един човек след децата. Тото е малко работата и късмет.
Първият ми мъж - пълна скатавка, а преди това по гости и излизания с приятели, все той се занимаваше с децата.
Вторият е идеален, но пък имаме много спорове по отношение на разни въпроси за възпитанието - аз съм с малко по-либерално, той по-строг. Никога не съм си представяла, че с този мъж може да спорим люто и безобразно, толкова много сме се разбирали винаги (и продължаваме да се разбираме - за всичко, освен за тези неща).
Виж целия пост
# 17 666
Стига сте мерили човек с човека. Един с друг еднакви няма, ни при мъжете, ни при жените. Позволявайки си да обобщавате в такава посока, индиректно вменявате чувство на безнадеждност у оплакалата се, демек не е ок работата, прецакала си се. Пълни глупости!  Леле, какво нещастие, че не е случила на такъв, дето за всичко да се сеща сам... Един се сеща за едно, друг за друго. Всеки е различен. И към всеки ефективният подход е различен.
Виж целия пост
# 17 667
Стига сте мерили човек с човека. Един с друг еднакви няма, ни при мъжете, ни при жените. Позволявайки си да обобщавате в такава посока, индиректно вменявате чувство на безнадеждност у оплакалата се, демек не е ок работата, прецакала си се. Пълни глупости!  Леле, какво нещастие, че не е случила на такъв, дето за всичко да се сеща сам... Един се сеща за едно, друг за друго. Всеки е различен. И към всеки ефективният подход е различен.

Ами тя си се е прецакала, но не заради другия човек, а заради собствената си неувереност, нестабилност и напълно погрешни очаквания и реакции.
Виж целия пост
# 17 668
Само да кажа, че и аз по едно време мрънках, че баща й ме се занимава с нея. После спрях. Детето попорасна, започнахме да общуваме на друго ниво и да ви кажа, грам не ми пука колко се занимава и дали се занимава. Даже предпочитам аз да си се занимавам, да си я водя насам натам, да си изкарваме времето двечките. И на площадката не ми тежи да вися, пълни ми се душичката от часовете с нея. Тези моменти толкова бързо ще отминат, така бързо растат децата и докато се обърнеш ти казва, че си иска своето време, което вече не е с теб. Така че аз лично го приемам за позитив, а той да си чука главата. Детето ми е едно богатство и аз черпя от него колкото ми душа иска. Той изобщо не знае какво губи.
Виж целия пост
# 17 669
Не че нещо, но при днешните супер желани, супер планирани бебета, родени на 30+, в които уж жената била психически устойчива, търпелива и какво ли не, не може ли да се очаква ейтолку компетентност и мерак, та да не те катурне това бебе още в първите месеци, все едно си родила неочаквано на 18 и не знаеш какво те чака.

Впрочем и аз имам нужда от почивка от деца, и си я взимам, но с малко бебе - то не иска много. В 7 вечерта е заспало, до 10:30 или до по-късно си имаш време за себе си.

След като ти смяташ за обичайно едно нещо, никой не те кара да вървиш срещу него. Много са жените, които смятат за нормално всичко да чака тях, оправдавайки таткото по всякакви начини и забравяйки, че и те са хора. Така че няма защо ти от своя страна да казваш кое е редно според теб и кой колко трябва да е компетентен и устойчив, за да не го катурне бебето. Всъщност човек точно като надценява себе си, най-лесно се катурва в един момент, защото всеки организъм си има предел и не можеш вечно да му отлагаш почивката за подходящия момент, който така и не идва, освен ако сам не си го определиш и вземеш.
Никакво самосъжаление няма, както се казва - който е решил да има дете, ще си го гледа. Отнася се и за мъжа, защото това дете не е паднало от небето изневиделица.Не че не могат жените и сами да се справят, но след като сме се събрали в семейства именно заради децата, значи в грижите по поколението трябва да участват и двамата.

А пък ако иска пълна свобода - да не е раждала.
Същото се отнася и за мъжа - ако иска пълна свобода, да не е правил деца. Като ги е направил съвсем осъзнато, ще си ги гледа. Далеч не всички са мозъчни хирурзи или натоварени с тежка работа, че да клинчат вкъщи. Дори повечето, които знам, седят на задник по цял ден в офиса и после у дома имат претенции, че са смазани, та да не ги занимават с простотии като децата им.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия