?Въпроси всякакви за СО?

Scribd.com

Иначе децата продължават да си играят на пода, само че сами си постилат. Измислят си игри, говорят си, излежават се и така...или сядат до мен, или нещо си приказваме. В крайна сметка една голяма част от ежедневието е да се научиш да правиш нещо свое, докато си прекарваш време с други хора. Не може всичко да е някаква активна и целенасочена дейност, все някакъв проект или излизане да се гони. Има си излизане за деня, през останалото време се очаква да се научат да се занимават без да пречат - основна способност на цивилизования човек, да може да споделя стая с други хора, без да се стигне до бой:)

Да, познато ми е това приложение отдавна и имах абонамент, но не ми допадна. Сега може и да е по-добър изборът на предлагани книги.

Искам да си изплача това, което ми тежи и да искам съвет. С приятеля ми се скарахме, при което си тръгна от нас, пожела ми да съм жива и здрава и си би шута. И аз не мълчах, всеки пали другия, но реакцията му беше просто прекалена!
Караницата тръгна от там, че трябваше да се разбере нещо с наш общ познат сутринта, което не е направил и въпросния познат вечерта ме пита мен какво става. Защото нашия не се е обадил, при положение, че той има нужда от него. Стана ми неприятно от случая и му казах, че това е несериозно и безотговорно и  бях обявена за злобна. За всичко е така. Трябва да направи нещо, обаче ако аз не го подсетя поне 6-7 пъти, нищооо. А накрая съм лошата, че "натяквам".
Друг повод беше, че ще пътуваме и трябва да чекирам билетите, а той все още не ми е написал данните от ЛК, подсещам до вече 2-ра седмица. Утре ще ги чекирам, но след като ме заряза по този начин, разбирам, че не иска да сме заедно. Сега какво да правя?! Да чекирам останалите хора без него, и да му хрумне тия дни да се "сдобряваме", ще каже колко съм лоша да не го добавя и него.......от друга страна не искам да се унижавам след целия цирк да го търся  и питам "Дай си данните,ще пътуваш ли?" сякаш му се моля...ни така, ни иначе..
Като цяло не знам как да реагирам. Черен ми е, не искам да го търся, но ако той ме търси?! Какво да правя с билетите? А с връзката като цяло (ако изобщо имаме такава все още)?

Ти ще решиш, но тоя цял живот ще си го отглеждаш като детенце. Непрекъснато трябва да му вървиш по петите и да го ръчкаш, за да направи нещо. Прецени сама струва ли си. Има всякакви хора и все ще търпиш нещо, ама твоя ми се вижда голяма досада. За билетите - аз бих забавила до крайната възможност, за да му видя поведението. Ако пасува - тръгвам без него. Без да го стреснеш, няма да вдене.

Като му нямаш данните не можеш да го чекираш. Чекирай всички останали, той може и на летището сам да се чекира срещу такса. Остави го да си сърба попарата

При това положение не бих правила нищо. Той си е взел своето решение, голям човек е, ще се оправи, не го мисли.
Направил ти е услуга като си е тръгнал...

Нямаш му данните, не можеш да го чекираш. Да се оправя. Ако ти каже, че си  лоша, защото не си го добавила, добре си помисли какво говорят за него подобни грозни забележки.

Този е същински Мунчо небесен. С кеф да му биеш шута на такъв. Не бих го търпяла и една седмица, ако трябва за всичко да напомням.
Жив и здрав да е, а ти си чекирай другите хора.

А, защо го подсещаш? Защо го чекираш? Защо все взимаш инициативата? Защо правиш план 1 - ако се обади и план 2 - ако не се обади?

Когато упорито се държиш, като майка, нормално е другия да приеме ролята на дете. Не разсъждавай за него, а за себе си. Ако не си 100% сигурна, какво да направиш в даден момент - не прави нищо. Пас. Не дудни на хората, какво трябва да правят - това си е техен проблем.

Дръж се, като жена и позволи на мъжете до тебе да бъдат мъже. С това наставническо поведение си обречена на постоянен провал. Личен. За тях си е все тая - ще излязат и ще тръшнат вратата, както и е направил въпросния ... а ти ще останеш със себе си.

Ти мъж ли търсиш или детенце?
Децата се подсещат за разни неща. Да си оправят леглата, да си мият зъбките и т.н.
Научи се да преценяваш мъжете.
Освен, че трябва да не натякваш, също трябва вече и да не поемаш оттук насетне ангажиментите на други хора на плещите си.
На въпроса на познатия ти отговаряш, че не знаеш и даваш телефона на "възлюбения" да се оправдава и изчервява.
Лично аз се дразня някой да ме пита защо еди кой си направил това или онова. Последния път точно в подобна ситуация казах - "според теб Мария ли се казвам. Ето ти телефона, обади се. Няма как да отговарям вместо друг човек"
Чекирай си другите хора. Щом не ти е дал данните, значи не иска да ходи. Казала си веднъж.
Пък и вече сте скъсали, за какво ти е да ходиш с някъде където и да е.

Идеален момент вече да не е част от живота ти: така е поискал, ти уважаваш решението му и живи здрави. Чудя се, как имате сили цял живот да дондуркате някакви нещастници, а да оправите и живеете собствения си живот - никакви сили нямате.

Реши си ти какво искаш.
Готова ли си винаги да вървиш подире му и да напомняш, и да настояваш да си свърши задължението, при това- с галене по главичката, защото е силно обидчив?

Какви са качествата, които цениш в него и дали могат да компенсират недостатъците до степен да не се дразниш, а да приемеш че той си е такъв и ще напомняш, и ще вървиш подире му?

Това, че си е тръгнал, е пуберски номер, който и за жена е отвратителен, а мъж да го прави, е непростимо.
За пръв път ли му се случва?

Ако е така, трябва да му е за последен- не се обаждай и не му чекирай билета- 2 седмици да го чакаш за данните и пак да не е готов, си е отказ от пътуване и липса на топки да го каже направо.
Ако пък е пак проява на безхаберие- да си сърба попарата.

слава богу, сменихме темата.

Първо, за Анонимната. Момиче, направи си сметката искаш ли цял живот да го ръчкаш, да сина тръни, да организираш. И след това реши какво ще правиш.
Аз, познавайки себе си, щях да се обадя, да кажа, че е последна възможност за чекиране, ако иска да дава, ако не да се оправя. Ама туй съм аз.

И сега относно ситуацията и връзката. Безпристрастно.
Имам приятелка, дето е голямо ръчкало. Все нещо организира, все нещо крои, все някакви планове и задачи. Няма лошо, ама идва тънкия момент, в който всичките тия планове включват някой да извърши дейностите по тях. А тоя някой в 99% от случаите не е тя. Баща и, мъжа и, аз, сестра и, произволен близък или съсед, някой непознат илил полупознат. И ако задачата не се свърши в момента, когато тя го е планирала и по начина, който тя си представя, настава ад.
Мъжът и е много пасивен, но пък жестоко се изнервя от ръчкането и. Непрекъснати скандали и студена война е там. Аз, когато не искам, не ме интересува, не ми се занимава, просто казвам НЕ, ама именно с главни букви го казвам, и тя знае че това е края. Но не пречи да се цупи и дудне.
И туг говорим и за обикновени неща, и засложни планове. Просто решава, че нещо е важно и очаква то да е такова и за всички останали на света. И може да ти скъса нервите, за да и уйдисаш на акъла.
Помисли си, дали няма и при вас тоя момент.

Привет пак! Не си тръгва за пръв път и е предупреден да не го прави повече, но ето на...изкарва, че щом е еди какъв си, нямал работа при мен. Демек аз съм виновна, че си е тръгнал.
Аз по принцип не го подсещам и карам да прави мои задачи, а негови. Трябваше да си запише час при лекар, подсещах го 3-4 пъти, че доктора каза да му звънне сряда сутринта, но нашия забравил. Като се прибира от работа и съм жадна да кажем, го моля да ми вземе един сок, което пак забравя и никога не се случва. Трябваше да излизаме компания на ресторант, той обеща да резервира, ние спокойни....половин час преди срещата ми заявява "ейй аз забравих да се обадя". Просто за мен е безотговорен. Единственото, което помни и върши е ако в работата му го накарат нещо. Не работи никак тежка работа, а постоянно чувам, че иска да спи, защото или 1. е бил на работа или 2. е почивка , сиреч винаги.Не познавам човек,който да иска толкова много да спи, ако може да легне в 22ч.,да стане в 12 на обед, в 2 пак да заспи и после отначало. Само дето не го прави,щото аз лошата искам на разходка, кино и тн. Това са минусите.
Плюсовете - добродушен и състрадателен към хората, лесно връзва разговор и е лежерен за общуване - хората лесно го харесват от пръв поглед. Всичката ми рода го харесва, приятелите ми също. Работлив е, ако сам се захване с нещо. Има и още,но просто гореизброените дразнещи неща в него ме побъркват и съм пред дилема мога ли да се опитам да го променя или да свикна да живея с тях. Или трети вариант кой откъде е.

Не можеш да го промениш ти. Можеш или да живееш с него, имайки два варианта - да се дразниш и побъркваш за определени негови черти или онова, с което той не се справя, да го вършиш ти. Можете и да се разделите. Следващият ще има други кусури или същите. Все нещо ще трябва да изработиш у себе си и доизкусуриш и развиеш. Имаш избор.