Янтра, разбрахме отдавна, че за теб съвместния живот е състезание с "мъжете" и осторожно дебнене, да не си мината, но това не важи в масовия случай. Ако си комплексирана, че не ти се е случило, каквото искаш, или огорчена, че трябва да работиш, защото мъжа ти не изкарва достатъчно, както ти се иска - и това не важи в масовия случай.
Ако мъжа ти е мързелив, далеч не означава, че всички мъже са така, камо ли пък да им е прерогатив.
Ако не ти е добре с този партньор и живота ти не върви така, както ти се иска, винаги може да потърсиш друг и да заживееш с мир в себе си, а не все на контра с другия.
Ако мъжа ти е мързелив, далеч не означава, че всички мъже са така, камо ли пък да им е прерогатив.
Ако не ти е добре с този партньор и живота ти не върви така, както ти се иска, винаги може да потърсиш друг и да заживееш с мир в себе си, а не все на контра с другия.
Аз си стоях вкъщи десет години и моя мъж ме издържаше, мен и трите ни общи деца. Сега работя защото аз искам, пък и всичките деца вече ходят на училище (сега са във втори, четвърти и шести клас). И с мъжа ми сме в хармония - той просто смята за естествени нещата, които ги пиша тук. Няма против да се прибера вечер и да се тръсна на дивана и да не пипна нищо. Може да готви и си делим домакинските задължения. Не ме разбирай грешно - не е идеален, има си кусури човека. Но не и в това отношение. Ако си мислиш, че лъжа - достатъчно народ от форума ме познава на живо. Мен и семейството ми. Просто няма как да се скрия.
