?Въпроси всякакви за СО?

Ааа, с моята хич даже не сме далеч географски....живеем на 3,5 км една от друга, в един град.
Просто е природно интелигентна жена, а и понеже цял живот е живяла с нейната свекърва, се е светнала, че подобно съжителство не води до нищо добро.
Затова и ще съм й вечно благодарна, че стои на дистанция, не се меси и винаги е готова да откликне при молба за помощ.
Светъл пример ми е тя, казах си.   

Katerin*, нали знаеш приказката за двамата синове на алкохолик?
Същото е и със свекървата - една жена може да го отрича категорично, а друга да каже "Аз съм живяла цял живот със свеки, значи и тя може"

Моята бивша свекърва е така. Не е живяла много с нейната, но нейната си беше серт човек, труден характер, не беше и нужно да живееш с нея, че да е трудно. Та и моята бивша свекърва, като патила от свекърва, се държеше/държи много човешки и сега и всъщност благодарения на нея имаме добри отношения и със сина й. На пръстите на едната ръка се броят случаите, в които си е позволила да ме съветва.
Виж, настоящата е по-серт. Все пак предпочитам този вариант - по-читав мъж с по-серт майка, отколкото обратния А да случиш и на двете, си е направо 6-тица от тотото.

Не я знам.....
Не знам моята свекърва какво си е мислила, не ми е споделяла, но дори да е искала да живеем заедно, нямаше как да стане просто.И не поради липса на място....Ние от самото начало живеем сами, оженихме се като студенти.
Бяхме си свикнали да се оправяме сами, сами да си решаваме всичко.След като завършихме, се наложи първоначално да живеем при тях.Издържахме само 3 (три) месеца, юли-август-септември.През които имаше едно 10-дневно море и около 15 дни гости на моите родители, та реално сме живели заедно малко повече от 2 месеца.
И не издържахме не защото имаше конфликти или подобни, не, просто си бяхме свикнали никой да не ни ходи "из краката".При все, че жилището им е доста голямо.
Намерихме си квартира и от 01.10. се изнесохме.
Аз съм доста опак/крив/инат човек и не бих могла да вирея нито покрай свекърва, нито покрай снаха.
И тъй като Господ си знае работата, ме спаси от първото, с цялата си душа се надявам да ме спаси и от второто. 

Един пияница имал двама синове, у тях били постоянно скандали и побоища. Единият син израснал като баща си, другият успешен в работата и семейството и не близвал алкохол. Когато ги попитали поотделно защо животът им се развил по съответния начин, и двамата отговорили: "С такъв баща по какъв друг начин?"

Ясно, благодаря.   

И най-интересното е, че и двамата са прави

което показва, че си е до характер на детето и как възприема порядките в семейството - дали му е кеф или ги мрази. Това се отнася дори за прозаични неща като готвенето - някои като мен са свикнали и им харесва да се готви редовно, а други покрай постоянното готвене са го намразили изобщо

Ахам, или покрай неготвенето са го заобичали.

Отскоро съм на нова работа. Фирмата, в която работя работи с една външна фирма и няколко човека идват понякога в нашия офис да вършат една определена работа. Та в тази въшна фирма работи и едно момче, което като видях за първи път, страшно много ми допадна. Освен, че е много привлекателен, просто е много възпитан, мил и любезен. Имам лошия навик, кагото си харесам някой да се държа много глупаво и странно, но това е защото просто се притеснявам, което пък донякъде се дължи на ниското ми самочувствие и себеоценка. Когато колегите от външната фирма ме видяха за първи път започнаха да ме разпитват коя съм, от къде съм и т.н. в това число и момчето, което си харесах. Та аз се притесних и най-вероятно отстрани съм изглеждала доста неадекватна и сигурно това момче си е казало, че съм някакво пълно куку. В следващите пъти, в които идваха в офиса, аз се държах супер тъпо с момчето, а той беше много любезен към мен. Някак си не исках да ми личи, че го харесвам и може би затова се държах по този начин и така няколко пъти. Преди няколко дена се случи така, че бях отишла по-рано на работа и бях сама в офиса, а в същия ден трябваше да дойдат хората от външната фирма. По някаква странна случайност, въпросното момче също беше подранило и като влезна в офиса и видя, че съм само аз "изпуфка" по много странен начин и ми каза "здравей", ама едно такова без никакво желание. Стана ми много тъпо, явно съм направила така с поведението си, че момчето не само да не ме харесва, ами и да съм му неприятна. Беше много неловка ситуация и през цялото време беше гробна тишина, докато не дойдоха и другите колеги. Много ми е гадно. Дали според вас мога да си оправя отношението с момчето или ще е много тъпо и отчаяно. Попринцип хората казват, че съм готина и забавна, но имам голям проблем да общувам с някой, когато го харесвам, някак си гипсирам се страшно много. И как според вас бих могла да си оправя отношенията с него?

Пишеш, че си се държала супер тъпо с момчето, в опит да прикриеш привличането си към него.
В тази връзка, стана ми любопитно, какво пък чак толкова си направила или казала, за да оф-ка, като те види? Това е доста грубо от негова страна, а споменаваш, че е любезен, не знам, малко се обърках...

Ами започни да се държиш и разговаряш нормално. Нищо друго не можеш да направиш.
Или си признай,че при запознанство с нови хора се притесняваш и се държиш като идиотка.

Това не са семейни отношения.

Милите и любезни хора не пуфкат грубиянски и показно на хора, които са срещнали преди броени дни.
Едно е да си темерут и притеснителен, друго е да си тъпак. Ти си от първите.

И на мен това ми направи впечатление - хем е мил и възпитан, хем да въздишаш като видиш някой ми се вижда доста просташко освен ако въпросният човек не ти е враг. Какво толкова нередно е имало в поведението ти, питам и аз? Може би именно ниското ти самочувствие те кара да си мислиш, че си се държала глупаво, а въпросният младеж е мил и възпитан. Най-вероятно е обратното: държала си се съвсем нормално, а въпросният колега е грубиян на когото допадат по-разчупени колежки. Незнам де, само предполагам...Във всеки случай не прави усилия да се преструваш на нещо, което не си. Човек трябва да те хареса заради това, което е твоята същност, а не заради твоя маска.