?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 819 854
  • 20 915
# 20 895
Ако Ви потърси ще постъпите, както счетете за нужно. На този етап не виждам смисъл да се намесвате и да се кахърите за чуждото нещастие по форуми. Simple Smile
Виж целия пост
# 20 896
Внимавайте с моралната подкрепа. В крайна сметка тя трябва да си израсте и да си намери пътя. Бившата ми зълва се разведе - еми пет години всяко сядане на кафе или ходене някъде включваше монолог за развода й. След известно време стана изключително досадно. И ми беше чудно как пет години върти една и съща плоча. Аз пет години след развода вече живеех тотално нов живот и ми беше супер далечна драмата. Та - изслушайте, ама да не стане непрестанно изслушване. И я побутнете да приема нещата по-леко.
Виж целия пост
# 20 897
Звучи ми ужасно. Оставете жената да се оправя сама. Не правете непоискано добро, противно е. Тя е голям човек ще се оправи и без вас.
Виж целия пост
# 20 898
След развода ми доста хора се опитаха да покажат уж "морална подкрепа"...тоест да трябва да поддържаш разговор и да си весела в момент, в който не ти се говори. Особено пък тоя натиск да си весела и да не си изживееш негативните емоции.
Виж целия пост
# 20 899
Дано не съм объркала темата, но как бихте помогнали на роднина, която минава през развод и не може да приеме, че мечтите й за семейство са разрушени? Има и дете включено.
Защо да са разрушени. Като се е развела не може да има ново семейство ли?!
Не смея да давам съвети как да се постъпва, защото много зависи от човека. Някои искат да говорят и бъдат изслушвани, на други не им се повдига тази тема и бързат да забравят.
Виж целия пост
# 20 900
Здравейте. Много спешно ми трябва съвет. Разделих се с мъжа ми, с който имаме детенце на годинка и два месеца, по негово желание. Осъзнал, че не съм човекът за него или поне това е „официалната” версия. Уж друга жена няма намесена, не ми е и давал поводида се съмнявам за това, но знае ли човек. За детето поне каза, че ще си поеме отговорността и няма да го лиши от бащина грижа. Това е добре, но аз пък от своя страна съм много наранена. Чивствам се адски излъгана и предадена. Донякъде вина може би имам и аз, тъй като не го опознах достатъчно добре преди да се впусна в цялата тази авантюра и да решим да си играем на семейство. И понеже в мен още горят чувства, за разлика от него, въпросът ми е дали има начин да се справя по-бързо с това? Попринцип, ако спра да го виждам и въобще тотално да го изключа от живота си, ще ми бъде много по-лесно, но няма как да стане, заради детето.
Виж целия пост
# 20 901
Не мисля, че има начин за БЪРЗО справяне. Точно времето лекува най-добре. Трябва ти време да си отработиш емоциите.
Виж целия пост
# 20 902
Ами не анализирай, не чопли причини, не мисли какво и как се е случило.
Да го изхвърлиш от живота си няма как, имате дете.
Виж целия пост
# 20 903
Няма как да не анализираш, много е прясно.
Моят съвет е: използвай всички начини да се почувстваш красива жена. Не заради мъжа си, а заради себе си. Ако смяташ, че няма да забъркаш по-голяма каша, намери си партньор за неангажиращ секс, но не започвай нова връзка сега, в никакъв случай не започвай връзка сега.
Мисълта за детето ще ти дава силите, които ти трябват. Съхрани себе си. Облегни се на приятелите си. Пиши тук, ако случайно се напиеш посред нощ и те обземат идиотски пориви да звъниш на мъжа си.
Спрямо него - учтиво поведение като със слабо познат човек, например служителя в банката. Уточнете всички подробности по схемите на виждане на детето, издръжка и така нататък. Не допускай лични въпроси. Ако ти зададе въпрос, на който не искаш да отговаряш, отклони го с насрещен въпрос.
Уточни за себе си дали ако скоро той реши, че е сбъркал и поиска да се върне, отговорът ти ще бъде положителен или не.
Създай нови навици - ако има кой да помага с детето, излизай сама да тичаш в парка рано сутрин или вечер. Дори да не тичаш, усамотявай се на някоя пейка и си представяй как се освобождаваш от болката и обидата.
Ако научиш, че все пак има друга - парадоксално, но вероятно ще ти олекне малко.
Кураж!
Виж целия пост
# 20 904
Моят съвет е: използвай всички начини да се почувстваш красива жена. Не заради мъжа си, а заради себе си. Ако смяташ, че няма да забъркаш по-голяма каша, намери си партньор за неангажиращ секс ...
в повечето случаи е така - загърбваш всичко и гледаш себе си. инстинкта надделява  Laughing
Виж целия пост
# 20 905
И понеже в мен още горят чувства, за разлика от него, въпросът ми е дали има начин да се справя по-бързо с това?
Тръгни на терапия.
Виж целия пост
# 20 906
Благодаря ви много за включванията, нямате си представа колко ми е полезно да чуя нещо позитивно в момента.
Да, съвсем прясно ми е всичко в момента и съм много объркана, страшна каша ми е в главата.
Точно, защото няма как да го изключа напълно от живота си, се притеснявам, че агонията ми ще продължи дълго. Не съм от този тип хора, които когато са зарязани (звучи адски гадно и унизително), се молят за втори шанс и т.н., даже напротив отдалечавам се възможно най-далеч, но пък от друга страна не бих лишила детенцето ми от това да познава баща си, така че този вариант го изключвам. Просто варианта е ще всеки да има своето време с детето без ние самите да имаме кой знае какъв контакт, сега докато е малко поне мисля, че ще е по-лесно.
Още един път ви благодаря, момичета.
Виж целия пост
# 20 907
Моли се на Бог. Отиди на църква, отдай се на себе си.
Виж целия пост
# 20 908
Здравейте. Много спешно ми трябва съвет. Разделих се с мъжа ми, с който имаме детенце на годинка и два месеца, по негово желание. Осъзнал, че не съм човекът за него или поне това е „официалната” версия. Уж друга жена няма намесена, не ми е и давал поводида се съмнявам за това, но знае ли човек. За детето поне каза, че ще си поеме отговорността и няма да го лиши от бащина грижа. Това е добре, но аз пък от своя страна съм много наранена. Чивствам се адски излъгана и предадена. Донякъде вина може би имам и аз, тъй като не го опознах достатъчно добре преди да се впусна в цялата тази авантюра и да решим да си играем на семейство. И понеже в мен още горят чувства, за разлика от него, въпросът ми е дали има начин да се справя по-бързо с това? Попринцип, ако спра да го виждам и въобще тотално да го изключа от живота си, ще ми бъде много по-лесно, но няма как да стане, заради детето.

Много хубави съвети са ти дали момичетата, и аз се подписвам под повечето от написаното от тях. Само искам да добавя, че е хубаво да си дадеш време да преминеш през това, да си го изстрадаш. Знам как се чувстваш, преживяла съм го и знам, че ти се иска да свърши час по-скоро, но приеми, че ще отнеме толкова време, колкото трябва и няма как да пришпориш нещата, но най-важното - няма смисъл. Приеми го като катарзис, като пречистване, като отработване на наученото, защото този опит те е научил на много, колкото и да ти е тежко сега. Следващият път, когато започнеш връзка, ще знаеш много повече и ще гледаш много повече, ще се чувстваш по друг начин и ще си по-мъдра. И дай Боже, следващата връзка да е с мъжа на живота ти, с който да споделите Онази Любов, за която всички момичета мечтаят. Банално е, но просто исках да ти кажа - ще става по-добре.  Къде отиде онова смайли за прегръдка?
Виж целия пост
# 20 909
Моли се на Бог. Отиди на църква, отдай се на себе си.



Извинете, че богохулствам, ама не се стърпях - и като иде на църква ще изчезнат магически всичките ѝ терзания... как не се бях сетила...
Наистина, още е много прясно, но единственото, което може да те излекува е времето. Банално, но факт. Това, което можеш да направиш ти, за да може времето на лекуването да е по-кратко е да се обърнеш към себе си и да правиш нещата, които те правят щастлива. Сама. Ако досега си нямала такива, намери си. Ако ще да е сядане насред хола и гледане в една точка Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия