Хранително разтройство

Здравей аз стм анорексичка. Не казвам бивша, макар сега да съм с наднормени килограми, защото НЯМА бивши. 

Опита ми показва, че такива проблеми сме предимно много чувствителни и раними хора. В повечето случаи имаме хормонални дисбаланси. Психическото състояние и склонноста към депресии също повличат натам, където си ти. Ние сме много критични и най-вече самокритични.

Моя съвет е:
Психиатър, психоаналитик, ендокринолог и диетолог трябва да виждаш в началото всеки ден, а после поне веднъж на седмица.
ОБЕЗАТЕЛНО билки от билкар!
Обезателно съпътстваща хомеопатия.
Добавки - поне 2-3 вида паралелно и витамини.
Спорт с много движение - бягане, тенис и т.н.
ТЕС терапия, медитация, регресия, рейки сеанси

А, спри толкова да се мразиш - то именно защото си срещу себе си стигаш до тук.
На хората не им пука как изглеждаш - ама хич. И 100 и 10 килограма да си, който те харесва те харесва, който не те харесва все ще ти намира кусури. Работата е там, че отслабвайки няма да станем по-хубави, по-харесвани, по-обичани, по-щастливи, но обществото ни го натрапва и набива в главата. Затова и стигаме до тови отчайващо и самоунищожително състояние.  Да си щастлив няма нищо общо с това да си слаб. Ти кога би била щастлива?

Разбираш ли, когато се научиш да казваш "майната му! Не ми пука от никой" и ще си свободна от ада в който живееш? Но първо трябва да започнеш да оценяваш себе си по това какъв човек си, какви са достойнствата ти, какво е ценното в теб, какво заслужава уважение и какво обичаш в себе си. После трябва да започнеш да виждат това и в близките и приятелите си, после в непознатите. Когато успееш да виждаш първо очите, усмивките и чертите на характера на хората, а не задниците и сланините им тогава ще разбереш, че си махнала оковите. 

Аз попринцип съм човек,който се занимава със спорт или поне се занимавaшедокато не стигнах до тук.Имаше периоди в които не се хранех със седмици и се чувствах добре,но сега всичко се срина...Много ти благодаря за съветите,радвам се че поне някой ме разбира...ще те послушам

Права си. Такава съм.   
Аз не се мразя, но и не се харесвам/обичам.
Аз залитам към анорексия.

Предполагам, че те е страх да отитеш на психиатър, за да не те хоспитализират.... Отиди в частен кабинет, ако много те е шубе не използвай истинското си име. Ще ти изпишат силни лекарства, но и от тях не се страхувай. Хранителното разстройство е започнало с каша в душата, сърцето и главата. Първо тази бърканица трябва да оправиш!  
Намери си психоаналитик, който те кара да се отпуснеш наистина. Говори му много, намерете къде е ядката на проблема. При мен се оказа, че случайно подхвърлени думи и малко спомени от началното училище са провокирали началото ... Пиши и в интернет - как се чувстваш какво е станало, как е започнало - изкарай цялата гадост, тъга, самота, отхвърляне, ранимист трябва да бъде излята.
Срещата и изследванията от ендокринолог ще бъде зов за помощ - нека търси какво в теб те кара да се самоотхвърляш.
Отиди на рейки - ще те заредят и хармонизират! Наистина ще се почувстваш добре.
Билки за нервите, за хранителното растройство и за усещането, че се грижиш за себе си.
Хомеопатията ще те поддържа по време и след като спреш лечението. Наистина прави чудеса.

Търси клубове на хора с подобни проблеми, говори, споделяй. Пробвай техники, чети книги. На практика ти се самоубиваш. Останалите само ще гледат и ще цъкат тъжно с език ако ти не си помогнеш и не изплуваш. Спасението в случая е в ръцете на давещия се!  

Трябва да намериш по кой начин ти си щастлива.

Разкажи ни сега как започна всичко. На колко си години и колко тежиш. Самотна ли си? Какъв е живота ти и какво те мъчи ... Разстели живота си и ще видиш, че ще ти олекне. Разбира се имай предвид, че има идиоти и в този форум дето ще изплющят яко някоя глупост но в живота не можем на всеки да се връзваме и да обръщаме внимание.  

Аз съм на 16 години....тежа 55 кг,но преди известно време бях 49 и бях щастлива.Последната година беше ужасно трудна зажмен изгубих много скъп човек имах проблеми с прятели и нещата в училище бяха зле.Чувствах се сама,неоценена,забравена,никой не ме разбираше.Тогава един ден бях ужасно разтроена и просто започнах да се тъпча...след като осъзнах колко храна бях изяла испаднах в паника...започнах да повръщам и си обещах да не го правя повече.Но това продължи...спрях да повръщам защото се отчаях...всеки път когато се тъпча казвам че е за последно,но не е...за мен това да съм слаба е ужасно важно...защото така се чувствам добре,искам си старото тегло и живота обратно.Затворих се в себе си и просто ме е срам да изляза.

Хм, колко си висока?

6 кг. разлика не е кой знае каква промяна.

Осъзнаваш ли, че дори и да си върнеш килограмите няма да си върнеш живота?

Трябва добре да се върнеш в миналото и да свалиш розовите очила. Мислиш за отминалото време с носталгия и смяташ, че тогава всичко е било хубаво. Но за да рухне всичко явно не е било точно така. Хората не са вечни - губим ги и те отиват другаде. Ние трябва да изживеем добре живота си докато дойде времето да се видим отново с тях. Смъртта не е сбогом - тя е раздяла.

Какво се случи в училище? Кой те предаде и изостави?

В какво се изразява точно хранителното ти разстройство? Ядеш - тъпчеш се и после?

Какво казват и правят родителите ти? А приятелите ти? Имаш ли такива?

Знаеш ли добър билкар и хомеопат за района на Южното Черноморие, които работят върху хранителните разтройства Рейки в Бургас

Аз съм хиперфагичка - циклично, но никога "бивша". На възрастта на авторката имах сходно отношение и към храната, и към себе си. На бала бях около 63 кг (за 159 см ръст). След 21-рата ми година започнах да отслабвам от самосебе си, нямах нуждата да се тъпча, а и храната не ми носеше същото удоволствие и вкус. Мисля, че причината беше един мъж. Едновременно с това и здравословното състояние на баща ми беше нестабилно, настъпиха промени с ново мое жилище, обзавеждане и всичко това ми заемаше времето. На 23 бях 50-53 кг, на 27 подържах естествено (без целенасочено диетуване, спортуване, вторачване в килограмите изобщо) 46-48 кг.
Разбрах за себе си, че когато околните имат някакъв здравословен проблем, който им пречи да изпълняват част от задълженията си в семейството ми и трябва аз да извзема функциите им, никога не се поддавам на тъпчене, което абсолютно ме затруднява в голяма част от дейностите. Просто тогава цялата отговорност пада върху мен и съм супер събрана.
Днес съм 56,5. Огромната разлика от тийн годините ми е, че имам съвсем друго отношение към проблема и към себе си. Не се мразя, харесвам си се и се обичам.

Знам къде е псих. ми проблем, няма да мога най-вероятно сама да се справя, но ще пробвам още малко, преди да се обърна към психоаналетик. Да ви кажа, честно, страх ме е някой да бърка надълбоко в душата ми. Било то и специалист, чиято работа е такава. Опивам се до последно да избегна такава среща.

http://www.sexnature.org/forum/21-psihologiya/1964-hiperfagiya.html - тук има тема за споделяне, в която психологът препоръчва две книги - "Бягащата с вълци" от Клариса Пинкола Естес и " Да пробудиш героите в теб"  -  Каръл Пирсън. Купих си ги, опитвам да чета първата. Ще видим дали след последната страница ще започне някакво прераждане за мен

Здравейте, момичета. Моето мнение е категорично против и за трите препоръки: билки, хомеопатия, рейки - всяко от посочените е със силно влияние и въздействие, върху и без това нестабилната психика на хора с хранителни разстройства. По-добре е да се работи с психолог. Според мен е важно да се приеме, че ако човек се храни по определен начин и има определени кг., промяната в храненето ще рефлектира. При  анорексия/булемия това е критичен момент и може да върне човека в изходна позиция. Но дори и тогава не бива да се отчайвате. Просто целта трябва да е пред вас и да се върви с малки стъпки.

Не съм съгласна с мнението за билките, рейките и хомеопатията, но уважавам и харесвам хората да имат свое виждане за нещата  Рейките и хомеопатията се допълват, а билките действат по други канали /да речем/.

Анорексията и булимията не са проблем в храносмилателната система, а в главата ... с правилно хранене не става. Изкривена е представата за него и се изпада в крайности. Решението и действията трябва да са бързи и кардинални - аз стигнах 35 - 38 килограма с правилно хранене, а съм висока около 170. Стреснах се когато лекарката ме погледна и спокойно ми каза "Ти умираш! Или го приеми или се бори за живота си." Имах проблеми и последствия на храносмилателната, отделителната, половата и сърдечно съдовата система. Другите просто не ги изследвах 

На едно мнение сме, и точно защото болестта е свързана с проблем на възприятията, считам за опасно да се тласка 16г. дете към горе посочените. Хомеопатията и рейки са със силно въздействие върху психиката, а за билките изобщо не е ясно кой ще й ги предпише.