Какво си мислят жените докато раждат

  • 9 726
  • 60
# 15
Имам.

Имала съм безумно трудна бременост, даже кратката версия, се молех детето ми да е здраво или поне живо и на второ място аз да не умра.
Виж целия пост
# 16
Както винаги някой ще приеме много присърце темата.
Жени с анестезия може да си мислят за времето, птичките, парфюма на акушерката и т.н..
Жени без анестезия в повечето случай са съсредоточени върху болката и викат/ силно/.
Виж целия пост
# 17
Че кой ражда без упойка?
Аз имах даже и морфин в банката.
Виж целия пост
# 18
На практика всички тук раждаме без упойка. А в САЩ примерно се смята за рядко геройство.

Работата е там, че много зависи от настройката на жената какво ще мисли и усеща. Болката е едно от най-субективните неща на света.
Виж целия пост
# 19
Само около 98% от нормално раждащите в България са без упойка...

Това по данни на...?
Обезболяването не означава непременно пълна, епидурална или спинална упойка. Вливат се банки с Но-шпа, Папаверин и пр.
Виж целия пост
# 20
Това по общите разкази и по идеята, че раждащата не трябва много-много да се глези. Дори това с но-шпа е рядкост и ако си им симпатична.
Виж целия пост
# 21
Болката е едно от най-субективните неща на света.
Абсолютно е така. Peace

Казах вече, че родих без упойка (единствената банка, която ми вливаха, беше с окситоцин) и не само, че не ме боля, ами даже не усетих как родих. При контракциите преди пълното разкритие обаче, беше съвсем друго. Тогава направо щях да умра от болка. А от разказите на жените около мен бях останала точно с обратното впечатление - че контракциите наистина болят, но се търпят, а при изгонването на плода е адската болка. Различни сме, с различни настройки към процеса (мен например изобщо не ме е било страх от раждането) и оттам нататък е напълно нормално всяка да е имала различни усещания.
Виж целия пост
# 22
Раждането при мен започна 9 дена по - рано и основната ми мисъл беше "Защо? Дано всичко да е наред"
Редовно си повтарях "Слушай Доктора и прави каквото ти каже!" За което НЕ съжалявам.
Другите ми мисли в пред родилно:" Ох не съм си обръснала краката!... То не боли толкова... Много съм жадна...Тая за какво вика не и ли казаха, че не е хубаво?...Ох боли...Ох тая роди за 30 минути!!...Очаквах да е по - мръсно ...." И всякакви други неща - между контракциите. Но когато ме вкараха в родилна зала не мислех за нищо - чаках наставления от доктора и после чух как малкия изрева  Heart Eyes И като ми казаха, че сме ОК се отпуснах
Виж целия пост
# 23
Толкова ми беше тежко последните дни преди да родя, че като започнаха контракциите си мислех - най-накрая. Даже се радвах, целият ми страх от раждането в началото на бременността ми беше изчезнал. След като ме приеха и минаха всочки процедури мислех че трябва да ходя за да стане по-бързо разкритието. Мислех си още една обиколка на коридора, да стигна до вратата, после наобратно. Нямах търпение да се роди да си видя детето. Последните контракции боляха най-много, но при напъването минаваше всякаква болка. Друго не помня да съм мислела. Сигурно още много неща, но съм ги забравила.
Виж целия пост
# 24
Сега като си  спомня какви глупости съм си мислела ми става доста смешно.
От първите болки,до настаняването в предродила си мислех само "Не,не е възможно да раждам,аз НЯМА да раждам... НИКОГА! " Grinning
Другата нелепа мисъл ,която си спомням,беше когато изгря слънцето - "Ето ,сега хората стават,пият си кафенцето,пушат цигара,каквато не съм докосвала от 9 месеца и се радват на живота,а аз се мъча... мразя ги! "  ooooh!
Имаше момент,в който реших,че ако си пея на ум ще е по -лесно и си изнесох цял въображаем концерт...  Grinning Добре,че не се разпях наистина,сигурно щях да щяха много да ми се смеят...  Crazy
Виж целия пост
# 25
При първото раждане си мислих си ,че ще умра  Rolling Eyes особено когато започна родовия процес и започнаха адските болки Sad Не знаех какво се случва и само черни мисли ми минаваха през главата...Щом всичко приключи забравих за миг тези глупости и бях най-щастливата майка на света Hug
При второто бях подготвена какво ме чака и мислите ми бяха свързани само с това да мине всичко нормално,да се роди по-бързо и да е здраво Heart Eyes
Виж целия пост
# 26
При първото не мислех нищо. Мозъкът ми блокира и не помня нищо от раждането, освен откъслечни моменти, като на стара филмова лента.
Второто беше песен, защото бях гърмян заек, пък и 9 месеца визуализирах едно прекрасно раждане, каквото и имах. Отидох в болницата с 8 см. разкритие, умишлено и родих след 30 минути. Мислех си първо за това какви доводи да изтъкна, че да не ме скачат с окситоцина, после как още мнооооого време ще стоя на това легло в предродилна зала, след 3 минути- как акушерката се шегува, когато ми казва да стана, за да отида в родилна зала, след 5 минути, как просто не мога да напъвам повече и това е, ако искат да ме режат, аз бях до тук. След 2 минути- Олеле, ето го, дайте ми го да го гушна, момчето на мама. Как може толкова много да прилича на баща си  Heart Eyes
Виж целия пост
# 27
 Моето раждане доста се проточи, почти 20 часа от момента в който ме приеха в болницата, докато родих. Така се случи, че предишния ден бях яла само салата, та основното за което мислех е колко съм гладна и жадна. Минах през няколко състояния - от еуфория до досада и нетърпение, но за умиране и такива работи и през ум не ми мина, въпреки че след няколко часа вливане на окситоцин болките бяха станали доста силнички. Изредиха се три смени лекари и акушерки, които се шегуваха с мен дали ще успея да родя преди да са започнали да се повтарят смените. По едно време ми сложиха епидурална упойка и така ми се приспа и се отпуснах, но пък беше дошло време да напъвам, тогава мислех само да не пропусна някоя контракция и да успея да направя три напъна на всяка, че докторът ме заплаши със секцио, ако не се концентрирам в напъването.
Виж целия пост
# 28
Раждах без упойка. Поне до пълното разкритие. С всяка контракция си мислех, че умирам. Единственото, което се молех е да се свърши по-бързо. Накрая ми направиха секцио.
Виж целия пост
# 29
От първата контракция до раждането бяха 12 часа. Доста мисли ми минаха през главата, но не неприятни. Чудех се ще има ли коса, какво предстои и т.н. Болеше само по време на контракциите, но за мен тази болка не е била чак такава ужасия, понасях я, не съм била нито уплашена, нито в някакви адски мъки. При най-интензивните контракции си представях, че съм си вкъщи и лежим с мъжа ми и си говорим. Като почнаха напъните си мислех след кой ли напън ще се появи. Нито веднъж не съм помисляла за смърт и т.н., така си наложих, така направих. След раждането ме питаха "защо не вика?". Казах им "що не казахте, че трябва"  Laughing За голяма радост, моето раждане беше трудно, но не и някаква ужасия, която да ме травмира за цял живот. Леко раждане на бъдещите мами Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия