Какво си мислят жените докато раждат

  • 9 726
  • 60
# 45
Не съм раждала още, но ми предстои през октомври и сега като ви чета, така се наплаших.  Laughing Май ще искам секцио.  #Crazy
Виж целия пост
# 46
Е хубава работа...
Виж целия пост
# 47
Че кой ражда без упойка?
Аз имах даже и морфин в банката.
Кой ражда без упойка ли?Ами аз.(екипа му се спеше и като звъннах да кажа,че текат води и искам упойка или обезболяващо акушерката трясна вратата с думите"нормално все пак ще раждаш.Почивай между контракцийте,че ще ти трябват сили сутринта")
Какво мислех ли,ами колко ще продължи още и се молех бебчо да се роди жив и здрав.Идеше ми да я убия тая.
Виж целия пост
# 48
Не съм раждала още, но ми предстои през октомври и сега като ви чета, така се наплаших.  Laughing Май ще искам секцио.  #Crazy
Няма страшно! Главата горе, ще се справиш! Hug
Виж целия пост
# 49
Не съм раждала още, но ми предстои през октомври и сега като ви чета, така се наплаших.  Laughing Май ще искам секцио.  #Crazy
Ако всичко е наред и нямаш медицински показатели за секцио, ти препоръчвам да родиш по естествен път  Peace
Виж целия пост
# 50
А представяш ли си при секцио какви ще ги мислиш? В смисъл, някой те е разрязал и ти бърника из вътрешностите. С нормално раждане поне може да се движиш и кожата ти е цяла, more or less...
Виж целия пост
# 51
Като прясно родила за първи път естествено и без упойки, мога да кажа,че мислех само за болката и се бях концентрирала в напъните и дишането.Акушерка бе ше с мен през цялото време, а самото изгонване мина много бързо. Имам си и вътрешни и външни шевове, но още на другия ден започнах да забравям болката и да се чудя дали бих го направила отново  Laughing

Бях спокойна, имах пълна вяра на докторите, пък и си познавам клиниката, изобщо не съм мислела дали бебето ще е добре или аз  Laughing
Виж целия пост
# 52
Аз родих нормално и, докато чаках разкритието си, което така и не помръдваше, си мислех дали да не предложа на лекарите да ми направят секцио без упойка. Вече бях убедена, че ще боли по-малко  Laughing
Виж целия пост
# 53
споко, бъдещи мамчета - мен ме успокояваха така: "Е колко жени са раждали така (нормално), ще родиш и ти" :–))) По време на раждането имах "двуетапно" мислене - 1. преди упойката - "Кога, кога (ще се роди;-)? и 2. След - "Какво блаженство, направо си е рай" Simple Smile Не знам при второ (каквото може би ще имам как ще е, ще видим!
Колкото до това "Искам секциооо", д-рите често го чуват мисля, по време на нормалното, но не мисля, че е "вариант" "на всяка цена".
Виж целия пост
# 54
Когато започнаха болките,и искаха да се разхождам си мислех,че са луди  Grinning от 3 вечерта бях с контракции,в 15:20 родих.За напъните откровенно нямах сили,след 2те системи си мислех че бебко ще излезе без много зор.Е зор си беше  Laughing но ако пак някога родя,ще е нормално.През цялото време си мислех,че със секциото щеше да е по-добре...докато не видях една мама след секцио.Знам,че е относително но определено изглеждах и се чувствах по-добре от нея...макар че имах и вътрешни и външни шевове...и за цвят кръвоизливи в очите и по лицето.
Виж целия пост
# 55
Родих в 32г.с. С доктора обсъждахме варианта - какво правим, ако детето няма самостоятелно дишане. Неговите отговори ме успокоиха, та след това имах време да си мисля за всякакви простотии.

- ще стане 6 часа, мъжа ми ще се събуди за работа, ще ми звънне, аз нямам телефон в мен, ще ме разбере, че съм започнала да раждам. Исках аз да му съобщя новината, а не просто да се досети. Чудех се дали да помоля някоя санитарка да ми донесе телефона от стаята, ама ми беше неудобно и изчаках докато родя все пак.
- как може да съм дошла в родилна зала с чорапи и гащи, които сега се чудя къде да ги дяна. Не знам защо бях решила, че ще си ги държа в ръката и няма да ми пречат
- през нощта една акушерка ме слуша със слушалка и каза, че бебето има мъжки ритъм. Ами сега, ако е момче, голям майтап ще бъде, повивалника е розов. Знаех си, че не трябва да вземам розови неща, обаче тоз повивалник много ми хареса.
- не можах да си обръсна краката, ами дали имат много косми, доктора ще ги види ли. Божеее срам.
- дали ще ми направят епизиотомия
- дали през прозорците някой вижда раждащите жени.
Сигурно и други неща ще се сетя........
На всичкото отгоре акушерката ме попита дали имам идея на колко минути са ми контракциите. Ми как да имам, като у мен тече бурна мисловна дейност и въобще нямам време да мисля за контракции. Да си ги засичат те, в крайна сметка аз съм заета. Раждането ми продължи точно 2 часа. Ако беше по-дълго сигурно роман щях да напиша.

Продължавам да твърдя, че съм нормална, въпреки доказателствата за обратното  Mr. Green

ПП. Раждах без упойка  Laughing
Виж целия пост
# 56
А представяш ли си при секцио какви ще ги мислиш? В смисъл, някой те е разрязал и ти бърника из вътрешностите. С нормално раждане поне може да се движиш и кожата ти е цяла, more or less...

 Laughing Laughing Laughing Laughing Laughing При първото секцио си мислех как ли ще изглежда бебето. Нямах търпение и ми беше ми малко скучно въпреки че беше само 20 минути, та карах мъжа ми да ми разказва вицове. При второто секцио слушах как екипът си говори за отпуските и кой къде е ходил или ще ходи. Започнах и аз да си мисля за моите пътувания и си спомнях приятни спомени. След като извадиха бебето го сложиха на гърдите ми докато продължи останалата част от секциото, бащата през това време само щракаше с фотоапарата. Аз го гушках, разглеждах си го с интерес и си мислех, че не изглежда точно както си го представях, колко е странно създаването на нов човек и че си е цяло чудо от мен да излезе ново същество, също и колко хубаво ще ми е отсега нататък да нямам голям корем, който да ми тежи вече. На бебето му беше много удобно и добре да се гушка в мен също. Изпитвах само приятни мисли през цялото време. Но съм чувала, че в България не допускат бащите при секцио и не ти дават бебетата по време на секцио дори в частните клиники. Дано не е така.
Виж целия пост
# 57

Мда, второто родих в частна и бащата не беше в операционна и не слагат бебе да се гушка на операционната маса.
Виж целия пост
# 58
Аз също родих в частна болница. За таткото питаха дали искаме да присъства, но ние отказахме. Ако се бяхме съгласили, щеше да е вътре. За бебето- няколко пъти ми го носиха, но не ми мина през ума да го поискам за гушкане. Бях толкова стресната и неадекватна.  Simple Smile
Виж целия пост
# 59
За какво ти го носят тогава, ако не ти го дават да го държиш?

То и аз не съм се сетила да го поискам по време на операцията. Те ми казаха, че като го извадят ще ми го дадат веднага да го гушкам на топло върху гърдите си, защото било много важно за бебето и аз казах "добре". И наистина бебето изглеждаше доволно, че е сгушено в мен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия