На какво учим децата си, когато играят на детската площадка?

Публикувана: 14 юли 2015, 22:47 ч.

Последно мнение: 10 авг. 2015, 18:09 ч.

11 682

215

deskatta

# 210 6 авг. 2015, 09:34 ч.

Цитат на: Ceca в чт, 06 авг 2015, 09:22

Цитат на: deskatta в чт, 06 авг 2015, 09:12

Ceca, така е, права си. Въпреки, че аз не бих поставила майка ми или свекърва ми в такава ситуация.

И за това, предполагам, майка ти и свекърва ти не са като тази баба.
Моята майка също не би търпяла да се отнасям така с нея. По-скоро й мърморя, ако глези прекалено детето.

Ако става въпрос за майка ми и свекърва ми, ще трябва да пускам отделна тема. Но, ако детето е при майка ми, също може да отнесе забрана да не се цапа, да не се катери, за да не падне и т.н. и то не защото аз не давам да се цапа, но както и да е. Не му е тук мястото Laughing

Иначе аз благодорно завиждам на тези, които имат помощ от баби/дядовци и когато тази помощ е адекватна и не е мечешка услуга.

Виж целия пост

sylviana

Ентусиаст

# 211 6 авг. 2015, 10:38 ч.

аз завиждам на всякаква помощ. защото с мм оставаме сами само ако наемем бавачка Mr. Green

не мисля, че бабите могат да гледат децата зле. Peace

наблюдавам ги по градинките, много са грижовни, повечето са като квачка над пиленце, малко повече от нужното се страхуват детето да не се удари, да не му стане нещо, но сигурно това е нормално.

Виж целия пост

I.Hr

Ентусиаст

# 212 6 авг. 2015, 11:35 ч.

Права си, бабите са много грижовни и може би по търпеливи от майките, обаче на моменти са с абсолютно неадекватни и неправилни реакции, което особено при малките деца е объркващо. Приятелката на дъщеря ми я гледат бабата и дядото, като дядото седи на площадката а бабата готви. Майката работи на 4 часа, обаче не се занимава с дъщерите си. Бабата е голяма работа, върти и двете семейства с желязна ръка, внучките и седят мирно пред нея, но дядото е мекушав, че е и на 80 години, изобщо не може да се борис малката, а голямата 11 год. не може нито да я надприказва нито да я догони като хукне нанякъде. Седи и се притеснява. Преди две години, когато малките бяха на по годинка и нещо две, голямата беше решила че е много забавно да кара сестра си да ревнува, демонстрирайки любов към друго дете, обикновено моето. Малката страдаше, ревеше с крокодилски сълзи и биеше моето. Дядото седеше, въртеше глава и повтаряше Айй, каква ревност. Имахме огромен проблем тогава. Наложи се да се скарам на голямата, защото не разбра от молби с мек тон. Голямо притеснение имах когато се оказа че двете малки ще са в един клас. Нещата обаче се промениха, за моя радост. Това лято пак дядото е детегледачка, но е много по спокойно.

Виж целия пост

sylviana

Ентусиаст

# 213 6 авг. 2015, 13:49 ч.

сигурно винаги ще им намираме кусур на бабите и дядовците, все пак са от друго поколение, с други разбирания.
но не е нужно да се влагат нерви.
мисля, че добре си направила, като си се обърнала директно към голямото дете. аз също го правя, без караници, разбира се. казвам нещо от рода на "ти си голямо момиче, а те са по-малки, не разбират шегата/играта ти и много се дразнят и ядосват, моля те да спреш/отстъпиш...", а като има положителна реакция веднага казвам "много ти благодаря, че направи еди-какво-си". някои от децата след това ме разпознават, поздравяват ме, и така се установяват едни по-спокойни отношения на площадката.
на едната площадка има редовно присъстващи циганчета, които не дават на децата да се люлеят на люлките. наскоро ги помолих да пуснат моята за малко на едната люлка, през това време си поприказвахме на колко са години, ходят ли на градина, от какво им е удареното, после им благодарих, че са дали на дъщеря ми да се люлее. вчера бяхме там и едното като ме видя и завика "лельооооо, ела, ела, ей тука с малката (и държи люлката), ама после да ми я пазиш и да ме викнеш като слиза".

Виж целия пост

I.Hr

Ентусиаст

# 214 6 авг. 2015, 15:50 ч.

Абе то и аз опитах като с голямо разбрано момиче, ама ударих на камък. Накрая я попитах харесва ли и сестра и да плаче така и тя отговори че да, че и харесва да я ревнува. Аз пък и казах че на мен не ми харесва моето да получава удари и да си намери друг начин да се забавлява, на което тя пак взе да ми обеснява, че на нея и било весело и нямало какво друго да прави на парк пълен с бебета и вече стигнахме до по сериозен тон и предупреждение. Та така, неприятни ситуации, до които с една адекватна родителска намеса нямаше да се стигне.

Виж целия пост