На какво учим децата си, когато играят на детската площадка?

Не съм съгласна нито с изводите ти, нито с тона ти.
1. Ти говориш за превъзпитаване, а самата ти искаш да превъзпитаваш авторката и всички нас, които имаме различно мнение от теб. " Да спре да страда, да спре да излиза, да спре бла-бла". Това да не е казарма  - ако хората реагирахме само на команди спри-тръгни едва ли щяхме да живеем пълноценно.
2. Има начини, да се подходи с разбиране към другия и да се тръгне от далеч - аз говоря постоянно и с баби и други съседи и не ги наричам злобни бабички. Те са жени с друго възпитание и друг морал, живели са в друго време и с други разбирания. Ако се обясни ситуацията се комуникира лесно. Още повече, ако има няколко майки, които да я подкрепят и да отстояват възпитаното отношение един към друг става много лесно. И да видиш тогава, как става възможно всички да питаме "може ли".

Освен това, при твоите варианти жената трябва да се откаже сигурно и напълно да излиза, за да задоволи всички навън с неприсъствието си.

Момичета, събирайте се и си отстоявайте вижданията, иначе ще сменяте площадки до безкрай и ще търпите и се изнервяте. Явно има назрял проблем щом го дискутираме в толкова теми и постове. Всичко става с общи усилия

Извинявай, но категорично не разбираш какво искам да кажа! И съвсем погрешно разчиташ както тона ми, така и намеренията ми!
Никой не се опитвам да превъзпитавам! Не съм дала някакви конкретни "заповеди" за поведението на авторката, нито й налагам как да се чувства. Просто исках да обясня, че има избор както относно начина, по който се чувства, така и относно поведението си.
А определението "злобни бабички" никъде не съм използвала.   Добре си ги измисляш и насосваш, признавам!
Ще дам друг пример, в последен опит да обясня какво имам предвид.
Някой ми удря шамар. Естествено, първата ми, мигновената ми реакция ще е да бъда изумена (ако е неочаквано), възмутена (ако е незаслужено) и ядосана (защото е впесяващо да си голям и да получиш шамар). Като се освестя (след 1-2 мин, надявам се, ако са повече, значи не се владея добре), ще мога да преценя как избирам да се чувствам, на кое чувство да дам предимство. Съответно мога да избирам измежду няколко различни реакции:
- да отвърна на шамара с шамар;
- да стоя стъписана и безмълвна, да гледам обвинително и да се надявам, че другият ще се усети какво е направил;
- да вдигна скандал;
- да започна да псувам и да обиждам;
- да се обърна и да си тръгна.
От начина, по който избирам да се чувствам (след като съм избрала от кой ъгъл ще гледам на нещата), както и от реакцията ми зависи и по-нататъшното развитие на ситуацията! Ако реша, че няма да ми пука, ситуацията свършва дотук. Ако избера да се чувствам жертва, да страдам и да съм възмутена, мога да й посветя дни в мислене, чудене, плач, пускане на теми във форума, недоволство, че никой не ме разбира, и т.н.
Мога да избера да отида ли пак да общувам с този, който ми е ударил шамара, за да ми удари той още няколко шамара и аз да преживявам същото отново и отново, или да избера по-подходящо място за пребиваване и за по-добро прекарване на времето.
Точно тук е силата на самовъзпитанието - че човек може да се възпита така, че да се владее в повече случаи и да не оставя нещата да го контролират, както и да го завладяват за дълго емоции като гняв, негодувание, възмущение и подобни, които не са градивни по никакъв начин. Ей сега, ако не стане ясно, че не злобея, не нападам авторката, не й диктувам поведение в живота, не знам кога. 
И последно, за всеки случай една метафора: вали дъжд, мокри ви. Не можете да накарате дъжда да спре да вали. Това, което можете, е да изберете дали да се ядосвате, че сте без чадър, да се радвате на дъжда, който мокри косите ви, да се тревожите, че ще се разболеете, и т.н. Можете също да изберете дали да останете под дъжда и да се намокрите, защото ви е кеф или защото бързате и нямате време да спрете, докато отмине, или да се скриете някъде и да изчакате дъждът да спре.  

Здравейте благодаря на всички които сте писали в темата. Още в първия пост съм написала защо нося много играчки като излизаме. Аз самата се чувствам неудобно когато моето дете иска чужда лопатка например а ние нямаме нищо което да дадем в замяна. Затова нося разнообразни неща като излизаме. Никога не съм била пъдар на играчките. Седя до детето си играя с нея и с другите деца ако сме на пясъка и не следя кой с какво и как играе. Също така уточних че пясъчника е в заградено пространство. За мен не е коректно детето ми да играе с нещо чуждо да го изнесе от това заградено пространство и да го захвърли където намери. Ако не съм успяла да я науча че каквото вземе се връща на същото място то аз самата взимам играчката и я връщам. Ето още един случай няколко дни поред идва майка с 2 момиченца на около 5-6 години на пясъчника. Сяда на пейката цъка си на телефона и люпи семки. Един ден бях взела количка за кукли. Дъщеря ми я бутна 2 пъти и я остави. Отиде да се люлее пързаля и т.н. По някое време видях че едно от децата на въпросната дама бута количката. Става време да си ходим. На пясъка сме ние жената и още едно семейство с детето си. Търся количката няма я. Седя до пейката на госпожата и се оглеждам като коментирам с дъщеря ми че я няма количката и като я намерим тръгваме. По едно време виждам детето на дамата се разхожда и спокойно си бута количката на някъде. Жената погледна детето си сведе поглед към телефона и продължи да си чопли семките. Догоних детето взех си количката и казах на майката че детето й повече с наши играчки няма да играе. Затова и въпроса ми беше на какво учим децата си Защото определено започнах да реагирам къде адекватно къде не на разни случки но когато според моите виждания повечето ситуации са неприемливи се зачудих дали пък не бъркам във възпитанието на детето си. От 3-4 месеца сме по площадките преди това не е имала допир до толкова много и разнообразни по възраст и нрав деца. Обикновено иска куклите на по големи от нея момичета. Отива и пита "кака може ли бебето" каката обаче я гледа сърдито и не отговаря. Това се е случвало многократно. Или тича при някоя кака носи нейната кукла и пак пита може ли като протяга ръка и дава своята кукла. Ами пак същия сценарий лоши погледи и никакъв отговор. Тъпо ми става и трудно обяснявам защо каката не отговаря. Винаги казва заповядай и благодаря. За съжаление рядко отношението към нея е такова. Затова и пуснах темата защото се чудим с татко и в какво я възпитаваме да е толерантна към другите и да бъде добър човек или да е "шматка" и всеки да я тъпче и побутва....

Ми не, не я учиш да бъде шматка. Един ден доброто възпитание ще и отвори повече врати от / лошото гледане /. И в наше село така се възпитават децата ( като цяло, има и изключения ), и въпреки че имаме едно негласно правило - играчките на площадката са общи - всяка изисква от детето си да пита дали може, да благодари и да връща играчката на родителя.

Curnichko, точно това, което правиш се нарича възпитание, чрез пример. Даваш й хубави примери, които да следва и не трябва да спираш, тя се учи първо от теб. може ли, благодаря, заповядай, извинявай, без да искам, това са важни думи, които изчезват от речника напоследък. За съжаление такива като теб са малцинство и всеки ги учи как да се изолират. Не се изолирай, не се променяй, има нужда от хора като теб Заобграждай се с подобни хора и така ще дадеш на детето и добра среда.

curnichko, днес е толерантна и възпитана, но не изключвай възможността утре да бъде от онези деца, дето гледат лошо, когато другите настояват да си дадат играчките.  Децата се променят, минават през различни периоди. Затова в началото написах, че не може да се мерят децата с аршина, с който се мерят възрастните.
Питам те: ако някой непознат дойде и ти поиска твоя вещ (чантата ти, колелото и т.н.), ти ще му я дадеш ли, смяташ ли, че трябва да му я дадеш, за да я разгледа и да я ползва?!...И ако не смяташ, защо изискваш от децата непременно да си споделят вещите. Защо за тях правилото да е различно?
Правилото е едно: вещите са на собственика, той се разпорежда с тях, той решава на кого и кога да ги дава или да не ги дава. Важи както за деца, така и за възрастни. Никой не е длъжен да споделя нищо, ако не желае. Другите са длъжни да пазят целостта на чуждите вещи, да не ги пипат и използват без разрешение, както и да зачитат правото на собственика да не ги споделя с друг.
Ако дъщеря ти в някакъв момент не желае да си дава играчките, какво - ще я принудиш насила ли? Ще й издърпаш ли играчката от ръцете, докато тя плаче, само и само, за да я възпиташ да бъде щедра? И да й дадеш урок: ти трябва да отстъпваш на всяка цена, няма значение искаш ли, или не?
Сега детето ти е супер възпитано, но имай предвид, че е възможно в някоя ситуация да постъпи както другите деца. Как ще реагираш тогава? Мислила ли си?
Иначе да, напълно в правото си си да преценяваш на кого да давате играчки за ползване и на кого не. 
А недаването на своите играчки е нещо съвсем естествено за децата. Не означава, че те са невъзпитани, нетолерантни, стиснати, егости или каквото и друго негативно определение да им бъде дадено от позицията на мярката, с която в такива случаи се мерят възрастните.
Лично съм дискутирала с известна психоложка точно въпроса за даването и недаването. И съм напълно съгласна с нея, че родителите често пъти притискат децата си да дават от подсъзнателна тревога какво ще си помислят другите за тях, да не си кажат: гледай го това невъзпитано дете и тази майка, дето отглежда стиснат егоист.
А как ще възпитаваш детето си - избираш ти! В средата наоколо винаги ще има примери за различно от приемливото за теб поведение и за различно възпитание. Това, че сега смяташ детето си за изключително възпитано, съвсем не значи нищо за далечното бъдеще. Както и би било абсурдно да се смята, че всички деца, които се бутат, скубят, дърпат на детската площадка, ще пропаднат, ще станат наркомани и непрокопсаници.

Никой не учи никого как да се изолира!Напротив - даваме идеи за съхранение и оцеляване в среда, в която има всякакви хора.
И не, не са малко тези, които си учат децата да казват моля, благодаря и т.н. И майките на "гамените" също ги учат, поне на повечето.

Никой в тази дискусия не отрича важността на вълшебните думи, нито значимостта на поведението, при което се зачита другия. Става дума обаче за съвсем друго нещо! Но явно това така и няма да бъде разбрано.

И аз не те разбирам, честно! Остани си със здраве, Никой не таи лошо за теб. Дъждът спря, давай да лягаме

yulinga, никъде момичето не пише, че притиска детето да дава. Пиши, че пита "може ли"?

Става дума точно за това. Че момичето я учи чрез пример как се пита, как се благодари за играчка и тн., а тя вижда в реалността друго и в един момент, този другия пример може да стане по-значим и по-силен за детето. И после ще трябва да полага много големи усилия за да запази този пример в тази среда. Вълшебните думи не се научават с команди, те се усвояват от заобиколящата ни среда. С право се притеснява момичето.

Номерът е да останеш добър и възпитан не когато всички около теб са такива, а независимо от това, че не всички около теб са каквито би трябвало да бъдат.  
Възпитанието е точно това - да предадеш на детето някакви ценности, които да останат устойчиви независимо от средата, в която попадне то.   И да му зададат устойчива ценностна система, през призмата на която да избира своето поведение и да преценява света. Възпитава семейството (отчасти детската градина и училището като институции)! Ако се стигне дотам, че средата да възпитава, значи родителите не са си свършили добре работата!
Друг въпрос е, че с правилното възпитание след време детето само си подбира приятелите така, че да си създаде добра среда.
Правилността на възпитанието следва да се преценява не с оглед на това каква е средата и как другите възпитават децата си, а доколко поведението на децата ни отговаря на стандарта, който сме заложили за него. Пък нека другите да се възпитават по техния стандарт!
Има възпитани хора, които не са "шматки". Има възпитани хора, които са "смотани". Има невъзпитани хора, които са шматки и са смотани. Случаи всякакви. Възпитанието, разбирано като добри маниери и видимо зачитане на другия, не гарантира нито щастие, нито успех в живота. Пак зависи много кое как ще се изкриви, в каква посока ще се тръгне. Така че няма смисъл от абсолютизиране и приравняване на определения, които не са равнозначни (възпитан човек невинаги е равно на добър човек, на успешен човек, на зачитащ човек, на даващ човек). Някой може да има страхотни маниери, да бъде най-любезният човек на света, но дълбоко в себе си да е егоист, злобен, да потиска чувствата си (когато иска да изкрещи Не, няма, да казва Да, защото така е възпитано, така се очаква от него, защото какво иначе ще си кажат другите), да е нещастен. И пак може да стане както успешен човек, така и неуспял смотаняк. В човешкия характер нещата са многопластови, сложни, а и от един момент насетне човек сам може да избира какъв да бъде. (виждам го по 10-годишната си дъщеря, която вече убедено знае, че във всяка ситуация има право на избор за това, как да реагира, съответно после си носи последствията от избора си). 

Средата, ако не е добра проваля почти всичко. Устойчивост в противодействие на средата не става. под среда разбирам всичко, тя ще сблъска скоро с градини и тн. и ще прецени сама.

Не можем винаги да подбираме средата, в която ще попадне детето. Интересно ми е как родителите подбират "най-добрата" градина за детето си, с "най-добрата среда". Как знаят, че всички деца ще са добри и възпитани и ще имат чудесни родители.
Семейството е алфата и омегата на възпитанието, не средата!!!
И това го казвам като дете, израсло точно във враждебна и недобра среда, но устойчиво възпитано от семейството си с ценности като етично отношение към другите, зачитане на чуждото лично пространство, любов към книгите и т.н. 
Само да те попитам: твоето дете на колко е години? Интересно ми е!
Ако не става, лошо за детето, което лесно ще бъде манипулирано, сдъвкано и изплюто по калъп, наложен от средата. Така излиза, че реално няма смисъл да възпитаваме децата си - достатъчно е да ги поставим в идеалната среда и тя ще ги възпита. Само дето на практика нещата не се случват по този начин...

yulinga никого тне притискам нито моето дете нито чуждото явно аз не се изразявам достатъчно ясно за да ме разбереш конкретно ти. Когато взимаха играчките от ръцете й просто гледаше и не реагираше. Казах й няколко пъти че ако не иска не трябва да позволява да й ги дърпат така. Сега вече ако някой посегне към нея крие играчката и казва Не. Ако дойде майка с детенце и ме пита може ли да вземе нещо нейно също я оставям тя сама да прецени дава или не. В повечето случаи дава. Когато някое дете я изпревари и се качи на люлката преди нея например не се тръшка и мята по земята че не се люлее тя а казва "да се полюшка другото детенце и после аз". Наистина не разбирам защо преиначаваш написаното от мен. Пак казвам за мен е въпрос на възпитание и темата е на какво си учим децата а не какво очакваме от чуждите такива.